НОВО: Тома Белев и Зорница Стратиева – Дискусия Опазването на българските гори и туризъм, Ботевград, април 2016

 

ВИЖ СЪЩО: Всичко от: конференция “Екология и политика на Балканите и в Европа” (12.12.2013 г., Институт по балканистика при БАН) - доклади за зелените движения в политиката в  България, Турция, Румъния, Македония и Сърбия, с участието на Радосвета Кръстанова, Петър Канев, Петко Ковачев, Бойко Маринков, Анета Михайлова, Марияна Стамова и Бисер Банчев

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ за историята на зеленото движение в България:

Радосвета Кръстанова представя книгата си Зеленото движение в България – дискусия с участието на Андрей Ковачев

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

• Зеленото движение като дисидентствоЗараждане на зеленото движение в България
  Дисидентското движение между еко-хуманизъм, защита на човешките права и социална промяна
• Зеленото движение като НПО. От дисидентската политика до европейските политики.
  
  Професионализация и европеизация на зеленото движение
  Създаване и укрепване на зеления НПО сектор
  Институционализация на екологичните теми в политическия дневен ред
• Зеленото движение като гражданско движение от нов тип или “новата зелена вълна”
  
  Зеленото движение в контекста на “края на прехода”: Нови предизвикателства, нови теми, нови актьори
  “Гражданска” зелена политика. От локални кампании към глобална промяна.
  От гражданските групи до създаването на нова зелена партия
• Зеленото движение и зелените партии
  
  Партии на статуквото и партии на промяната

Заключение

• Развитието и особеностите на зеленото движение и зелените партии в България отразяват комплексната логика на трансформациите в българското общество през последния четвърт век. Актьорите на зеленото движение реагират на тези процеси както в посока на интеграция в системата, така и – по-често – в посока на контестация, като в най-продуктивните си периоди способстват за системна промяна.
• Подобно за зелените движения на Запад, българското екологично движение представлява резултат от обществена еволюция, прокарвана от носещата нова култура средна класа. То обаче възниква и се утвърждава в различно историческо време и в различна среда. Eто защо то отразява особености, общи за гражданските движения в държавите от бившата социалистическа система, но и проявява специфики, характерни за „българския модел” на прехода.
• Природозащитата е сред малкото каузи, способни да трайно да генерират широка публична подкрепа сред българското общество. През трите етапа на своята еволюция („дисидентския” от края на 80-те, „НПО периода” през 90-те и „новата зелена вълна” от първото десетилетие на 21 век), движението се явява изразител на обществено недоволство, защитник на обществения интерес срещу частните интереси във властта и обединител на една широка морална контестация срещу практиките на политическото статукво. Също така, зеленото движение дава израз на национална привързаност към природата с дълбоки култури корени.
• Въпреки успехите си, зеленото движение не успява да излъчи автономна и влиятелна зелена партия във властта. Отношенията движение – партия са проблематични, надделява логиката „зелено движение без зелена партия” и „зелени партии извън зеленото движение”. Партиите инструментализират екологията с цел присъствие във властта и бързо се маргинализират.
• Волята за пряко гражданско участие в процесите на вземане на решения през последните години бележи нов етап в развитието на движението. Консолидирането на екологичната общност след 2005 г. в гражданска коалиция „За да остане природа в България” и създаването на нова зелена формация с амбиции да представлява автентична екологична партия (Зелените), създават предпоставки за автономен екологичен проект в България. Нестабилността на партийната система и разочарованието на избирателите от партиите на статуквото отварят възможност за налагане на нови политически актьори.
• Интегрирането на екологичния проект минава през трайно установяване на зелените приоритети в дневния ред на всички политически партии и в държавната политика. Българската политическа система засега стои далече от такава цел. Ролята на катализатор на тези процеси отново се пада на гражданското общество в лицето на зеленото движение, а надеждите за „пробив” на зеленото в системата ще продължават и занапред да се свързват със синергията между движението и една автентична зелена партия.

На 22 март 2012 в БТА ас. Радосвета Кръстанова (НБУ, СГС-Щастливеца) представи книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: Между интеграция в системата и системна промяна”, издадена от фондация “Фридрих Еберт”. Книгата представялава част от изследването на Радосвета Кръстанова като докторант на НБУ и на Бургундския университет [...]

Имаме удоволствието да ви поканим на представяне на първата си значима публикация, в рамките на вече четиригодишната ми изследователска работа върху Зеленото
движение в България. Публикацията ще излезе в рубриката Анализи на германската фондация “Фридрих Еберт”.

Събитието, за което ще научите повече в прикачения файл и съобщението на колегата Михаела Малер от Фондацията, ще се състои на 22 март, четвъртък, в БТА
от 10.30 до 12.30 ч. Темата на доклада ми ще бъде
ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ И ЗЕЛЕНИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

Водещ на събитието е Антоний ТОДОРОВ, доцент на НБУ и член на Българска асоциация по политология, а коментатор – Андрей
КОВАЧЕВ, съосновател на коалиция За да остане природа в България, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и партия ЗЕЛЕНИТЕ.

Лекцията и коментара ще бъдат последвани от свободна дискусия. Темата е актуална, дебатът – още повече. Чувствайте се поканени!

Съредчни поздрави и разчитам на вашия граждански и колегиален интерес и приятелска подкрепа.

Радосвета КРЪСТАНОВА

Скъпи приятели,

Бих искала да Ви поканя на още една пресконференция от поредицата
“Политически анализи”. Темата на анализа този път е “Зеленото движение и
зелените партии в България: между интеграция в системата и системна
промяна”. Анализът, които ще се представи от Радосвета Кръстанова, е от
голямо значение за нас, тъй като именно зеленото развитие крие сериозни
възможности за нашата страна.  Като част от Европейския съюз, България
неизменно трябва да върви в крак с новото устойчиво развитие и новите
технологии.

Поради това силно се надяваме на Вашето присъствие на 22 март в БТА!

Очакваме Ви!

Сърдечни поздрави,

Михаела Малер

ПОВЕЧЕ за историята на зеленото движение в България:

Помним ли майките от Русе след повече от 22 години от първия екологичен граждански протест в България? Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево. На 8 март 1988 г. те са сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Делото им полага основите на “Екогласност”, но съвременните зелени не знаят нищо за тях. Амнезията на прехода (не)случайно поглъща и този епизод от едно все още неудобно за тълкуване минало, а участничките в него минават на заден план…

Веселина Антонова и Радосвета Кръстанова – 22 години от първия екологичен граждански протест (интервю в Под лупа – ТВ Европа)

Радосвета Кръстанова – 22 години от първия екологичен граждански протест (8 март 2010 – в Червената къща)

Еко рок фестивал “Спасете Русе” 21 години по-късно: поредица събития на сдружение Щастливеца и Образователна мрежа Място за бъдеще с партньри ЦКД Червената къща и Фондация “Димитър Воев – Нова генерация” от декември 2012 г. посветени на Димитър Воев (1965-1992)

 

“Приключено по давност” – премиера на документален филм

филм на Малина Петрова

Тодор Живков: “Трябва да кажем, че онова съдържание, което се намира в западните концерни, напълно нас ни удовлетворява…”

На 26 август 1990 г. е подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни участници, е прекратено по давност. На 18-ата година екип решава да осветли тази българска мъглявина, като направи документален филм. Има доста мътилка около това бурно лято и за да разберем поведението на сегашните управници, е необходимо да си припомним и предишни техни деяния.

Документалистката Малина Петрова е първият лауреат на наградата за гражданска доблест “Паница”.

Прожекцията на филма “Приключено по давност” и дискусията “Паметта на протеста” бе проведена в рамките на проект “Място за бъдеще” в департамент Политически науки на НБУ с водещ доц. Анна Кръстева и с участието на студенти и прероподаватели от департаментите Политически науки и Кино, реклама и шоубизенес на НБУ.

В дискусията взеха участие и част от героите от филма на Малина Петрова, в това число Петко Симеонов и Димитър Луджев: Разгоря се оживен междупоколенчески дебат:

Малина Петрова - за свободата, която ни дава истината

(дебат “Паметта на протеста” в НБУ)

Кризата и отпъдъците на София – неотпечатана статия на Лилия Евтимова

Отразяват ли адекватно официалните, контролирани от властта медии в България проблемите, свързани с екологията и опазването на околната среда?

Кои са най-сериозните проблеми, пред които е изправено българското общество?

Престъпността, корупцията, бедността? Промяната на климата? Макар да липсват достатъчно социологически проучвания, дълбоко се съмнявам, че промяната на климата би излязла в челните 10 най-сериозни проблеми в медийната класация…

Малоумието – Балирането на боклука в София – филм за корупционните схеми

Предаването за измамите и безумията с така наречената криза със столичните отпадъци намери място в поредицата от антикорупционни предавания “На чисто” на ПроМедия. Този филм беше иницииран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, беше реализиран от разследващия журналист Милена Илиева с наша помощ и беше излъчен по Нова телевизия през 2006 г., с водещ Бойко Станкушев и със специалното участие на адвокат Александър Коджабашев: По онова време в “Щастливеца” бяхме Радосвета Кръстанова, Людмила Иванова, Петър Канев, Петър Шурулинков, Светослав Пенчев, Трендафил Кръстанов. Раждането на нашето сдружение.

 Димитър Кенаров за екопротестите Интервю на Мирослава ИВАНОВА май, 2012 г.

Ясен БОРИСЛАВОВ: Странджа – бунт срещу грозното

инж. Тома БЕЛЕВ: Какво се случва на Витоша (интервю)

Петър КАНЕВ: В търесене на място за бъдеще (част 2): Природозащитните граждански групи в България като място за бъдеще

Иван РАДЕВ: Зелено гражданско общество (в-к „Дневник“ на 21 януари 2009 г.)

Олга Кряжевских – Слънчев бряг – развитие на икономиката или катастрофа?

Строителният бум напълно промени облика на този някога приятен курорт. Замислям се понякога, че ако не бях наблюдавала развитието на българското Черноморие в продължение на доста дълъг период от време, а бях останала само с онова детско впечатление, то щях неимоверно много да се учудя, ако го бях видяла в сегашното му трагично състояние. Напълно нормално е да се появяват нови жилищни сгради, увеселителни заведения, аквапаркове и други обекти – но когато те се правят по един незаконен и напълно хаотичен начин, това е недопустимо и наистина плашещо. Зелените площи изчезнаха за сметка на новопоявилите се хотели, голф игрища, ресторанти. Тротоарите са разбити от непрекъснати строежи, които не спират дори и през туристическия сезон. Гостите на България всяка година стават свидетели на кал, прах и боклуци. Терминът „алкохолен туризъм“ все по-често се цитира в медиите. Да, наистина мога да кажа, че в момента той е точно такъв – алкохолен, безкултурен, безцелен…

* * *

Втора национална екологична конференция в София – 5 май 2011 г.

Андрей Ковачев за ОВОС и други еколози и природозащитници

Шест партии присъстваха на дискусия на тема „Екологичната политика на следващото управление”, състояла се на 16.06.2009, в Нов български университет. БСП, Синята коалиция, ПП ГЕРБ, ПП Зелените, ПП Лидер и ПП Другата България представиха ангажиментите си по отношение на опазване на горите и биоразнообразието. Представител на НДСВ нямаше въпреки поетия ангажимент – оказа се, че единствения им специалист по екологична политика е извън София.

Неизненадващо пълно покритие на поставените от неправителствения сектор искания и насоки за екологична политика, разписани в 10те точки http://forthenature.org/documents/609/, имаше пълно разработени само в програмата на ПП Зелените.

Въпреки това може да се отбележи значителен напредък в политиките на българските партии през последните години на демокрация, за първи път някой от тях поне схематично разписват насоки за екологична политика.

Документираме и заснемаме изказванията и обещанията и след изборите няма да се уморим да припомняме поетите ангажименти. Разчитаме на активните и осъзнати граждани да следят и подпомагат процеса и въпреки горчивия до сега опит да не допускаме думите да не се превръщат в дела.

* Under Construction / Страницата е в процес на обновяване *

Може част от връзките (линковете) по-долу все още да не работят,

а част от материалите за тази страница от тук надолу все още в чернова или  не са качени

ВИЖ ОЩЕ:

Първото обществено обсъждане на новия устройствен план на София – през 2006 г. Филм на Светослав Пенчев

и От пресата: Проектът за изменение в ОУП на София и екологичната му оценка се разминават (БГНЕС)