Класическото “зелено” единство на анализ, послание и действие идва обаче от точните науки и още по-конкретно то започва с книгата на една жена-химик – американката Рейчъл Карсън, която посвещава класическото си и знаково произведение “Смълчаната пролет” на огромната опасност от пестицидите. Заради авторството на тази първа “зелена” книга авторката пострадва сериозно заради борбата си срещу безумния и недомислен индустриализъм. По същото време друга жена учен и природозащитник с огромен принос в изследването на човекоподобните маймуни – британката Джейн Гудол многократно пострадва заради борбата си за опазване на дивата природа… А с края на 50-те и началото на 60-те години “зеленото” послание вече започва да избуява и като масово движение – в новите социални движения… Мисли глобално, действай локално и виж:
Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.
„Нашето общо бъдеще“, Доклад на Комисията за околна среда и развитие на ООН, 1987
| Нова политика
|
Стара политика |
| Консултативна, основана на
демокрация на участието |
Елитарна и експертна, основана на представителната демокрация |
| В центъра на партийните дебати
стои взаимоотношението между човека и природата |
В центъра на партийните дебати стои икономическото управление |
| Предпочитание към пряко действие | Противопоставяне на прякото действие |
| Основана върху предвидливостта и планирането | Основана върху идеята за самоконтролиращия се пазар |
| Общественото благо стои над личния интерес на индивида | Личният интерес стои над общественото благо |
| Хоризонталност на структурите
Основани на принципа на Сътрудничеството |
Вертикалност и йерархичност на структурите
Основани на принципа на Съперничеството и съревнованието |
| Пост-материални ценности – качеството на живот се съизмерва с качеството на околната среда и с възможността за автономна личностна реализация
Трудът е ръководен от идеята за призвание, споделеност и достойнство |
Материални ценности – качеството на живот се определя от материалния просперитет и усещането за физическа и материална сигурност
Трудът е ръководен от икономически потребности |
Лестър У. Милбрат, „Природозащитниците – авангардът на едно ново общество“
Четирите закона на екологията:
1. Всяко нещо е свързано с всяко друго нещо. Съществува една-единствена екосфера за всички живи същества и това, което засяга един, засяга всички останали.
2. Всяко нещо отива някъде. В природата не съществува понятие като „отпадък“ и няма такова място, където могат да се изхвърлят ненужни неща.
3. Природата знае най-добре. Човешкият род създава технологии, които целят да подобрят природната среда, но такива промени всъщност е твърде вероятно да й навредят.
4. Няма такова нещо като безплатен обяд. Всяко нещо произлиза от нещо друго. Няма нещо, което да съществува независимо от другите неща.
Бари Комонър, The Closing Circle, 1971
<НЕ>Не съществува система, нито икономическа доктрина или теория, която да служи за основа на самата себе си: тя неминуемо се крепи на някаква метафизична основа, което означава, че изразява определен светоглед, има определена смисъл и цел. Според мен съществува икономическа религия, която се кланя на идола на материалните придобивки, консумацията и така наречения „стандарт на живот“, както и на всеобщо разпространеното гледище, че „това, което е представлявало лукс за нашите деди, се е превърнало за нас в необходимост“.
(Фриц Шумахер, „Малкото е красиво“)
МИСЛИ ГЛОБАЛНО: ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ НА ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ ПО СВЕТА:
* Under Construction / Сайтът е в процес на обновяване *
Материалите на тази страница все още не са качени или са недовършени
културата на екологизма -
Бъдете като водата – Лао Дзъ
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства –
Това са блясъци на грабежа.
Това не е пътят.
Който наистина управлява хората, действа в съгласие с природата.
Лао Дзъ
Йоан Екзарх Български за човека и природата, написано на български език през Х век
А природата е не само вещ за употреба и плът за ядене, но и дух. Не само самоцел, но и екология, или като би казал един забравен старобългарски гений, сиреч – връзката между творенията. А връзката е също и дух, и душа на всичко живо, животът сам по себе си.
Българската култура на бъдещето…
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище…
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Петко Славейков,
Из “Изворът на белоногата”
* * *
ОСНОВИ НА ЕКОЛОГИЗМА:
Ecce Homo: кадър от филма “Боговете сигурно са плудели”
Основи на екологизма. Едгар Морен: За човека
Човекът: Био-културно същество
Човекът е био-културно същество.Тези две понятия не са просто свързани помежду си, те представляват двете части на едно и също нещо, като всяко едно отпраща към другото, възпроизвеждайки другото и възпроизвеждайки се чрез него.
Едгар Морен: Земята – Отечество
Земята – Отечество
Светът е обзет от мъчителна болка и агония, за които не знаем дали предвещават край или раждане. Човечеството не успява да даде живот на Човечеството.
Едно ново съзнание се зароди сред нас в края на 60-те години. Най-напред, екологията…
Едгар Морен. За да излезем от 20 век: Любов и политика
Да сеем, да оплождаме и да се обичаме
(Из “За да излезем от XX век”)
Ние сме едни постоянни скиталци и никога няма да престанем да странстваме.
Андре Горс, Екологика
Основи на екологизма. Едгар Морен: Комплексна антропология
Никой човек не е остров, затворен
Мишел Сер: Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век
Мишел Сер
Естественият договор
Из сборника „Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век“
Ален Турен за новите социални движения, жените и еколозите – из интервю от 2012 г.
ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си.
Ален ЛИПИЕЦ: От екологията до устойчивото развитие
в [...]
“Смълчаната пролет” от Рейчъл Карсън
“…Ние хвърляме химичните отрови-оръжие грубо като сопата на пещерния човек-срещу самата тъкан на живота, тъкан от една страна, крехка и деликатна, от друга, тъй чудно издръжлива,гъвкава, жилава и способна по най-неочаквани начини да отвърне на удара с удар. Именно тази невероятна жизнеспособност не виждат хората ,които прилагат химичната борба, защото те нямат възвишен светоглед, не усещат смирение и възхищение пред огромните сили, с които се опитват да се борят.
“Покоряването на природата” е арогантна фраза, плод на неандерталската епоха на биологията и философия, когато се приемаше, че природата съществува за удобство на човека. Понятията и практиката на химичната борба датира в по-голямата си част от каменния век на науката.за нас нещастието се крие в това , че еднатолкова първобитна наука се е въоръжила с най-съвременните и страшни оръжия и че насочвайки ги срещу насекомите, тя едновременно ги насочва срещу самата Земя.”
Рейчъл Карсън “Смълчана пролет”