Рила гори!!!
Позволявам си да публикувам в сайта това лично писмо, получено от сдружението Щастливеца, тъй като е много важно и спешно. Как може да се помогне - вижте в сайта на коалицията За да остане природа в България:
http://forthenature.org/actions/152
П. К.
Аз се върнах в София. На място останаха Станислав и Боби.
Ситуацията. Гори планината. Голям пожар. Толкова голям, че само от самолет може да се обхване с поглед. Долу, на Карталска поляна, където е щаба, се вижда само пушек. Сташното е нагоре на 2000-2200 м, където трудно стигат хора, камо ли техника. Някак си обаче са успели да качат нависоко няколко пожарни. Основната борба е с кирки и лопати. Хора има много: 200-300 човека: пожарникари, гражданска защита, полиция, гранична полиция, армията, рейнджъри и какви ли още не. И 3-ма доброволци, вече 2-ма. Теренът е много труден. Това е баир с гора с наклон 45-60 градуса. Върви се трудно - за опитен планинар не е проблем, но полицията и армията не са за такава шумкарщина.
Всеки човек е важен там. Моите наблюдения са, че един планинар-доброволец на такъв терен и за такава работа се равнява на 3-ма под пагон. И като физическа подготовка, и като мотивация. Най-добре би било да сме повече хора. Тогава може да се организираме като отделна команда, а не да ни разпределят по други отряди. Две команди от по 10 доброволци с по 2-ма пожарникари могат да свършат работа за 100 човека. Могат бързо да стигат до места, където на другите им трябват часове.
Само мъже! Нас с Боби ни разпеделиха към отряда на войниците от Банско. Имаше и няколко жени под пагон. Пожарникарят с доста голяма неохота се съгласи да дойдат. Това си е мъжка работа. Малко ми е странно, че от Граждан(к)и за Рила ми се обадиха повече жени с желание да се включат, отколкото мъже…
Малко интересни факти. Де факто, гори Картала. Пожарът е срещу склона на пистата и лифта. Интересно съвпадение, нали! Пътят до пистата е бомба! Нов, перфектен! Такъв път в България няма. Паничище ряпа да яде! Споделихме с пожарникаря, който ни караше към нашия фронт откога е този път и по какъв повод и той ни каза: “О-о, тука писти ще правят!”. Според Боби лифтът е вече готов: въжето е сложено, само седалки няма. Аз дотам не успях да метна. Предполагам, че днес ще успее да направи снимки.
Хеликоптери. От Емел Етем са поискани 3 хеликоптера, за да гасят. Пожарникарите имат план как да ги включат: зареждат от яз. Калин и още един, който не запомних, и гасят на труднодостъпните места, от които вятърът разпространява пожара. Хеликоптер вчера нямаше! Като чета новините, и днес няма да има! Аз не мога да повярват, че в нашата държава няма ни един наличен хеликоптер! Та чак от Франция да ни пращат самолети. Ама добре, че поне на тях им пука. Цялото това протакане още повече ме убеждава, че пожарът е умишлен и се чака да си свърши работата.
Единствената позиция, която можем да излезем в този момент е да поискаме незабавна оставка на Емел Етем! Национален парк гори пети ден. С хеликоптер ще се угаси за часове, а такъв няма. Горе се работи само с кирки и лопати. На този терен така може да се работи само през деня. После разпускат отрядите и остават само пожарникарите да дежурят. Те от своя страна са вече преуморени и изнервени. Питаме ги защо нямат спални чували, а спят по колите, а те: “Тука да не са ни пратили да спим!”.
Това е засега от мен. Който може - да ходи! Да си носи храна, вода, работни ръкавици (иначе пришки по ръцете), ако може кирка или лопата. Не е по-различно от излет в планината. Просто има малко копане. Пожарникарят, какъвто има към всеки отряд, се грижи за безопасността и няма да позволи да се вършат геройства.
Ще има нужда от помощ поне седмица след като се загази пожара. Гората е като едно голямо огнище - тлее с дни. Фронтът трябва да се охранява. Освен това по някаква странна армейска логика войници хвърлят всичко, което не им трябва. Сигурно и с другите отряди е така. На нашия събрахме боклука - пластмасови бутилки, опаковки и пр., но ще има нужда от почистване накрая - национален парк е все пак!
Поздрави,
Калоян
