Нови социални движения: Глобализация и алтерглобализъм - материали за културолози за 29. 10. 2010
За свободно избираема дисциплина “Култура на бъдещето. Проекти и практики на устойчиво развитие” за бакалавърски програми по културология и по социология към Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”:
План, конспект и приложения към Тема 1:
Нови социални движения: Глобализация и алтерглобализъм.
1. НОВИЯТ СОЦИАЛЕН РЕД И НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ - КОНСУМАТАРСКА VS „ПОСТМАТЕРИАЛНА” КУЛТУРА:
Модерността започва да се развива като глобална и монополизираща културна експанзия още от времето на Великите географски открития. Още с началото на триумфалния ход на Модерността, основателните критики срещу нейните етически и духовни фундаменти са ярко изразени от будните умове на Европа, особено от романтиците… В средата на ХХ век триумфът на експанзивната култура на Модерността започва да показва ужасните си лица – Втората световна война, водородната бомба… Новият световен ред на глобалния монополизъм на следвоенните корпорации са провидяни още през 40-те години на миналия век от Дж. Оруел в “1984” и от К. С. Луис в “Онази грозна сила”.
Новите социални движения са свързани с традицията и с дългата история на контестацията срещу капитализма и индустриализма - синдикални, социалистически, комунистически, анархистични, футуристични, малтусиански, фашистки и нацистки движения…
но е непосредствено свързана с “новия световен ред” след Втората световна война:
Какво представлява “новият световен ред” след Втората световна война:
Начало на “новия световен ред” - Хирошима, Създаването на Световната банка и Вашингтонската програма, разцвет на “консуматорското общество” по време на “златните години” на Западния свят (Западна Европа, Великобритания и САЩ):
Антивоенното и антиядреното движение: Часовникът на Армагедон: вж. приложението
през погледа на изкуството: вж. приложението
К. С. Луис: “Онази грозна сила“: вж. приложението
Чарли Чаплин:
Модерни времена: вж. приложението
Великият диктатор: вж. приложението
Мосю Верду: вж. приложението
И … скеч за “новия световен ред” на Монти Пайтън -
The Very Big Corporation of America - вж. приложението
The Crimson Permanent Assurance - вж. приложението
Консуматорското общество и свръхконсумацията са основен проблем на развитието от 50-те години на ХХ век. Ерих Фром осъжда Модерността като подчинена на притежателния модус на съществуване, който води към тоталитаризъм, садо-мазохистична агресия, унищожение, потисничество и гибел и за това може да доведе до унищожение на живота на планетата… Истинската човешка личност се разкрива пълноценно единствено в битийния модус на съществуването ни, според Фром. “Постмодернисът” Жан Бодрияр обръща внимание на друго свойство на съвременната ни свръхконсумация – способността да подменя автентичното с фалшификации и симулации - симулакри… Фалшивият свят на свръхконсумация, на игра на сенките, илюзиите и рекламите е бляскаво разкрит в романите на Фредерик Бетбеде…
Критика на консуматорското общество:
- от Франкфурдската школа:
Ерих Фром: западната консуматорска цивилизация не е вече свободно и демократично общество, а общество на “бягство от свободата”, на безпринципен конформизъм, което е подчинено не на модусите на пълноценна реализация на човешката личност (принципът “да бъдеш”), а на садо-мазохистичния принцип на зависимост, идолопоклонничеството, притежанието и експлоатацията (принципът “да имаш”).
Теодор Адорно: “Редът, прокламиращ сам себе си, не е нищо друго освен прикритие на хаоса.“, на “ограниченото еснафско-административно потисничество“, който е в основата на “буржоазното съзнание, което принизява всички духовни творения до проста функция, до нещо, съществуващо само заради нещо друго, и в края на краищата до консумативен артикул.“
Херберт Маркузе: изхождайки от ортодоксалния фройдизъм и от ортодоксалния марксизъм едновременно, Маркузе твърди, че в съвременното консуматорско общество човекът е престанал да бъде самостойна личност (Der Mensch), а се е превърнал в безличен статистически артикул - индивид без собствено лице, който не представлява нищо повече, освен част от еднакво форматирана, манипулирана, и дирижирана униформена маса (Das Mensch). В тази връзка добра илюстрация на идеите за обезличаването на човека е класическата сцена от филма “Стената” на Алън Паркър и Пинк Флойд: вж. приложението
Хана Аренд: Тоталитаризмът и авторитаризмът са системи, които разрушават социалните връзки между хората и като резултат довеждат до смърт на обществото - в крайната им фаза в тях остават само нелегитимни диктатори и потиснати или манипулирани маси, но липсва жизнено общество, способно да изгражда собствени структури и да взема самостоятелни решения. Всеки вид милитаристична или монополистична социална система води до същото - до социална дезинтеграция, разпад, катастрофа, гибел…
От френските философи постмодернисти:
Мишел Фуко: Неолибертарианската идеология и системата на наложения от нея “нов социален ред” са определени от Фуко като “капиталистическа анархия” или “анархо-капитализъм” - всичко е позволено, стига то да носи печалба на най-могъщите корпорации…
Жан Бодрияр: Стремежът към постоянна максимална продажба на възможно най-евтини и некачествени стоки и услуги води консуматорското общество в неговата крайна фаза до абсурдни форми на лъжа, измама, виртуалност, фалшификация и симулация. Стига се до парадоксална ситуация, при която в заобикалящата ни среда не остава почти нищо автентично - всеки обект, предмет, услуга, мисъл, чувство и дори самите факти се оказват особени псевдо-обекти, артефакти, изпълнени с фалш и илюзия - т.нар. от Бодрияр - “симулакри”. В такова общество не се случват събития, защото нищо не се осъзнава като събитие - медиите не отразяват събитията, а творят фактите като изкуствено монтират заснети кадри с манипулативна цел, а така изфабрикуваните “факти изпреварват събитието”, заместват го с виртуалния си образ и то не се случва като реално събитие за хората, а само като илюзорна симулация.
През погледа на изкуството:
Един крал в Ню Йорк: вж. приложението
Антиутопията в изкуството -
пример: Бразилия на Тери Гилиам: вж. приложението
Критика на анализите на постмодернистите, утилитаристите и неолибертарианциите от:
Роналд Ингълхарт - “постматериални ценности“: Според Ингълхарт в съвременното западно общество не всички общности са доминирани от ценностите на консуматорската култура и утилитаризма. Все повече стават самозараждащите се общности, които се сплотяват около етически, културни и духовни ценности и в определени ситуации са готови да жертват дори материалното си благополучие в името на тези ценности, определяни от автора като “постматериални”. Ингълхард дели представителите на западната цивилизация на два типа, според ценностите им - материалисти (”стари”) и културни хора (”млади”). Очакванията му, че постматериалните ценности един ден ще надделеят над материалистичните обаче не се сбъдват - оказва се че двата типа ценности съществуват едновременно в днешния свят и не може да се каже кои от тях ще доминират в бъдеще: вж. приложението
Робърт Пътнам - идеята за “социален капитал” : Пътнам е един от съвременните социолози, чиетио име се свързва с теорията за социалния капитал, според която истински здравото общество, за да има бъдещи перспективи за развитие, се основава не единствено и не главно на икономическите и финосови ресурси и капитали, с които разполага, а на съвсем различни от материалните “нематериални” духовни “капитали” като образованието, личностния фактор, социалния капитал. Социалният капитал е способността на обществото да позволява самоорганизацията и реализацията на жизнени общности и обществени структури, които участват в обществените процеси и тласкат социалното развитие напред със своята енергия, органичност и способност “отдолу” да се вземат и отстояват разнообразни решения за общите проблеми: вж. приложението
Критика на постмодернизма от Жил Липовецки:
На базата на наблюдения на съвременните обществени процеси и на съвременния характер на личността в западната цивилизация, Жил Липовецки прави следните изводи, които противоречат на теориите на постмодернистите за “края на големите разкази”, за “нарцисизма” на съвременния човек и за съществуването на “постиндустриална” “постмодерна” епоха изобщо.
Според Липовецки епохата на индустриалната Модерност не е приключила, а напротив - планетарно се е наложила в триумф над всички възможни свои опозиции, победила е окончателно и се утвърдила като глобална Модерност без алтернатива, достигнала е своята крайност и прекаленост (хипер), поради което е придобила карикатурни и парадоксални измерения. Единствените идейни опори, които я спасяват да не рухне от собствената си тежест и атрофия са само четири общи принципа:
- сциентизъм - култ към точните науки
- неолибертарианство - либерални идеи
- технократски разум - утилитаризъм
- идеите за правата на човека
За Липовецки изобщо не може да съществува общество, ако то не се крепи на общи етически и духовни ценности. Хипермодерността не предоставя такива ценности на обществото и това довежда до парадоксалния характер на днешната “хипермодерна” личност - “изгубеният” човек, който сам трябва да избере своята идентичност и ценности сред морето от безкрайни възможности и да ги отстоява индивидуалистично. Човешкото търсене на духовни и нравствени идеали одухотворява консуматорската култура и придава на материалното различни, духовни измерения, но в същото време нарцисизмът на консуматорството не намалява и парадоксално съжителства в съвременните хора, заедно с търсещия им и неспокоен дух - “Нарцис се слива с Прометей”. Поради прекалено голямата тревожност, която поражда това парадоксално сливане, наред с прекомерния индивидуализъм и идентичността по собствен избор, съвременния западен човек изпада в състояние на постоянно търсене на индивидуалното щастие в духовните преживявания, в индивидуалната етика и най-вече в любовта, но прекалено високите му изисквания го вкарват в състояние на перманентна неудовлетвореност, на екстремни крайности и на ексцесии, на вечно незадоволено желание всичко да бъде “все повече и все по-далеч”.
Какво представлява парадоксалния и тревожен характер на хипермодерната личност, според Жил Липовецки може да се онагледи с романите на Фредерик Бегбеде и с многообразни примери от киното, рекламата, рок музиката:
в изкуството: вж. приложението
Еманципацията на хипермодерния индивидуализъм би могла да се свърже с явления като различните съвременни движения за личностна и общностна независимост, например с ИНДИ движението.
Движение за личностна и общностна независимост от корпорациите - indie или independent движение:
Индипендънт (ИНДИ) движението - Движение на артисти и творци за пълна независимост от корпорации и продуценти. Най-известно е инди-движението в Сиатъл, където прераства във философия и начин на живот – като движението за ре-локализация, за независимо домакинство и стопанство, за защита на местните общности и автохтонните населения, като и копи-лефт движението, движетието на пиратите и др.
Пример: „Обяви независимост” на Бьорк - вж. приложението
2. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - ГЛОБАЛИЗЪМ, АНТИГЛОБАЛИЗЪМ, АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ:
Какво представлява днешната хипермодерна индустриална глобализация?
През погледа на изкуството: вж. приложението
Още един пример: „Това е чудо” на Роджър Уотърс: вж. приложението
Глобализацията според
Антъни Макгрю: Според МакГрю трябва да се прави съществена разлика между глобализацията като идеологема и като реални процеси. Думата “глобализация” все по-често обозначава идеологията на глобалния капитализъм или идеологиите на неговите противници, и все по-рядко е израз на реалните глобални процеси, които протичат в обществата по света в момента. Според МакГрю като реални процеси не съществува една глобализация, а множество процеси на глобализация - в търговията, в комуникациите, в културата. Всички тези процеси са противоречиви и нееднородни и не могат да се обединят под общ знаменател в никаква единна концепция що е глобализация изобщо, тъй като не сме в състояние да предвидим до какви резултати ще доведат тези едва начеващи процеси.
Дейвид Леман: Британският антрополог Дейвид Леман твърди, че в днешния свят практически не съществува действителна глобализация, а изкуствено наложена насилствена хегемония на глобалния капитализъм. Според него единствената истинска глобализация е духовната и културната глобализация, която се налага чрез общи нравствени, духовни и ценности принципи и общи културни кодове, които проникват на всички нива на обществото, включително до нивото на вярата, ценностите, поведението и възприятията на отделния индивид. Духовни ценности, които да бъдат споделяни общностно от хората по света де факто липсват в икономическата глобализация, за която има само един утилитарен принцип - печалбата на всяка цена. Според Леман единствената състояла се досега в световната история истинска глобализация е религиозната - разпространението на будизма, на християнството, на исляма. Тази глобализация обаче никога не може да бъде глобална, тъй като винаги създава нови разделения и нови противопоставяния на културите.
Юрген Хабермас - “кокаколизация” и “throw-away politics“: Според Хабермас днешната глобализация няма нищо общо нито с християнския глобализъм от миналото, нито с просвещенческата идея на Кант за “общество на народите”, което се стреми “към вечния мир”. Нейният основен атрибут е “логиката” на стоките за еднократна употреба - всичко е временно и служи за краткотрайна полза, за печалба тук и сега, след което се изхвърля като ненужно, подобно на бутилките от кока-кола. Като цяло “кокаколизацията” се характеризира с повърхностност, неразумност, безпринципност, нетрайност и хаос. В политически аспект тя представлява триумф на временните решения, на липсата на общи принципи и ценности, на параванната (фасадната) демокрация, лишена от същности и съдържание, на безогледния фриволен популизъм.
Интересно е, че Хабермас заема метафората за кокаколизацията от образа на бутилката от кока кола във филма “Боговете сигурно са полудели”. Обществото на “throw-away” механизмите е чудесно онагледено в изкуството, например в антиутапичния роман на Джузепе Д’Агата “Америка Ох-кей”: вж. приложението
Джордж Ритзър: Глобализацията през погледа на американския социолог Джордж Ритзър - “макдоналдизация”:
Макдоналдизация - Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:
Ефективност
Изчислимост
Предвидимост
Тотален контрол
Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»: Книгата “Макдоналдизация на обществото” от Джордж Ритзър на български език:
“Макдоналдизация” в “Модерни времена” на Чарли Чаплин: вж. приложението
Глобалистите:
Кои са апологетите на глобализацията, на финансовия капитализъм, мултинационалните корпорации, индустриалното общество и статуквото след Втората световна война - “неолибертарианството”:
Апологетите на глобализацията съмнително напомнят в своите разсъждения за егоцентричната и етноцентричната логика на Хегел от “Философия на историята” - “ние сме най-съвършените, защото това сме си ние”. Според Хегел след дългото си историческо развитие Духът намира дома си в най-съвършеното човешко творение - Пруската монархия, на която и самият Хегел е в служба.
Франсис Фукуяма: За Фукуяма историята на човечеството вече е преключила, тъй като е достигнала в развитието си до непреодолимо съвършенство - северно-американската икономическа и политическа система на САЩ.
Самюел Хинтингтън: За Хънтингтън все пак съществуват и други цивилизации, освен тази на САЩ но всички те са лоши, антихуманни и крайно несъвършени. Ето защо големият избор на човечеството е да вземе правилната страна във “войната на цивилизациите” и да унищожи всички други цивилизации и култури, които оспорват, нападат и се стремят да погубят естественото съвършенство на цивилизацията на САЩ.
Кои са противниците на глобализацията:
Антиглобалистите:
Под антиглобализъм най-често се разбира антиамериканизма на бивши леви и комунистически мислители:
Жак Атали: като бивш член на френската комунистическа партия, Атали не е в състояние да надскочи идеологическата реторика на своята младост.
Ноам Чомски: изключително надарен блестящ мислител с подчертано леви политически идеи, любимец на всички противници на американизма и на новия световен ред на корпорациите.
Зигмунд Бауман: За Бауман новите неравенства в съвременността се измерват с новото “злато” - способността за бързо придвижване във времето и в пространството, както и в монопола над информацията. Според него „новите неравенства” предполагат криминализирането на света и появата на ново “крепостничество” в едно ново глобално Средновековие, по-мрачно от всяко познато ни минало. Преувеличавайки само един аспект от характеристиките на съвременния свят обаче, Бауман не взема под внимание нееднородността и нееднозначността на процесите на глобализация, които могат да имат и духовни или поне парадоксални ефекти, а също и пропуска да отбележи в анализа си огромните проблеми пред хората на планетата днес - надвисналата опасност от ядрена, екологична, технологична и социална катастрофа, които могат да се окажат по-фатални от което и да било мрачно средновековие и крепостничество.
Антиглобалистите подхранват с новата си реторика остарелите парадигми на контестацията - тези на анархисти, троцкисти, социалдемократи, нео-комунисти и комунари, десни и крайно десни националистически и фашистки групи.
Като цяло антиглобализмът е движение и настроение срещу глобализацията, но не за да се постигнат нови адекватни на съвременността форми на култура, общество и политика, а за да се фаворизират и идеализират безвъзвратно остарелите - традиционните общности, националните държави, комунистическите и фашистките режими.
Възможна ли е друга глобализация, основана на глобалните ценности, споделяни от осъзнатите индивиди и граждански групи по планетата ни, а не на либертарианската глобална икономика, поддържаща тоталитарното всевластие и своеволие на няколко самозабравили се хипер-корпорации.
Алтерглобализъм - Алетерглобализмът е движение за друга глобализация, неподчинена на контрола и репресиите на глобалните корпорации. Той е платформа за общуване и взаимно подпомагане на гражданското общество на глобално ниво. Ежегодните срещи на алтерглобалистите се осъществяват чрез организирания от тях Световен социален форум. Единственото алтерглобалистко издание у нас е вестникът Мон Дипломатик. Идейни предшественици на алтерглобалистите са сюрреалистите и битниците. Думите на френския поет сюрреалист Пол Елюар “Един друг свят е възможен и той е вътре в нашия свят” са взети за слоган на алтерглобализма от неговия кръстник Игнасио Рамоне, главен редактор на Мон Дипломатик.
Алтерглобалисти: Борбата с корпорацията за генно модифицирани храни Монсанто направи канадския фермер Пърси Шмайзер не само изявен алтерглобалист, но и лауреат на Нобелова награда. Друг фермер – алтерглобалист – французинът Жозе Бове, който лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени. Ярки привърженици на алтерглобалистките идеи и практики са и личности като Салма Хайек, Шинейд О’Конър, Ману Чао.
Лица на алтерглобализма:
Игасио Рамоне избира сполучливото мото на алетрглобалистичното движение “Един друг свят е възможен” от произведение на големия френски поет сюрреалист Пол Елюар: “Един друг свят е възможен, но той е вътре в нашия свят“.
Жозе Бове: Лидерът на Селската конфедерация на Франция, който след като лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения, наскоро спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени.
Пърси Шмайзер: Запознайте се с борбата на канадския фермер Пърси Шмайзер с химическия гигант Монсанто: вж. приложението
Ману Чао: Запознайте се с възгледите на подръжницете на алтерглобалистките движения - например Ману Чао: „Алтернативата е, мисля, че трябва да правиш политика навсякъде, където можеш да правиш политика – със себе си, със семейството си, с всички онези, които можеш да достигнеш в твоята среда. За мен е трудно в сегашните времена да повярвам в революция, която може да промени всичко изведнъж, повече вярвам в хиляди и хиляди малки революции на ближните, които променят непосредственото ти обкръжение. Всеки може да въздейства на непосредственото си обкръжение и да вложи енергията си в малкия свят около себе си“ (Ману Чао в интервю пред Грийнпийс - Германия)
Движението за климатична справедливост и за защита на автохтонните населения:
Том Голтри: Какво желаят гражданските групи в Копенхаген? Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света: вж. приложението
Някои от идейните течения, вдъхновители на алтерглобилисткото движение:
сюрреализъм - вж. приложението
толстоизъм - вж. приложението.
гандизъм - вж. приложението.
екологизъм - вж. приложението…
Запознайте се с големите творци, които с изкуството си правят възможен един друг свят, който да споделим:
И като бонус - поетични задачи -
що е глабализацията, според Роджър Уотърс и каква не искаме и каква искаме да е глобализацията, според Ману Чао.
Защото заради един клип, Роджър Уотърс става персона нон-грата във Великобритания през 1983 г. и на какви въпроси ви насочват коментарите към скорошната му песен “Да напуснеш Бейрут“.
За какво се моли Боно в песента “Моля“
А как намирате “Плана на Путин“
Какво ни казват Пърл Джем с клипа на песента “Еволюция“
Какво отстояват автори като Люк Бесон и Кен Киси…
и още много други - изберете сами…
Прочетете и двете статии на ваши колеги, посветени на алтерглобализма - на Станимира Владимирова за Игнасио Рамоне и на Веселина Ангелова за Ману Чао.
Запознайте се с единственото алтерглобалистично печатно издание, което излиза на български език - вестникът Le Monde diplomatique, доскоро редактиран от един от основателите на алтерглобалистичното движение Игнасио Рамоне.
Запознайте се със Световния социален форум. И с националните му подразделения - например Световният соициален форум в Индия.
Също така ви съветвам непременно да се запознаете със статията на Петър Канев за модерността и хипермодерността и с два текста на Радосвета Кръстанова - за последния забележителен успех на френските зелени и алтерглобалисти на европейските избори 2009, както и “Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие“.
Допълнителни въпроси:
Защо в България не знаем нищо за новите социални движения, основани на т.нар. “постматериални” и зелени ценности? Какво знаем за световните мрежи на движението за независимост от корпорациите - т.нар. индипендънт или инди - движение? Защо не сме чували за алтерглобализма, а медиите ни представят алтерглобалистите като “антиглобалисти”?
Какво представлява инди-движението и каква е връзката му с идеите на алтерглобализма? Опитайте да си отговорите на тези въпроси като посетите сайта на Индимедия в България и “Живот след капитализма“.
Чуйте семинара-дискусия с Петър от Индимедия пред културолози:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/091029_KB-PetarIndimedia-chast3.mp3
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/091029_KB-PetarIndimedia.mp3
Още за алтерглобалистките идеи и акции сред младите в България - български природозащитници на сцената на световните форуми: вж. приложението
