“Революция в психилогията : от Фройд до Маслоу”, лекция, изнесена от гл. ас. д-р Петър Канев в УниБИТ (специалност Комуникация и информиране) на 17 април 2013 г. и презентация на студента Пламен Димитров за Ейбрахам Маслоу и холистичния подход в психологията:

101210KB_PKanev-NaukiZaChoveka.mp3

Революция в психологията на личността, културата и комуникациите: Фройд, Юнг, Бретон, Лакан, Фром, Маслоу: откриване на несъзнаваното и неговите импулси и въздействия, колективното несъзнавано, двата модуса на човешките нагласи, пирамидата на ценностите и самоактуализацията на личността, ролята на езика, принципът на огледалото и въпросът за другостта, трансперсонална психология

Зигмунд Фройд е австрийски психиатър от еврейско потекло, който в края на ХІХ век изследва неврозите, чрез анализ на човешкото подсъзнание (несъзнаваното). Фройд стига до извода, че човек се ръководи много повече от вродени природни инстинкти и рефлекси (нагони), отколкото се е предполагало от науката по негово време и в този смисъл, човек твърде често не е разумно същество, а по-скоро е природно същество и е много по-близо до животните и до животинския свят, отколкото се е мислело до тогава. Според Фройд цивнилизацията и културата потискат човешката природа и налагт травми на човешката психика, които могат да се избегнат само по два начина – чрез осъзнаването на травмите и чрез процеса на творчество. Фройд цитира Платон, за да илюстрира своите наблюдения, че човешкото поведение е подчинено едновременно на два природни инстинкта – съзидателно-любовен – ерос и разрушително-агресивен – танатос, които са в постоянна борба по между си.

Разрушителните човешки инстикти, според Фройд, заплашват човечеството със самоунищожение, освен ако еросът не надделее в тази борба. Част от откритията на Фройд за човешкото несъзнавано днес са широко използвани в регламата и маркетинга (вж. Залтман).

Карл Юнг е швейцарски психиатър, ученик на Фройд, който скъсва с неговата теория (психоанализата), защото я намира за твърде опростенческа и ограничена. Според Юнг проблемите на човешката психика и от там на човешкото общество се дължат на своеобразно раздвоение на личността в модерната епоха, подобна на доктор Джекил и мистър Хайд от прочутата новела на Стивънсън – човек се разделя на екстровертна (положителна, общителна, насочена навън) личност и и на интровертна (мрачна, вглъбена, насочена навътре) личност. Ако едни човек в съзнанието си е екстроверт, то в подсъзнанието си ще е интроверт и обратното, ако половината си живот сте живели като екстроверт, то след критическата възраст ще живеете като интроверт и т.н. и това е защото цялостта на човешката личност е нарушена и това може да се преодолее като се обединят съзнието и подсъзнанието чрез разширяване на съзнанието. Същевременно Юнг смята, че нашето несъзнавано (подсъзнанието ни) не е индивидуално наше, а е колективно – ние го споделяме с другите хора – то еобщо за всички хора от дадена култура, дори за всички хора изобщо и представлява специфична енергийна реалност, която е много важна и често определяща за това какво се случва с нас или с целия човешки свят, тази споделена по между ни психична енергия е много мощна, според Юнг, и в определени случаи може да се окаже много опасна и разрушителна. Според Юнг европейското колективно несъзнавано е болно от психическа болест – от нарцисизъм, шизофрения и параноя, поради което европейците са самовлюбени в себе си и заплашват с унищожение целия останал свят, а дори и собствения си европейски свят, както се случва по време на световните войни. Юнг за пръв път оспорва европоцентризма в антропологията и поставя под съмнение, че западната цивилизация на модерността е най-еволюиралата и съвършената – според него тя е елементарна, пиратска и варварска. Тези идеи на Юнг по-късно са развити от антрополозите Клод Леви Строс, Маргарет Мийд и Рут Бенедикт.

Според американския психоаналитик фройдо-марксист Ерих Фром, емигрант от Франкфурт поради еврейския си произход, разрушителната страна на човешката природа се дължи на частната собственост и обсесията за притежаване. Според него човешката личност търси своята пълноценност и когато не я намира я замества с притежанието – притежанието е своеборазен комплекс за малоценност според Фром. Притежанието е „синдором на идолопоклонничеството“, докато истинската пълноценност се състои в любов към живота, такъв какъвто е, но за да стегнем до тази любов ние трябва да скъсаме с ограничената си представа за собственото си аз (егоизъм) и да преоткрием безкрайността на своята истинска същност. Това не се случва в Модерността според Фром, защото хората са уплашени от отговорността, която им дава свободата и предпочитат доброволно да се лишат оттази свобода и да се подчинята на някой друг, който да решава живота им вместо тях самите. Според Фром на този синдром се основават както фашизма и комунизма, така и съвременното капиталистическо общество на свръх-консумацията. Според Фром единствената общност, която е в състояни еда променя тази зловремедна и опасна за човечеството система на Модерността – това са учениците и студентите, които все още са свободни и със свободни и търсещи умове, които могат да творят и да откриват и въвеждат нови форми на култура, поведение и обществена организация, осонвани на свободата и на любовта.

Според френския психиатър и мислител сюрреалист Жак Лакан психическото здраве на човека зависи от зрелостта на неговата личност. Тази зрялост се постига бавно и продължително и зависи от правилната жизнена мотивация. Според Лакан неправилната мотивация на желанията ни е, когато си поставяме в живота си цели, които са постижими – тогава, когато постигнем тези цели ние се демотивираме да живеем изобщо и започваме да деградираме като личности. Правилната мотимвация е когато си поставяме в живота си цели,които са непостижими, но само когато самите ние ясно съзнаваме, че тези цели са непостижими и въпреки това продължаваме да си ги поставяме – защото човек е мотивиран да живее, докато се стреми към целта си и я желае, а не когато я е постигнал. От друга страна, формирането на човешката личност е сложен процес, свързан с разграничаването й от личностите на останалите хора, който продължава много дълго и чест оне довежда до истинаска зрялост. Прословутият Лаканов „Въпрос за Другия“ гласи следното: Когато ние не можем да възприемем другия човек до нас като ценен и същевременно различен от нас и ценен именно със своята различност, то ние не сме в състояние да правим истинска равнопоставена разлика между себе си и другия и така нашат аличност е незряла и деградира. Единствено ако обичаме ближния си именно в неговата различност и нееднаквост с нас самите, нашата личност се изгражда пълноценно като различна и неповторима от другите хора и така процесът на обзеличаването ни се преодолява. Според Лакан обизлечаването води чомвека до деградация, която го кара да постъпва зле с другите хора и води до безумия, войни и насилия. Ето защо здравето на човешката Личност и на човешката мотивация за Лакан е толкова важно, а то е свързано с това да признаваме и да обичаме ценността на другите и различните от нас, дори когато изобщо не ги разбираме.

Ейбрахам Маслоу е американски психолог, който се захваща с трудната задача за пръв път да анализира какво означава психическо здраве и здрава психика. Той отхвърля разчленяващия подход на класическата психология и твърди, че тъй като човека представлява неразравина цялост от психика, тяло и култура в едно, той трябва да бъде разглеждан именно като цялост, а не като отделни части – т.нар. холистичен подход.

Пирамидата на ценностите на Маслоу: за Маслоу здравата човешка личност е тази, която е постигнала минимума от човешки потребности – материални (храна, подслон), любовни (любов към някой, който също обича и теб), социални (уважение и място в обществото).

Ако човек веднъж е имал тези базисни потребности, той вече може и да се откаже от тях, без това да навреди на психиката му, но, ако никога не ги е постигал той живее само с обсесията да ги постигне и така психиката му деградира. Човекът, който е постигнал базисните си потребности е заплашен обаче да се демотивира да живее и затова той непрекъснато трябва да се самоактуализира като си поставя нови цели и предизвикателства, които да го вълнуват и да осмислят живота му.

Класическата психология на ХХ век е широко използвана в съвременния маркетинг и във философият ана бизнес отношенията от последните години (напремер Залтман, Хофстеде).