Меморандум за въвеждане на гражданско образование в училищата
До
Парламентарна комисия по образованието и науката
Председател - Господин Лютви Местан
Копие до:
Министерство на образованието и науката,
Министър Даниел Вълчев;
Омбудсман на Република България,
Господин Гиньо Ганев;
Президент на Република България,
Господин Георги Първанов
М Е М О Р А Н Д У М
относно: въвеждане на предмет Гражданско образование в системата на българското средно образование
Уважаеми Господин Председател,
Възползвайки се от правото по чл. 45 на Конституцията на Република България, предлагаме Парламентарната комисия по образованието и науката да съдейства за бързото инициране на образователна реформа и въвеждане на отделен предмет Гражданско образование в българското училище.
Необходимостта от подобна реформа не произтича само от загрижеността за усъвършенстването на образователната система – такава загриженост е заявена от Националната програма за развитие на училищното образование (2006-2015) на Министерството на образованието и науката и заслужава широка обществена подкрепа.
Има обаче три сериозни причини за реформа, които са свързани с хармонизирането на вътрешните закони и Хартите за правата на човека и правата на детето, постановени от ООН и Европейския съюз. Пренебрегването на тези причини в определен смисъл би могло да се тълкува като нарушение на правата, основно на правото на образование, доколкото всеки човек, всяко дете има право да знае правата си.
1/ Гражданското образование не може да съществува само като интегрална част на учебните предмети, изучавани от 1 до 12 клас, както понастоящем е определено с Държавното образователно изискване. Предметите от цикъла на обществените науки, като “Български език и литература”, “История и цивилизация”, “Човекът и обществото”, “Човекът и природата”, “Етика и право”, “Философия”, имат свой собствен обект.
“Гражданството”, Битието на “Гражданина” не се отнася специално до никоя научна област, а има свой собствен обект – практиката, законите и регулативните механизми на обществения живот. Разбирането за това, че науката и практиката са две отделни, макар и свързани области, е фиксирано в целите на Закона за народната просвета, Глава втора, Държавни образователни изисквания, чл. 15 (1)1: ”изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите и правата на другите” и чл.15 (1) 3: “усвояване на основни научни понятия и принципи на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката”. В глава четвърта, чл. 22 (1) още по-ясно се разграничава, от една страна, обучението по предмети на научните области, от друга – “възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество”.
Ясно е, че успешната реализация в професионалната сфера и успешната реализация в гражданското общество не се припокриват. Това е причината в повечето образователни системи по света предметът Гражданско образование (Civic education) да съществува самостоятелно и “разтварянето” му в други предмети да играе само помощна, интерпретативна и аргументативна роля.
Пример: В часовете по история и цивилизация ученикът учи как се е развивал демократичният процес в миналото, но не и какви са неговите права и как примерно да сезира компетентните органи, когато установи нарушение. Липсата на информираност е във вреда на ученика, но, от друга страна, снема всякака гражданска отговорност от него, доколкото в изучаването на обществените науки той е длъжен да знае “основните научни понятия”, а не как да участва в обществения живот.
Освен това липсата на предмет Гражданско образование (Civic education) в курса на обучение е пречка за една по-пълна хармонизация с европейските и световните програми, където той традиционно фигурира. Неговото съдържание до голяма степен отговаря на предмета “Свят и личност”, изучаван в 12 клас, но не е достатъчно развито, доколкото, макар да фигурират текстове от основните декларации за правата на човека, липсва цялостно изучаване и ръководство за прилагане на правата на детето, което по смисъла на Конвенцията на ООН има право да получава информация по пряко засягащи го въпроси. Информационните кампании на МОН, медиите или неправителствените организации са препоръчителни, но недостатъчни. Задължение на държавното образование е да информира и подготвя своите млади граждани.
Ето защо, съобразно разработената Национална стратегия за образование по правата на човека (2008-2015) предлагаме Гражданското образование в етапа на основното образование да остане интегрирано, а в средното училище да стане самостоятелен предмет.
2/ Единствено самостоятелният предмет Гражданско образование в курса на обучение /със задължителна матура/ гарантира, от една страна, спазването на правото на образование – държавата осигурява правото на децата да знаят правата си като български и европейски граждани, да познават принципите на демократичния живот и регулациите на международната общност, и, от друга, дава основание да се изисква от гражданите да спазват своите задължения и да упражняват своето конституционно право да участват свободно и пряко в управлението на страната. Гражданското образование е неотменно условие за гарантиране и упражняване на основните права и задължения, записани в Конституцията. Това е причината, поради която този меморандум е адресиран и до Президента и Омбудсмана на Република България.
Бездействието на гражданското общество (което е актуална тема за България) се дължи на първо място на незнание. Липсата на обществена подкрепа за промяна в политическия живот не е липса на желание или апатия, а липса на осигурено познание за ефективните механизми по прилагане на Конституцията, правата и задълженията. След като липсва предмет гражданско образование, никой de facto и de iure няма право да изисква и още по-малко да налага гражданска активност /това прави безсмислени всякакви предложения за задължително гласуване или намаляване на възрастта за право на гласуване/. Възпитаването на критично, самостоятелно мислещи и действащи граждани изисква нещо повече от усвояване на “основни научни понятия”. То е специфично и се нарича “Гражданско образование”.
3/ Необходимостта от задълбочаване на познанията в сферата на Гражданското образование е заложена в Световната програма на ООН за образование по правата на човека. Първото, което държавното образование в България би следвало да предприеме, за да отговори на тази програма, е да въведе самостоятелен предмет за средния курс на обучение. Иначе подписването на Всеобщата декларация по правата на човека и Правата на детето ще остава само на хартия и няма да стига до тези, които засяга. Планирането още от настоящата, 2008 г., да започне въвеждането на Гражданско образование би било освен другото добър начин да се отбележи 60-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (1948).
Не е без значение и фактът, че в своя доклад от 46-ата си сесия (октомври 2007 г.) Комитетът по правата на детето препоръча на България, страна членка, подписала Конвенцията на ООН по правата на детето, да “продължи и укрепи своите усилия за обучение и разпространение и да задели адекватни и достатъчни средства за разработването на обучителни материали и курсове, покриващи всички проблеми, засегнати в Протокола…, и в светлината на чл. 9(2) от Протокола държавата-членка да разпространи неговото съдържание най-вече сред децата и техните семейства чрез учебното съдържание, чрез дългосрочни образователни кампании”. Макар да се отнася до специфичния случай на превенцията при нарушаването на детските права, Докладът ясно посочва необходимостта от постоянно заложено Гражданско образование.
Позволете ни, Господин Председател, в заключение още веднъж да подчертаем наложителността от въвеждането на самостоятелен предмет Гражданско образование, който би съдействал и за усъвършенстването на българската образователна система, подпомагайки изграждането на морално отговорни, самостоятелно мислещи личности, подготвени в основните демократични ценности. Така изглежда въвеждането на предмета Гражданско образование съдържателно. Формално, юридически погледнато обаче, неговото невъвеждане би могло да се тълкува като нарушение на чл. 41(2), 53(1)(6) от Конституцията на Република България, чл. 18 и 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 28 и 29 от Конвенцията на ООН за правата на детето, особено на чл. 13, който гласи, че “Детето има право свободно да изразява своето мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи… чрез информационни средства по избор на детето” – и по въпроси от особена важност за него.
Ако всички – заедно с членовете на уважаваната Парламентарна комисия по образованието и науката и Министерството на образованието и науката – сме съгласни със записаното в Преамбюла на Конвенцията на ООН, а именно че “Правата на децата – всички под 18 години, са първостепенна грижа на демикратичните общества и държавите, подписали Конвенцията на ООН за правата на детето”, то въвеждането на предмета Гражданско образование трябва на практика да докаже нашата първостепенна грижа.
София, септември 2008 г.
Подпис:
За Асоциация Морал, Еетика и Гражданско образование /МЕГО/:
за Дружество за ООН в България:
за UNICEF България:
Приложение
Членове от основни документи, които е отнасят до тълкуването на необходимостта от въвеждане на отделен предмет Гражданско образование:
От Конституцията на Република България:
Член 4. (1). Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”. <Съгласувано с Чл.21 от Всеобщата декларация за правата на човека “Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко”, това означава, че за да се възползва от това право, той трябва пряко да познава Конституцията>
Член 6 (2). “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиии, основани на…образование” <следователно при липса на образование, т.е. лошо образование, правата са ограничени…>
Член 23. “Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага”.
Член 41 (2). “Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес”.
Член 42 (1). “Гражданите, навършили 18 години…, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.
Член. 53 (1). Всеки има право на образование.
Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация.
Член 57 (1). Основните права на гражданите са неотменими.
От Всеобщата декларация за правата на човека:
Член 18: “Всеки човек има право на свобода на мисълта… Това право включва свободата да изповядва убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение”.
Член 19. “Всеки човек има правото да търси, да получава и разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници”.
Член 26. 1. “Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното…Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности”.
2. “Образованието трябва да бъде насочено към цялостното развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи… Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца”.
Член 29. 1. “Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност”. <следователно задълженията са само когато е осигурено това свободно и цялостно развитие, условията за които той трябва да познава>
2. “Всеки човек при упражняването на своите права и свободи е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признание и зачитане правата и свободите на другите…”.
От Конвенцията на ООН за правата на детето:
Член 28.“Всяко дете има право на образование и с оглед на това право трябва началното образование да бъде задължително и безплатно за всчки. Трябва да се насърчават още с всички подходящи средства различните форми на средното образование, а висшето образование да бъде достъпно за всички на основата на способностите на всяко дете”.
Член 29. “Образованието на детето трябва да бъде насочено към развитие на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал”.
Член 29. “Образованието на детето трябва да бъде насочено към зачитането на човешките права и основните свободи и принципите, провъзгласени от Устава на организацията на Обединените нации… Образованието на детето трябва да бъде насочено към развитието на чувството на уважение към родителите, към неговата собствена културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето живее, и към цивилизации, различни от неговата собствена”.
Член 29. “Образованието на детето трябва да е насочено към подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи… Образованието на детето трябва да е насочено към развитието на чувството на уважение към природната среда”.
