Защо ни е нужна културата?: Екология на кулутрната среда и среща за бъдеще за миналото на София
“Защо ни е нужна културата?”: На 8 декември 2010 г. Петър Канев говори в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев на тема “Как да изучаваме християнската култура” за това какво означава нова парадигма в университетското образование, за дисциплината, стажа и практиката “Култура на бъдещето”, за смисълът на паметта, на миналото ни и на културата ни и за екологията на културната среда:
Непознатата Витоша: д-р Петър Канев коментира културно-историческата ценност на Драгалевския манастир
Какво не знаем за Драгалевския манастир? Петър Канев коментира ценността на манастира като паметник на културата по време на пътуващия семинар “Непознатата Витоша” в рамките на проект “Университет на открито”, осъществяван от Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Природен парк Витоша и Нов български университет:
За съжаление едва част от уникалните стенописи на старата църква са достъпни за наблюдение – тези на външната стена. Част от тях изобразяват монаси-отшелници и вероятно са свързани с исихастката традиция в късно-средновековната българска църква:
Част от уникалните външни стенописи в палеологов стил, за жалост, са силно повредени:
Петър Канев се опитва да обясни и да разкрие на студентите с какво именно стенописите са уникални, защо представляват културно-историческа ценност и защо трябва да бъдат опазени:
Студеднтите разгледаха внимателно и възрожденските дървени икони вътре в новата църква на Драгалевския манастир:
Част от студентите проявиха жив интерес към символичното значение на флоралната украсата на иконостаса:
Интерес предизвикаха и оцелелите традиции и съвременните религиозни практики, например тези, свързани със светената вода:
* * *
ВИЖ ОЩЕ: Пътуващ семинар на тема
Село Влахи – Българската птица Феникс на село.
Възможно ли е българското село от руините да възкръсне като средище на култура на бъдещето?
* * *
НАШЕТО НАСЛЕДСТВО:
Йоан Екзарх Български за човека и природата, написано на български език през Х век
Точно поради това и безсловесните въстават, та от онова, което сами вършат, [людете] да разберат какво зло представя да се нарушава редът и дръзко да се преминават установените граници.
А може да се види как и бездушните вещи спазват тези установени предели. Така морето, вълнувано от бури, надигащо се и тласкано срещу съседната суша, се свени от пясъка и не си позволява да премине установените граници. Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, завръща се назад. Реките текат така, както са отредени изначало. Изворите текат и кладенците дават на човеците онова, което им е потребно, а годините и всички времена се сменят поред едни след други. (…)
И тъй как ли мога подробно да опиша особеностите в живота на птиците? Така жеравите имат нощна стража, която се сменя: едни от тях спят, а този ходи около тях и наблюдава. А когато [времето] на стражата свършва, този [който е бил на стража] заспива, докато онзи, който го замества, както първият го е пазил, така и той сега го пази. Същият ред се вижда и когато те летят: ту един, ту друг бива водач, като след като води определено време, предава другиму, та той също да води.
Казват за гугутката, че тя, когато умре другарката й, не се събира с друга другарка, прекарва така, без никого другиго да приеме, но помни първия си другар. Чуйте, жени, как чистотата на вдовството дори и всред безсловесните е нещо по-добро, отколкото неприс-тойнството да се вземат много [съпрузи]…(…)А редът при щъркелите не се отличава много от този при словесните същества. Те по едно и също време прелитат на същите места, а после по едно време, сякаш по общо решение, всички отлитат. Кой им е установил тези закони, да ги съпровождат и да ги обичат като гости? Кой ги е заплашвал с наказание, та никоя да не остава от този съпровод? Слушайте вие, които сте негостолюбиви и скъперници, та дори покрив не давате през зимата на бедняка.
А пък проявяваното към остарелите щъркели старание и грижа би било достатъчно, щото и нашите деца, ако пожелаят да му обърнат внимание, да почнат да проявяват обич към баща и майка. Защото няма никой така безсмислен човек, който да не се засрами от това да бъде по-долен в добродетелта от ненадарените с мисъл птици. Когато бащата загуби перата си поради старост, щърковете го обграждат, покриват го с крилата си, греят го и му носят обилна храна. [Когато опита да] лети, те му помагат, доколкото им е възможно, като подемат от двете страни крилата му и го пренасят. Това е толкова известно навсякъде, щото се говори за “щъркеловско благодеяние”.
Когато слушаме пойните птици: да пеят славеи, косове и сойки, чучулиги и кълвачи, щурци и жътвари, лястовици и скворци и други безчислени птици да пеят с различни гласове красиви песни, в това им подражаваме – да славим Твореца.(…)
Подражавай на особения нрав на пчелата, която никому не причинява вреда и не поврежда чуждия плод, а съставя медни пити. Защото тя събира, както се знае, восъка по цветовете, а меда – от тази течност, която е пръсната като роса по цветовете, изсмуква я с устата си и я влага в отворите на восъчните пити. (…)
Толкова мъдро тя построява влагалищата за меда. Като разпръсне восъка на тънък пласт, тя построява от него гъсти и долепени помежду си клетки, така щото гъстотата на тези малки връзки става опора за цялото. Всяко восъчно отверстие се опира на другото, като бива преградено с тънка стеница. След това по същия начин тя изгражда и медната пита и в два и три реда, като ги гради една [килийка] върху друга, тъй като пчелата се опасява да направи през цялата тази пита един отвор, да не би медът поради своята тежест да излезе навън. Разбери, как геометрията, сиреч земемерието никак не е по-точно от тази премъдра пчела. Всички клетки са шестостепенни и имат равни страни, като клетките не лежат точно едни над други, да не би поради тежестта тези дънца да пропаднат, бидейки тънки, но ъглите на долните шестоъгълници служат за опора и подставка на по-горните, така щото безопасно да поддържат тежестта над себе си и медната течност да се влива във всяка клетка поотделно.
(…)
“Всичко, дето расте насила, дето расте, там вене…”
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище…
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Петко Славейков,
Из “Изворът на белоногата”
Стаж Култура на бъдещето в село Балша, Софийско
Село Балша е разположено в полите на Софийската Стара планина и е известно като родното място на големия възрожденец Иван Денкоглу. Старата средновеквна църква (част от Софийската Света гора) в селото е била изгорена преди Освобождението, но и днес все още можете да видите уникалните стенописи в палеологов стил:
В Античността тук е минавал един от римските пътища, свързващи Рим с Константинопол. В църквата са докарани и част от останките, откривани от местните селяни в местността Градище, за която се говори, че е съхранила развалините на стара средновековна крепост, която може би датира дори от римския период:
В селото все още е жива уникалната традиция на оброчищата и оброчните кръстове и плочи, характерна за Западна и Северозападна България. Някои от оброчащата тук са стари фамилни, някои са във формата на кръстове, а други на плочи, има оброчища свързани с интересния ритуал за измолмване на дъжда на Св. Герман, а някои дори са съвсем нови – изляти от цимент:
Стажантите имаха възможност и да се разходят за малко в полите на Стара планина:
А също и да посетят наскоро обновения манастир “Свети Тодор Стратилат” край село Балша:
Стенописите на новата църква са рисувани съвсем наскоро от доброволци и ентусиасти и макар че не винаги са нъплно канонични представляват интересна гледка. Манастирът има и стопанство, а сващеникът се надява да му вдъхне живот. Все още там се празнуват традиционните празници на селото…
В църквата в село Балша пък църковното настоятелство и свещеника са събрали средства да платят на реставраторка от руски произход, която възстановява стенописите и иконите там. Поговирхме и с нея:
Уникалните стенописи в Кладнишкия манастир – стаж Култура на бъдещето в непознатата Витоша
Тук може да видите уникалното изображение на старозаветната Света Троица като ангел с три лица в една глава в манастира Св. Никола до село Кладница на южния склон на Витоша.
За съжаление уникалната стена със стенописите на митарствата на душата е на път всеки момент да се разруши от кондензация на влага в стената:
Половината сграда на старото килийно училище от 1850 г. вече е рухнала от дъждовете тази пролет:
Другата половина от килийното училище все още е здрава благодерение на ремонта на покрива, който са успяли да осъществят монаха и свещеника на манастира:
Универститет на открито танцува – студентите от пътуващ семинар “Непознатата Витоша” и фолклорен ансамбъл от гр. Харманли танцуват заедно Дунавско хоро
На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет. В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели от четири департамента на Нов български университет от специалностите екологичен мениджмънт, архитектура, управление на туризма, масови комуникации, политически науки, международни отношения, алтернативен туризъм, кино и телевизия и реклама и шоубизнес, както и стажанти в СГС-Щастливеца от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски (към стаж “Култура на бъдещето – проекти и практики на устойчиво развитие”).
Студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша – селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци. Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.
Последва интересна интердисциплинарна нощ и много разнообразни танци, където студентите от проекта Университет на открито имаха възможност дори да демонстриат уменията си да танцуват традиционни български хора в надпревара с фолклона танцува група от читалище в Харманли: