06.04.: Църква и гражданско общество в България - отгласи
Представяме ви пълен звукозапис от кръглата маса “Църква и гражданско общество в България“:
Повече за събитието от Жасмина Донкова:
Кръгла маса на тема: „Църква и гражданско общество в България”
отец Добримир Димитров от Русе, преподавател в ВТУ
На 4.06.2009 г. в заседателната зала на Института за философски изследвания (ИФИ) на БАН се проведе кръгла маса на тема: „Църква и гражданско общество в България”.
Идеята за провеждането на този дискусионен форум беше на младият научен сътрудник от секция „Антропология и изследване на религията” при ИФИ – Петър Канев, който вече години наред работи по проблеми, свързани с процесите, протичащи в православната общности в България.
Инициативата беше подкрепена от ИФИ и в сътрудничество със Софийско гражданско сдружение „Щасливеца” в рамките на проект Място за бъдеще (подпомогнат от Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа) се осъществи провеждането на кръглата маса.
За участие в дебатите по темата бяха поканени представители на Българската православна църква, на академичната общност, на граждански сдружения и прицърковни организации. Необходимостта от провеждането на подобен обществено-църковен дебат беше продиктувана от редица наболели въпроси, касаещи отношението църква - гражданското общество в България.
Съобразно поставената цел програмата на кръглата маса беше обособена тематично в няколко идейни панела, които съставляваха отделните елементи на сложните процеси, протичащи между светското и духовното начало в съвременното българско общество.
Блок 1:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/090604_BAN-CrkvaGrajdanskoObshtestvo-chast1.mp3
Дискусионият форум беше открит от н.с. ІІ ст. д-р Петър Канев, който в резюме изложи идеята и целта на инициативата и пожела на участниците успешна и ползотворна работа.
Темата на първият дискусионен блок касаеше проблема: „Гражданска и/или религиозна активност”. В контекста на същата д-р Донка Соколова направи научно съобщение на тема: “Българската Православна църква и проблемът за социализацията на младежта”. В него тя подчерта, че Църквата трябва да се ангажира с проблемите на подрастващите и да предприеме инициативи, които да ангажират вниманието на младежите в занимания, които не пораждат омраза, отчуждение и насилие. В този ред на мисли беше повдигнат и въпроса за религиозното образование. По този повод тя сподели, че подкрепя модела, използван вече няколко години в Националната гимназия за древни езици и култури, при който учениците се запознават с философията на основните световни религии в сравнителен план.
Във времето за дискусия повдигнати въпроси, касаеха различни аспекти от изнесената от д-р Соколова информация.
Проф. д-р Калин Янакиев от Философския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” изрази становище, че така представената информация липсват конкретни предложения от страна на д-р Соколова за това какво трябва да направи Църквата за младите хора и с какви средства да се постигне това.
Като цяло акцента в тази дискусионна част на форума падна изцяло върху проблема за религиозно образование в България. По този повод проф. Калин Янакиев изрази несъгласие с мнението на д-р Соколова за изучаването на религията в училище и припомни, че през 1999 г. предметът беше въведен в училищата като СИП. По думите му той се е изучавал добре до 2001 г., след което “нещата замрели”. Според него, през 1999 г. е била направена сериозна подготовка в МОН за обучението на кадрите, които ще преподават религия, като тези от Богословския факултет е трябвало да преминат през педагогическа подготовка, а за филолозите, историците и философите е бил предвиден кратък курс по богословие.
Свещеник Добромир Димитров, асистент във Великотърновския университет, попита за личното мнение на д-р Соколова по въпроса: защо поколенията, които са изучавали вероучение преди 9 септември 1944 г., не са вярващи и са останали “извън храма”?
Блок 2:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/090604_BAN-CrkvaGrajdanskoObshtestvo-chast2.mp3
„Църква и НПО: Отношения на църковните общности с неправителствения сектор – проблеми и перспективи”, беше вторият дискусионен панел на кръглата маса.
Водещо изказване в този панел направи д-р Петър Канев, който презентира проблема за взаимодействието между гражданско общество и църковни общности в България. В този контекст той се опита да определи естество на проблемите и предполагаеми перспективи.
Втората презентация в този панел, която беше на тема „Неподозираните възможности и перспективи за стопанствата на българските църковни енории“ бе представена от арх. Мартин Микуш. Интересът към нея беше предизвикан от идеите на автора за възможностите, които стоят пред Църквата и нейните служители да социализират хората към вярата и да върнат вярващите в храма.
За съжаление направените конкретни предложения от арх. Микуш бяха апострофирани и категорично отхвърлени от представителите на православното свещенство и по-специално от свещеник Николай Петков от Шумен, който каза, че задачата на свещеника не е ходи от къща в къща и да разрешава проблемите на хората, а да спасява душите им. Възмутени участници в дискусията изразиха несъгласие с думите, казани от свещеника и му припомниха, че Иисус Христос е призовал апостолите да отидат при хората, а не да ги чакат те да дойдат сами в храма.
Блок 3:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/090604_BAN-CrkvaGrajdanskoObshtestvo-chast3.mp3
В двете следобедни сесия на форума се дискутираха проблеми, свързани със степента на религиозност на българския народ и публичния статус на православните клирици.
В третият дискусионен блок, който беше озаглавен: „Публичният статус на българския свещеник – от медийния образ до обществената активност”, първата презентация беше направена от ас. Теодора Карамелска. Тя представи и анализира част от информацията за религиозността на българския народ според Европейското изследване на ценностите (European Values Study).
Основавайки се на посочените данни тя се опита да даде отговор на въпроса: какви са нагласите към религията в България?
Изненадващото, според нея е високата степен на доверие, с което се ползва Българската православна църква. Тя заема трета позиция след Европейския съюз и образователната система. Причината за това тя открива в цялостният спад на доверие към основните институции на публичната власт, високата социална тревожност и разочарованието от хода на политическите процеси в страната.
Интересна е и тенденцията, която се наблюдава по отношение на религиозното самоопределение на българските граждани. Независимо въцърковени или не, повече от половината българи (55,2%) се самоопределят като „религиозни“. Атеизмът е загубил привлекателността си – днес той е убедителен светоглед за едва 4,0%. Наред с тези данни тя сподели и други, които според нея показват противоположни тенденции. Т. напр. половината от българите (49,2%) не се обвързват категорично с представата за „един Бог“, характерна за монотеистичното християнство, респективно за православието. Те заявяват по-скоро вярата си в „някаква сила или дух“. Колективните форми на религиозност продължават да се възприемат по-скоро през ритуалната им функция, отколкото като причастност към „мистичното тяло Христово“. Освен това отношението към християнството продължава да е номинално, липсват усилия за устойчива въцърковеност, свещенослужителите не се разпознават еднозначно като легитимни посредници между човека и Бога.
В края на презентацията ас. Карамелска сподели, че подобно на повечето европейци, българите също демонстрират склонност към индивидуален подбор на изповядваните религиозни съдържания и практики – тенденция, характерна за синкретичната религиозност на цялата секуларизирана модерност.
Второто научно съобщение в рамките на този дискусионен блок беше направено от ст. н. с. ІІ ст. Елена Петрова, която сподели мисли относно авторитет и статус на „православният елит”.
Блок 4:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/090604_BAN-CrkvaGrajdanskoObshtestvo-chast4.mp3
След направената дискусия по двете презентации се постави началото на четвъртият дискусионен панел на форума, които касаеше въпроси свързани с диалогичността в Църквата, мисията на Православната църква в постмодерната епоха и ролята на религиозните лидери в преодоляването на междурелигиозни конфликти.
Свещеник Добромир Димитров в своето изложение се спря на съпътстващите проблеми и бъдещите перспективи пред въпроса за диалогичността в българските православни енории.
В този ред на мисли по-обстоен в изложението си беше н.с. ІІ ст. д-р Людмил Петров, който очерта предизвикателствата и трудностите пред които се изправя мисията на Православната църква в постмодерната епоха.
В края на заключителния панел г-жа Румяна Дечева сподели лични впечатления от преживян опит за ролята и влиянието на религиозните лидери в преодоляването на междурелигиозни конфликти.
След кратка дискусия форума беше закрит от д-р Канев, който благодари на участниците за съзнателното и сериозно отношение към повдигнатия за дискусия проблем и им пожела да запазят и занапред будната си гражданска съвест.
В заключение на всичко казано до тук става ясно, че организираната кръгла маса изпълни своята цел: да събере хора с различни гледни точки, които да дебатират по въпроси, свързани с ролята на Църквата в съвременното гражданско общество. Доказателство за плодотворността на инициативата беше големият брой участници в този форум, както и показаната от тях ангажираност по разглежданата проблематика.
За съжаление краткото време, с което разполагаха участниците не позволи да се доведе до край започнатата работа по дефинирането на проблемите и намирането на начини за тяхното преодоляване. Това от своя страна изисква продължаване на тази инициатива и в бъдеще като се разшири формата и бъдат поканени и представители на различни държавни институции.
Жасмина Донкова,
докторант в секция „Антропология
и изследване на религията” към ИФИ
Интервю на д-р Петър Канев по радио “Хориозонт”:
