Миля Димитрова (МОСВ): Какво стана на 15-та Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, проведена в Копенхаген, Дания в периода 7 - 19 декември 2009 г.
Презентацията на Миля Димитрова, директор на отдел “Промени в климата” към Министерство на околната среда и водите на Р България, относно впечатленията й от участието й в българската официална правителствена делегация на срещата на върха за климата в Копенхаген, бе представена на събитието “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” в НБУ от Румяна Дечева от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) и проект Холистичен подход за намаляване на парниковите емисии на България:
И Н Ф О Р М А Ц И Я
Относно: 15-та Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, проведена в Копенхаген, Дания в периода 7 - 19 декември 2009 г.
Петнадесетата Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и Пета Среща на страните по Протокола от Киото се проведе в периода 7 до 18 декември 2009 г. и означи кулминацията на двугодишен процес на преговори за конкретни действия и засилване на международното сътрудничество по изменението на климата, започнал през 2007 г. с Пътната карта от Бали. Целта на конференцията бе да се договори ново световно споразумение по изменението на климата в две основни направления: дългосрочно сътрудничество в областта на климатичните изменения и последващи задължения за страните от Анекс І към Конвенцията. За целта на международно ниво бяха създадени и работиха две основни ад-хок групи (Ad Hoc Working Group on Long-term Cooperative Action under the Convention on Climate Change и Ad Hoc Working Group on Further Commitments for Annex I Parties under the Kyoto Protocol), подпомагани от множество работни под-групи. Към началото на Конференцията очакванията за юридически обвързващ документ бяха силно занижени и прогнозираният възможен резултат от преговорите беше политически документ, който да включва ангажимент от държавните глави и конкретни стъпки за постигане на такова законово обвързващо споразумение през 2010 г.
Конференцията на страните по РКОНИК и среща на страните по Протокола от Киото протече в следния формат: заседания на страните в пленарна зала, паралелни заседания в рамките на работните групи – AWG-KP AWG-LCA, които разработват двата основни текста на преговорите, отчет на работните групи в пленарна зала. След като при представянето на текстовете в пленарна зала стана ясно, че е необходимо допълнителна работа по точки от текстовете по които няма съгласие, работата продължи в рамките на по-малки, „контактни” групи и още по-малки работни групи по отделните теми с цел изчистване на проблемните точки и дискусионни въпроси. Разделянето на все по-малки групи за постигане на консенсус по всички точки според някои от присъстващите допълнително затрудни възможността за постигане на консенсус, но от друга страна позволи дискусиите на детайли по текстовете в по-малък формат. Паралелно с пленарните заседания и работата над двата текста – AWG-KP и AWG-LCA, интензивно протичаха множество неформални срещи на различни нива. Срещите между Президента на COP15 и водачи на делегации, министри и държавни глави, неформални консултации с министрите на някои от страните, неформални консултации с различните групи, обединяващи държави с общи интереси или регионално разположение, делегирали правото да преговаря от тяхно име на определена държава. Паралелно с това протичаха ежедневните срещи и вътрешна координация между държавите, обединение в група – като ЕС, Г77, Най-слабо развитите страни, Малките островни държави, Чадърената група и други. Достъпът до тези срещи бе ограничен до държавите, членки на съответната група. Координацията на държавите от Европейския съюз протичаше ежедневно - сутрин в интервала 8 – 10 ч. и в последствие и вечер около 18ч. През втората седмица координационни срещи на държавите от ЕС имаше по няколко пъти на ден, като предизвестието се получаваше често 10-тина минути преди срещата. Паралелно с тези срещи, информацията за които беше известна поне на държавите-членки на групите, ежедневно протичаха и множество неофициални среши – преговори между отделни държави, търсейки обща позиция или възможност за съвместна работа в обща посока. Такива бяха срещите, които екипът на МОСВ осъществяваше със страните от централна и източна Европа, предимно по въпроси свързани с търговията с излишък от Предписани емисионни единици (ПЕЕ) и общата необходимост да има банкиране на тези единици и в следващия период, от 2013 г. Подобно на другите страни от Централна и Източна Европа, България има излишък от ПЕЕ, с който възнамерява да търгува чрез създаване на Схема за зелени инвестиции. Тази търговия ще се осъществява по механизма „Международна търговия с емисии” съгласно чл. 17 на Протокола от Киото. Приходите от подобна търговия ще да бъдат използвани за проекти и дейности, целящи намаляване на емисиите на парниковите газове на национално ниво. От ключово значение за страната е възможността за прехвърляне на излишъка от ПЕЕ за следващия период на ангажименти – след 2012 г. Възможността да се използва този ресурс за проекти, свързани с енергийна ефективност и намаляване на емисиите на национално ниво е от голямо значение в националната ни екологична политика. В тази връзка екипът на МОСВ работеше активно за постигането на споразумение и обща политика в тази посока сред представителите на другите страни-членки на ЕС за изграждане на благоприятна позиция на ЕС в международните преговори по този въпрос. В крайна сметка, бъдещето на банкирането с ПЕЕ след 2012 г. не стана ясно по време на Конференцията и в контекста на бъдещото световно споразумение.
Паралелно с официалните срещи и сесии и неофициални среши по преговорите, протичаха множество странични събития – в рамките на сградата на преговорите, но така и извън нея и в специално изградено за целта в центъра на града пространство. Тези странични събития представяха различни гледни точки, аспекти, проблеми и решения свързани с изменението на климата – например подобни събития бяха серията представяния, лекции и филми на влиянието на изменението на климата върху коренното население, проблемите на биоразнообразието, свързани с климата, устойчивото горско стопанство, проблемите на малките островни държави, лекции и дискусии за възможното развитие и бъдещето на гъвкавите механизми от Протокола от Киото в бъдещото споразумение и особено бъдещето на механизма „чисто развитие”, както и „съместно изпълнение”, въглеродният пазар, възможни пазарни механизми свързани с търговията с въглерод, представяния на успешно осъществявани схеми за зелени инвестиции в страни като Полша и Литва, опита на държавите от източна Европа и Балканите с механизмите от Протокола от Киото и др.
Паралелно течаха акциите на неправителствените организации, които по артистичен начин привличаха вниманието към своето послание, раздаваха информационни материали, често принтирани без оглед на спестяване на хартия или тонер. Достъпът до павилионите на ЕС и отделните делегации, както и в пленарната зала по време на дискусиите в рамките на работните групи по AWG-KP AWG-LCA беше забранен за неправителствени организации и медии, като достъп имаха страните по конвенцията и организации-наблюдатели.
Работата на двете работни групи - Работна група за бъдещите ангажименти на страните от Анекс I към РКОНИК (AWG-KP), с мандат от Страните по Конвенцията да предложи проект на текст за бъдещите ангажименти на страните от Анекс I за периода след 2012 г., и Работна група за дългосрочни действия по сътрудничество (AWG-LCA), с мандат да предложи текст засягащ основни елементи от дългосрочното сътрудничество, като действия по смекчаване, адаптация към изменението на климата, финансиране на действията, пренос на технология и изграждане на капацитет, както и определянето на обща, световна цел за намаляване на емисиите – трябваше да приключи в Копенхаген с отчет пред Конференцията на Страните, приемане на текстовете и ново световно споразумение. Към началото на Конференцията работата на двете групи от срещите през 2009 г.беше в следното положение: по отношение на работна група AWG-KP беше постигнато малко, като развиващите се страни настояват за страните от Анекс I да поемат амбициозни цели за намаляване на емисии, а развитите страни настояват включването на САЩ и големите, по-развити държави от развиващите се страни в преговорите за конкретни ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове и финансови измерения. Текстът, разработен от работна група AWG-LCA е близо 200 стр. и изпълнен с конфликтни позиции по различни аспекти. През 2009 г. напредък беше регистриран по точки като адаптация, намаляване на обезлесяването в развиващите се страни и консервация. Проблемните точки бяха в позициите на страните по отношение на финансите и мерките за смекчаване. Въпросът за вида и броя документи като резултат от Конференцията, както и правният им характер, също бяха едни от ключовите конфликтни позиции. Демонстрираната безпрецедентна досега политическа воля за действия по изменението на климата, както и напредъкът постигнат в неформални срещи на високо ниво, като тези между САЩ и Китай, определи високите очаквания към сегмента на високо равнище (16-18 декември), на който присъстваха близо 115 държавни глави и високопоставени представители на Страните към Конвенцията, както и към очакваното споразумение по ключовите спорни точки, за които не беше постигнат напредък на експертно ниво.
Основни теми и решения от работата на 15-та Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и 5-та Среща на Страните по Протокола от Киото, както и работата на 10–та сесия на Работна група за бъдещите ангажименти на страните от Анекс I към РКОНИК (AWG-KP 10) и 8-та сесия на Работна група за дългосрочни действия по сътрудничество (AWG-LCA 8)
Ø Скорошно ратифициране на РКОНИК от Ирак и Сомалия увеличи страните по Конвенцията на 194; Малта се присъедини към страните от Анекс I; Казахстан става страна по Анекс I под Протокола, докато остава страна извън Анекс I към Конвенцията, с оглед възможността да участва в гъвкавите механизми на Протокола от Киото.
Ø Доклад на AWG-LCA 8 и решение на Конференцията на страните (COP): В сряда, 16 декември след обявяването на намерението на датското президентство да предложи нов текст за споразумение и последвалите протести, пленарната сесия на COP продължи в четвъртък, 17 декември и прие текста, представен от председателя на AWG-LCA като основа за преговорите. Поради сложността и противоречивостта на текста, беше създадена контактна група, председателствана от Кони Хедегард, която се оттегли като президент на COP15 със започването на високия сегмент и беше заместена от министър-председателя на Дания Ларс Льоке Расмусен. Контактната група се сформира с мандат да изчисти неразрешените и противоречиви въпроси от текста, за което се създадоха отделни групи, съответно по: обща визия (shared vision); финанси; мерки за смекчаване (mitigation); механизми за национални мерки за смекчаване (NAMA mechanism); намаляване на емисиите от обезлесяване в развиващите се страни (REDD+); подходи към засилване на финансовата ефективност на мерките за смекчаване; адаптация; трансфер на технологии; изграждане на капацитет. До петък следобед, 18 декември повечето групи не бяха постигнали съгласие и заявиха необходимостта от политически решения за постигането на споразумение. Със заключителната сесия на COP в събота следобед се взе решение да се удължи мандата на AWG-LCA и да се представи доклад пред COP16 на Конференцията в Мексико 2010 г.
Ø Доклад на AWG-KP 10 и решение на Конференцията на страните (COP/МОP): В сряда, 16 декември председателят на работната група обяви, че страните не са постигнали съгласие за изменения по Протокола от Киото. Сформира се контактна група, която се раздели на по-малките отделни групи, за да се изчистят несъгласията по отделните точки: Намаления на емисиите на страните от Анекс I, земеползване, изменение в земеползването и горско стопанство (LULUCF), гъвкавите механизми, потенциални последствия и методологически въпроси. След края на сесията, все още имаше различия по въпроси, като - базовите години, продължителността и броя на годините за втория период на ангажименти. Въпросите, които бяха посочени, като изискващи политически решения, бяха: решаване на въпроса за Предписаните емисионни единици (AAUs), QELROs, действия при липса на споразумение за протокол в Копенхаген и бъдеща работа. Заключителната сесия на COP/MOP 5 реши да даде мандат на работната група да продължи работа и да представи резултатите пред COP/MOP 6 на Конференцията в Мексико 2010 г.
Спорни въпроси и ключови момента по време на Конференцията:
§ Правната структура на документа – политически или правно обвързващ документ;
§ Постигане на съгласие през декември в Копенхаген или по-късно – през 2010 г.;
§ Един или два документа – нов договор/ изменение на Протокола от Киото/ всеобхващащо споразумение за развити и развиващи се страни/ не-обвързваща политическа декларация. Позициите на много от групите от страни по Конвенцията се разминаваха по отношение на броя на очакваните документи, но повечето страни подкрепяха силен правно-обвързващ документ. Внесени бяха официални предложения за приемане на нов протокол към РКОНИК, който да включва всички страни, както и такива за изменения в Протокола от Киото, отделно от документа, включващ всички страни.
Развиващите се страни предпочитат запазването на Киото Протокола, за да се запази основната тежест върху развитите страни. Повечето развити страни се стремят към нов договор, който да включва всички големи емитери (включително Китай, Индия и САЩ), Япония, Русия и Канада не подкрепят продължаването на Киото Протокола. Позицията на ЕС е подобна, но отворена за компромис и възможност за две споразумения, условни едно на друго – т.е. ако има продължение на Протокола от Киото трябва да има и световно споразумение. По този въпрос не беше постигнато споразумение и ще бъде включен в дневния ред на 16-та Конференция на Страните по РКОНИК с Мексико 2010 г.
§ Градусите – позицията на най-слабо развитите страни и най-вече малките островни развиващи се държави и други уязвими групи, като коренните населения, беше за стабилизиране на увеличаването на температурата до под 1.5 градуса по Целзий и концентрациите на парникови газове в атмосферата до 350 ppm, докато за повечето развити и развиващи се държави целта е намаляване на температурните увеличения до 2 градуса.
§ Краткосрочно и дългосрочно финансиране – спорните въпроси количество и периоди на ангажимент;
Ключови моменти по време на Конференцията:
§ Текст-проект на споразумение, който да е или да не е базиран на текстовете предложени от двете работни групи (AWG-KP и AWG-LCA) – подобни текстове излязоха от различни делегации, официално или неофициално. При откриването на сегмента на високо равнище на 16 декември, сряда на втората седмица, Датското Президентство на Конференцията обяви готовност с текст за споразумение, значително базиран на текстовете от двете работни групи, който да бъде предложен за приемане от страните в пленарна зала. Бурната реакция на много, особено от развиващите се страни и последвалите дискусии през целият ден, доведе до решението на Страните по конвенцията за основа на преговорите да се използват единствено текстовете предложени от двете работни групи, въпреки тяхната сложност и противоречивост.
§ В понеделник, 14 декември Африканската група, групата на най-слабо развитите страни[1], Г-77/Китай поискаха временно прекратяване на преговорите в под Работна група за дългосрочни действия по сътрудничество (AWG-LC) и на всички други точки от AWG-KP, освен ангажиментите за намаляване на емисии на страните от Анекс I след 2012 г. изразявайки и позицията си, че резултатът от Конференцията трябва да бъде продължение на Протокола от Киото и подновяване на задълженията на страните от Анекс I от РКОНИК.
§ Съмнение в прозрачността на процеса - провеждането на консултации във формат „приятели на председателствуващият”[2] за ключови спорни точки от текста на AWG-LCA, което предизвика недоволството на някои развиващи се страни, изключени от процеса, и ограниченият достъп на мнозинството от представители на НПО по време на сегмента на високо равнище. Процесът на завършване на заключителния документ на конференцията, наречен „Копенхагенско споразумение” получи също много критики за непрозрачност и не-демократичност. Малък брой развиващи се страни, начело с Венецуела, Боливия, Куба и Никарагуа, Тувалу и Судан отхвърлиха документа. Всички развити страни обаче, както и повечето развиващи се страни и говорителите на Асоциацията на малките островни държави, групата на най-слабо развитите страни и Африканската група[3] подкрепиха споразумението и процеса, като легитимни и документът като стъпка напред към реалното споразумение.
§ Процесът на приемане на заключителния документ на конференцията, наречен „Копенхагенско споразумение”:
Заключителната пленарна сесия на Конференцията на страните в петък, 18 декември продължи 13 часа. Някои развиващи се страни се противопоставиха на споразумението, тъй като процесът, по който то е постигнато според тях в непрозрачен и недемократичен. Повечето групи страни подкрепиха приемането на документа, като решение на Конференцията на страните, с оглед да послужи като основа и първа стъпка към такова споразумение през 2010 г.
В резултат от продължилите цяла нощ дебати и неформални консултации, подпомогнати от Генералният секретар на ООН Бан Ки-муун рано сутринта в събота, 19 декември, делегатите на 15-та Конференцията на Страните по РКОНИК се съгласиха да „вземат под внимание” Копенхагенското споразумение и установиха безпрецедентна процедура за РКОНИК - страните, които не са съгласни със Споразумението остават свободни да се присъединят, или не на по-късен етап, а държавите, които подкрепят Споразумението да регистрират подкрепата си и да предоставят целите си до 31 януари 2010 г. Сред държавите, изразили подкрепата си за Копенхагенското споразумение са: САЩ, Китай, Южна Африка, Индия, Руската федерация, Европейският съюз, Япония, Обединеното Кралство, Австралия, Лесото – от името на най-слабо развитите държави, Етиопия – от името на Aфриканския съюз, Алжир – от името на Африканската група, Гренада – от името на Асоциация на малките островни държави, и други.
Текстът беше блокиран в среднощните часове на пленарната сесия от Венецуела, Боливия, Куба, Судан, Никарагуа и Тувалу, като развитите страни бяха обвинени в безотговорност по отношение на развиващите се, предвид недостатъчно амбициозните им и ясно поставени ангажименти за намаляване на емисиите, както и за размерите на финансиране на дейности по адаптация към измененията на климата.
Копенхагенското споразумение
Предвижда продължение на Протокола от Киото и Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата за периода след 2012 г. В него се признава формулираната от научните среди цел за ограничаване повишаването на глобалната температура до не повече от 2°С спрямо пред-индустриалните й нива. То предвижда преразглеждане на тази цел до 2016 г., като в контекста на нови научни данни, ако е необходимо, може да се предвиди ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°С. Според споразумението развитите страни се ангажират да прилагат количествени цели за намаляване на емисиите си до 2020 г., като конкретните цифри за това бъдат определени в приложение към Споразумението до края на януари 2010 г. Развиващите се страни (в т.ч. бързо развиващите се като Китай и Индия) се ангажират да предприемат действия на национално ниво за смекчаване измененията на климата чрез прилагане на програми за нисковъглеродно развитие. Тези действия ще бъдат предмет на измерване, отчитане и проверка, в съответствие с международно установени правила, и ще се докладват на Конвенцията на всеки две години. Споразумението включва още конкретен ангажимент от стана на развитите държави за постепенно осигуряване на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., за да се отговори на нуждите на развиващите се страни за адаптация към и смекчаване на последиците от измененията на климата (в т.ч. изграждане на административен капацитет, въвеждане на нови, екологосъобразни технологии и преустановяване на обезлесяването). Развитите страни се ангажират с предоставянето на общо 30 милиарда щатски долара нови, допълнителни средства за развиващите се страни за периода 2010 - 2012 г. Очертават се и рамките на финансово управление на средствата, предоставени за дейности по измененията на климата в развиващите се страни.
Бъдещи действия
Копенхагенското споразумение се счита от мнозина за неуспех и документ без практическа стойност, имайки предвид, че не е формално приет като заключение на преговорите. Въпреки това, упехът на Конференцията се състои в историческата значимост и безпрецедентно в историята на преговорите за климата събиране на мнозинството от световните лидери в диалог насочен към решаване на проблемите, свързани с климатичните промени. Постигнатият диалог на високо равнище засегна и досега трудно дискутирани теми, като действията за намаляване и предотвратяване на изменението на климата и от развиващите се страни, и постигна съгласие за осигуряването на краткосрочно и дългосрочно финанси и пренос на технологии от развитите страни. Въпреки че няма правно обвързваща сила, Копенхагенското споразумение оставя отворен процеса на преговори за постигане на законово обвързващо споразумение по измененията на климата за периода след 2012 г. и е стъпка напред към постигането на законово обвързващо споразумение, което да бъде финално договорено на следващата 16-та Конференция на Страните по РКОНИК в Мексико през ноември-декември 2010 г. В тази връзка, през 2010 г. предстоят редица срещи по договарянето на детайлите от бъдещото споразумение. Най-належащи са решенията, които страните по Анекс І на Конвенцията (РКОНИК) ще вземат относно конкретните индивидуални ангажименти за намаляване на емисиите им до 2020 г. През януари 2010 г. Европейският съюз представи на Секретариата на Конвенцията позицията си от преговорите – 20 % като сигурен ангажимент и условност за преминаване към 30 % намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2013-2020 г.
През април и юни 2010 г. предстои провеждане на междинни срещи в Бон, Германия, които се очаква да очертаят процеса на договаряне в Мексико по време на 16-та Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и 6-та Среща на Страните по Протокола от Киото.
Презентацията на Миля Димитрова, директор на отдел “Промени в климата” към Министерство на околната среда и водите на Р България, относно впечатленията й от участието й в българската официална правителствена делегация на срещата на върха за климата в Копенхаген, бе представена на събитието “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” в НБУ от Румяна Дечева от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) и проект Холистичен подход за намаляване на парниковите емисии на България:
Презнетацията на Миля Димитрова (МОСВ) беше изнесена в Нов български университет от Румяна Дечева (NTNU) на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.
Презентацията на Миля Димитрова беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.
Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:
Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?
Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време:
