Подходи в науките за културата на комуникациите:

Разлика между култура и цивилизация и между литературни и нелитературни култури. Четирите комуникационни реовлюции в човешката история:  устно знание чрез митология; .писмеността за литература; книгопечатане; нови

• Теми за ЕСЕ (актуализирани 2016) Изтегли от ТУК!: ЕСЕТО КК 2016 (1)

*Историко-географски подход за изследване на културите и комуникациите

Култури и цивилизации в човешката история

Култура и комуникации на съсловията в първите цивилизации в Древността: 1. търговци-колониалисти ; 2. производители (занаятчии, номади и земеделци); 3. учени и литератори,

*

Религии и общуване

 Ключови ценности в различните етическо-религиозни системи: 1. конфуцианство – човечност ; 2. даоизъм – хармония, 3. будизъм – състрадание и отказ от егоизма, 4. юдаизъм –  етноцентризъм, 5. зороастризъм –  добросърдечие, 6. неоплатонизъм – правда; 7. християнство – любов; 8. ислям – солидарност

*

Античната култура и диалогът

олемите етически и религиозни ситеми, които възникват едновременно в 6 век пр. н. е. : от Изток на Запад: Конфуций и Лао Дзъ; Принц Сидхарта – Буда; Заратустра (или Зороастър); Питагор, Сократ, Платон и Аристотел. „Златното правило“ на етиката: не прави на другите това, което не искаш да направят на теб. Херодот като баща не само на историята, но и на антропологията и на научните критерии за достоверност.

Римската империя и зората на европейската култура

Реформи на Диоклециан. Разделяне на Римпската империя на Източна и Западна. Християнизиране на империята и „имрперизиране“ на християнството: Галерий, Лициний, Константин, Теодосий, Юлиан. „Платонизиране“ на християнството: Василий и Григорий, Августин.

Средновековната християнска култура в Европа

Трите християнски цивилизации – Римска итало-германска, Константинополска (азиатска) и Словено-българска и тяхното наследство. Форми на упраление през Средновековието: градове държави, княжества и феодални владения, деспотства и империи, църковна власт. Църква и тайни общества: ереси и средновеквоно езичество. Популярната и народната култура в Европейското Средновековие. Богословски спорове и ролята на жените в обществото – църковни събори и монашески ордени. Първа криза на християнските цивилизации: междуособици и войни, Кръстоносни походи, църковна схизма, налагане на властовия произвол на църквата и на монархията, ислямистка реформа в християнското богословие: Тома Аквински, обуржоазяване на християнството и западане на образованието и културата в зората на Новото време.

Модерност

неоколониализмът на „великите сили“ в Европа, разцвет на конспиративните тайни общества, метежи и революции, абсолютизмът и създаването на националната държава, бракът мужду едрата буржоазия и монархическите родове в Европа, Европа на войните между нациите, книгопечатането, протестантският капитализъм и „бумът“ на технократската цивилизация на новите колониални империи, тайните общества и задкулистното управление между окултизъм, ционизъм, опит за възстановяване на езичеството и за налагане на атеизма и материализма, Модреността като конфронтационно мислене и като военно-бюрократична ценностна система срещу Модерността като хуманизъм и либертарианство.

Култура и комуникация на новите (алтернативни) социални и културни движения:  – част 2 Алтерглобализъм и Световен социален форум

Световната бнака, МВФ, ЕИО и „новият световен ред“, „студената война“, атомната и екологичната зпалаха, „30-те славни години“ на технократската модерност. Революции в комуникациите, образованието и културата. Популационен бум на човешкия вид на планетата.глобализация и макдоналдизация, спекулативният капитализъм и балонът на неолиберализма, между ново средновековие и нов тоталитаризъм, преходни общества и рискови общества, характеристики на хипремодерносттаот рок-културтата през феминизма и екологизма до алтернативната глобализация, движенията за глобална справедливост и Световният социален форум

 Критически подход към културата на комуникациите

Критическият подход е свързан с критическото и картезианско мислене ихуманизма от епохата на европейското Просвещение: Декарт, Русо, Монтескьо, Кант, Лок. Този подход се разгръща в рамките на утопизма, марксизма и философията на живота (екзистенциализма) и достига своето единение във философията характерна за представителите наФранкфурдската школа – Хайдегер, Фром, Адорно, Ханс Йонас, Хана Аренд.Характерен е за т.нар. критици на цивилизацията като Лев Толстой, Бакунин,Освалд Шпенглер и Дени дьо Ружмон. В днешно време той става все по-актуален и свързан с мислителите на новите социални движения  - от протестите през 1968 до Световния социален форум и движението наалтернативна глобализация: от Ноам Чомски до Найоми Клайн.

Култура и общуване според либерализма и Просвещението

 Велики географски открития, Ренесанс в италианските градове-държави, протестанство и Реформация в централна и северна Европа, барок и контрареформация, антимонархически и либерални движения и идеята за естествениет човешки права, буржоазна култура, възход на Френската и на Британската империя, създаването на Ватикана и на догмата за непогрешимостта на папата, квакерството и новата американска култура, Просвещение

Критика на Модерността, свръх консумацията и макдоналдизацията на обществата: от Франкфурдската школа до алтерглобализма

Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят.

Психологически подход за изследване на културата на комуникация

“Революция в психологията : от Фройд до Маслоу” : Петър Канев и Пламен Димитров – лекция и семинар ВИДЕО запис

Революция в психологията на личността, културата и комуникациите: Фройд, Юнг, Бретон, Лакан, Фром, Маслоу: откриване на несъзнаваното и неговите импулси и въздействия, колективното несъзнавано, двата модуса на човешките нагласи, пирамидата на ценностите и самоактуализацията на личността, ролята на езика, принципът на огледалото и въпросът за другостта, трансперсонална психология

Антропологическата революция: Въпросът за Другия и културното многообразие като фактор за оцеляването на човека

Леви-Строс: примитивните общества не са примитивни. Маргарет Мийд: малките групи хора са тези, които носят промяната. Ромен Гари: Без култура човек се дехуманизира. Цветан Тодоров: отказът да възприемем Другия, затварянето на разума ни за фактите и идентификацията ни с доброто ни, водят към безличието на злото. Хеерт Хофстеде: Културното многообразие и способността ни за междукултурна комуникация са ключов фактор за оцеляването ни.

Подход на Новата наука:

Новата наука – Революционни открития за космоса и природата – лекция ВИДЕО запис :

Новата парадигма във фундаменталната физика: нова предства за същността на вселената, на време-пространството и на физическите измерения и закони: Айнщайн, Хокинг, Пригожин. теория на неопределеността, теория на хаоса.

Теория на системите и прогнози за бъдещето :

Теория на системите и на метаеволюцията и приложението им към изследването на културата и комуникациите: Системно свойство, прости механични и сложни органични системи, термодинамична стрела на времето, трите закона на термодинамиката и термодинамична еволюция, революции и еволюции в сложните органични системи с ниски енергии – преодоляване на ентропията и самоорганизация, Теория на катастрофите: Том, креационистки теории за интелигентния дизайн и антропния принцип, Теория на вълните: Пригожин, Приложения на системаната теория в науките за комуникацията:

Комуникации в научната общност и смяната на научните парадигми, според Томас Кун:

Теория за научните революции и за смяната на парадигмите:Томас Кун: четирите характеристики на парадигмите, същност на различните парадигми като различни „севтове“, ключова роля на комуникацията и на образованието за смяната на научните парадигми и за тяхното развитие, прилагане на парадигмалния подход на Кун към други области: Морен, Луман, Кюнг

Екологизъм, холизъм и трансдисциплинен подход

„Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности“

Нови лекции на Петър Канев :

Теория на системите и прогнози за бъдещето : ВИЖ ТУК

• 15. Теория на системите и прогнози за бъдещето – определение за система и системно свойство, трите характеристики на системите, значение на „втория закон на термодинамиката“ за бизнес прогнозите, пикове и катастрофи в развитието на системите, прости (механични) и сложни (органични) системи – разлики и свойства, възможности за преодоляване на ентропията (износването, изчерпването на системата) чрез икономия на енергия, иновации, преструктуриране, приемственост и размножаване в бизнеса

(ИЗИСКВАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ: ВСИЧКИ СТУДЕНТИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЛИ С ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ИЗПИТА – ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОС ОТ КУРСА)

Система е всеки сбор от части, който има собствена структура (специфична подредба) и системно свойство. Системно свойство е частите на едно множество да представляват едно отделно цяло, което има различни свойства и различни характеристики от тези на елементите му, взети по отделно.

( … )

Едуард Лоренц

Сложните системи имат и още една важна характеристика – те са непредвидими по презумпция, по математическа аксиома (Гойдел, Хайзенберг). Според „закона за ефекта на крилата на пеперудата“ на метереолога Едуард Лоренц прогнози за сложни системи (както климата например) не могат да излязат верни за срок по-голям от 20 дни. Това е така, защото малките въздействие в първия ден (например лек бриз) се развиват в сложни верижни реакции и могат до доведат до огромни да речем след пет месеца – образно казано, махът на крилото на пеперудата днес, след половин година може да е довел до ураган в Мексико.

( … )

1. 16. Значение на системните теории за холизма и синергетиката в бизнеса и в голямата икономика

Бизнесът и икономиката също са сложни органични системи и за тях важат всички термодинамични характеристики на сложните органични системи. Ако имате една фирма за производство на дрехи например, вие ще се стараете да не изгубите баланса на работата на фирмата си, да пестите енергията и да не я разхищавате – т.е да постигнете енергийна ефективност, да запазите добрия ритъм и структура на работа на фирмата, да подобрявате постоянно работата на фирмата за все по-голяма ефективност, да запазите фирмата си максимално независима от външни въздействия и от лошите условия на средата, да се адаптирате към реалността на средата, в която работите – т.е. да самоподобрите фирмата си – самоорганизацията на робата вътре във фирмата да е възможно най-естествената и безпроблемна и да се налага минимален команден подход и груб контрол, който разваля добрата работна среда, и накрая – вие ще искате да предадете вашата перфектно работеща фирма на своите наследници, за да продължи тя да съществува и да се развива в бъдеще, а това става като си изберете наследници и ги обучите и образовате като им предадете вашия опит за успешна работа на вашата фирма за дрехи. Обратно, ако вие решите грубо да насилвате и да заповядвате произволни команди, без да се съобразявате ….

( … )

Джералд Залтман

Правилната бизнес и икономическа стратегия, според теорията за развитието на системите, трябва да бъде мислена според принципите на холизма и синергетиката. Холизъм означава всеобхватност, а синергия – едновременност на съвместна работа в съответствие. Когато разглеждаме една сложна система ние я разглеждаме холистично – т.е. всеобхватно във всичките й части едновременно, а не разглеждаме частите й по отделно, тъй като те нямат същите свойства като цялата система. ( … )

Холизмът и синергизмът са широко прилагани подходи сред водещите автори в съвременната философия на бизнеса и бизнес анализ като Хеерт Хофстеде и Джералд Залтман.

( … )