на мисълта и на изкуството, свързани с културата на екологизма -
Бъдете като водата – Лао Дзъ
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства –
Това са блясъци на грабежа.
Това не е пътят.
Който наистина управлява хората, действа в съгласие с природата.
Лао Дзъ
Йоан Екзарх Български за човека и природата, написано на български език през Х век
А природата е не само вещ за употреба и плът за ядене, но и дух. Не само самоцел, но и екология, или като би казал един забравен старобългарски гений, сиреч – връзката между творенията. А връзката е също и дух, и душа на всичко живо, животът сам по себе си.
Българската култура на бъдещето…
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище…
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Петко Славейков,
Из “Изворът на белоногата”
* * *
ОСНОВИ НА ЕКОЛОГИЗМА:
Ecce Homo: кадър от филма “Боговете сигурно са плудели”
Основи на екологизма. Едгар Морен: За човека
Човекът: Био-културно същество
Човекът е био-културно същество.Тези две понятия не са просто свързани помежду си, те представляват двете части на едно и също нещо, като всяко едно отпраща към другото, възпроизвеждайки другото и възпроизвеждайки се чрез него.
Едгар Морен: Земята – Отечество
Земята – Отечество
Светът е обзет от мъчителна болка и агония, за които не знаем дали предвещават край или раждане. Човечеството не успява да даде живот на Човечеството.
Едно ново съзнание се зароди сред нас в края на 60-те години. Най-напред, екологията…
Едгар Морен. За да излезем от 20 век: Любов и политика
Да сеем, да оплождаме и да се обичаме
(Из “За да излезем от XX век”)
Ние сме едни постоянни скиталци и никога няма да престанем да странстваме.
Андре Горс, Екологика
Основи на екологизма. Едгар Морен: Комплексна антропология
Никой човек не е остров, затворен
Мишел Сер: Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век
Мишел Сер
Естественият договор
Из сборника „Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век“
Ален Турен за новите социални движения, жените и еколозите – из интервю от 2012 г.
ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си.
Ален ЛИПИЕЦ: От екологията до устойчивото развитие
в [...]
“Смълчаната пролет” от Рейчъл Карсън
“…Ние хвърляме химичните отрови-оръжие грубо като сопата на пещерния човек-срещу самата тъкан на живота, тъкан от една страна, крехка и деликатна, от друга, тъй чудно издръжлива,гъвкава, жилава и способна по най-неочаквани начини да отвърне на удара с удар. Именно тази невероятна жизнеспособност не виждат хората ,които прилагат химичната борба, защото те нямат възвишен светоглед, не усещат смирение и възхищение пред огромните сили, с които се опитват да се борят.
“Покоряването на природата” е арогантна фраза, плод на неандерталската епоха на биологията и философия, когато се приемаше, че природата съществува за удобство на човека. Понятията и практиката на химичната борба датира в по-голямата си част от каменния век на науката.за нас нещастието се крие в това , че еднатолкова първобитна наука се е въоръжила с най-съвременните и страшни оръжия и че насочвайки ги срещу насекомите, тя едновременно ги насочва срещу самата Земя.”
Рейчъл Карсън “Смълчана пролет”