Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие - Бакалавърски спецкурс за катедра Културология, СУ
Код. Наименование на учебната дисциплина
Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие
Титуляри на курса:
д-р Петър Канев
Вид на дисциплината
избираем
Образователно-квалификационна степен
бакалавър
Година
2008-2009
Семестър
зимен семестър 2008-зимен семестър 2009
Кредити
4
Хорариум
45 лекции
Форма на обучението
дискусии по проблеми и тесктове, семинари
Език на обучението
български
Методи на оценяване
тест, текуща оценка - представяне на проблем по време на семинарите (устно и с писмен план на хартиен носител), курсова работа (по желание) или устен изпит (събеседване с преподавателя)
Предварителни изисквания
посещение на семинарните занятия
Цели на курса
Целева група: студенти културолози, бакалавърска степен (студенти от Философски факултет)
Цел: Запознаване на студентите културолози с ценностите, принципите и практиките на устойчивото развитие и с граждански инициативи, които са ангажирани с тях в България. Философско и културологично преосмисляне на социо-културните взаимовръзки, свързани с проектите за устойчиво развитие в реална среда.
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)
Курсът запознава студентите културолози с проблема за същността, измеренията и основните аспекти на проекта за устойчиво развитие на европейското социо-културно пространство в съпоставка със съвременната българска обществена реалност. Устойчивото развитие се представя и като проект за нова социо-културна парадигма на бъдещето. Разглеждат се перспективите на разгръщането му като гражданска практика в реална среда. Представят се основни характеристики на комплексния характер на културните явления и взаимовръзките, свързани с ценностите на устойчивото развитие.
Семинарите обхващат няколко тематични кръга:
• Новата социо-културна реалност и нейното преосмисляне
• Устойчиво развитие на обществата, преосмисляне на социо-културната връзка
• Устойчиво развитие на науката и образованието
• Устойчиво развитие на природната и градската среда
• Устойчиво развитие като философия и като практика на социо-културна връзка
Курсът поставя пред студентите проблема за мястото, ролята и обновата на идеите за устойчиво развитие не само в европейската социо-културна среда през последните десетилетия в развитието й - като базови познания за основните тенденции в това отношение, но и като открит дебат, свързан с възможностите за бъдещо устойчиво развитие на различни сфери в българската социо-културна среда. В дискусиите и семинарите с интердисциплинарна насоченост, в които като правило ще участват и гост-лектори, представители на активни граждански инициативи и на специалисти от различни области на науката, студентите ще развият способностите си за защитаване на различни културологически теоретични концепции от различни гледни точки. В тази връзка семинарите предполагат и активното участие на студентите в тях чрез представяне и анализ на проблеми, интерпретация на текстове от книжни носители и от интернет сайтове, както и на визуални материали, на видео и звукозаписи. Материалите за анализ и труднодостъпните текстове се предоставят на студентите от преподавателя.
Курсът е асоцииран към междууниверситетския проект «Място за бъдеще» на Софийско гражданско сдружение «Щастливеца», финансиран от Тръста за развитие на гражданското общество за Централна и Източна Европа. В тази връзка той предполага и собствен принос в организацията и финансирането на част от предвидените семинари и дискусии.
На студентите се предоставя също и възможност да участват в междууниверситетска лятна практика, както и възможност за стажове в партниращи граждански и природозащитни неправителствени организации от коалицията «За да остане природа в България». Участието в стаж или в лятна практика ще носи на студентите и допълнителни кредити в обучението им.
Приоритет при оценяването на студентите е участието им в семинарите и успешното им представяне на теста за владеенето на базовите знания по проблематиката на курса. Участието на студентите в семинарите се оценява на базата на писмен план или резюмиран текст (до 1 страница) с интерпретативен анализ на избрания проблем.
На студентите е предоставена възможност да демонстрират придобитите знания в устен изпит – събеседване с преподавателя по избран от тях проблем или по написана от тях курсова работа.
Програма за семинарни занятия
(зимен семестър 2008-зимен семестър 2009)
1. Въведение в проблематиката - Предизвикателството на ХХІ век – новата реалност и нейното преосмисляне: следмодерност или свръхмодерност, нова епоха или нов Армагедон.
Причини и основания за възникване на проекта за устойчиво развитие и на новите социо-културни практики, свързани с него. Основни понятия.
2. Проектът за устойчиво развитие и културата на алтерглобализма. Парадигми на социо-културната връзка и тяхната дезинтеграция – отворено общество или глобална олигархия, плурализъм или безпринципност, неолиберална икономическа глобализация или “макдоналдизация” на социо-културните връзки. Основни идеи, социо-културни практики, перспективи, проблеми и недостатъци, свързани с развитието на алтерглобалистките движения. Противопоставяне и конвергенция на неолибералния и алтерглобалисткия проект за устойчиво развитие.
3. Проектът за устойчиво развитие като култура на преосмисляне на обществено-политическите реалности – Културата на демокрацията и видове демокрация. Параванни и активни форми на демокрация. Форми на представителна и на пряка демокрация. Форми на гражданско участие в политиката – от петицията до референдума. Дискусия с представители на граждански инициативи, провели местни референдуми в България.
4. Проектът за устойчиво развитие и културата на гражданско участие в политиката - Видове практики на гражданско участие в България. Инициативни комитети и мрежови граждански връзки. Организирани и спонтанни граждански кампании. Дискусия с представители на гражданското общество в институциите и с активисти в успешни мрежови граждански кампании.
5. Проектът за устойчиво развитие и гражданската ангажираност като мотивация и като нова културна идентичност - преосмисляне на социалната връзка като култура на бъдещето. Култура на индивидуализма и култура на солидарността. Трансформация на мотивацията - от инициативния комитет до гражданската коалиция – дебат с представители на активни граждански инициативи.
6. Културата на устойчивото развитие като виртуална и медийна визия. Устойчивост и неустойчивост на виртуалното общуване и на новите медийни образи на проекта за устойчиво развитие като култура на бъдещето. Традиционните и нетрадиционните медии и опасностите за манипулация. Културата на новата информационна и комуникационна революция – мобилни комуникации, интернет, блогове, форуми, мейлинг-листи като нова социо-културна връзка и като култура на виртуална демокрация. Контрол и манипулация над масовите медии и над интернет пространството. Дискусия с участието на представители на медиите и на администратори на граждански блогове и интернет сайтове.
7. Проекти за устойчиво развитие на науката и образованието – Преосмисляне на съвременната наука и на ролята на ценностите в науката. Новите научни открития и новите научни парадигми в контекста на проблема за изолацията им от масовото образование и от публичното пространство. Тясната специализация и проблемът за разпада на връзките между научните дисциплини. Наука и етика. Опасности от утилитарната представа за науката. Новите научни парадигми и връзката им с устойчивото развитие – теории за синергията и за автопоезиса, интегрална философия, комплексни и корелативни холистични теории за действителността. Науката и новите културни идентичности – наука и екология, наука и духовност, наука и ню ейдж, наука и псевдонаука. Финансиране и устойчиво развитие на науката: държава и наука, бизнес и наука, европейски стратегии за развитие на науката. Разбираема или езотерична наука - дебат с гости от различни научни дисциплини.
9. Социална безпросветност или гражданско образование – Образование от ХІХ или от ХХІ век – дебат с учители, с преподаватели и с представители на инициативи за въвеждане на гражданско образование в училищата.
8. Природа, култура, среда - екологичните ценности и промененото отношение към дивата природа. Идеята за биосферата като глобална система за взимане на разумни решения. Дълбока екология – краен екстремизъм или етика на междувидово ниво. Форми на “зелена” и на “екологична” културна идентичност. Екологията като нова идеология и екологията като битова социо-културна практика на бъдещето. Екология в широк смисъл: „Зелената култура” и връзката й с устойчивото развитие. Дебат с участието на представители на екологични организации.
10. Култура и практики на устойчивия туризъм и нуждата от устойчиво икономическо развитие. Природа, туризъм, бизнес - реално или номинално устойчиво развитие. Екологични ценности и бизнес – реални и преувеличени противоречия. Проектът за устойчиво развитие на туризма и проблемът с презастрояването на курортите. Природозащитното движение срещу презастрояването в България – екологично увлечение или гражданска позиция, отстояване на разума или следване на емоциите. Дебат с представители на природозащитни инициативи и на Българската асоциация за алтернативен туризъм.
11. Култура и околна среда. Ресурс или среда – ценностно преосмисляне на социо-културните практики, свързани с околната среда на човека. Критика на антропоцентризма и опити за преодоляване на последствията от него. Балансът на водата и балансът на въглерода като мерило за устойчивост. Култура на катаклизма или култура на оцеляването – проекти за борба с глобалните климатични промени и с драматичните следствия от тях. Дебат с участието на специалисти еколози и на граждани с екологично съзнание.
12. Технологии на бъдещето и връзката им с културата на устойчивото развитие – предизвикателства, опасности, перспективи. Бъдещето на ядрената енергия. Стари и нови милитаристични заплахи и опасността от отслабване на обществената реакция спрямо тях. Нови енергийни технологии и идеите за глобално енергийно управление. Генно инженерство, генно модифицирани организми и продукти. Проекти за устойчиви етически принципи в природно-математическите и в хуманитарните науки и новото преосмисляне правата на човека и на гражданина - дебат със специалисти от БАН и от НПО сектора и с адвокати от Хелзинскския комитет в България.
13. Защитата на здравето и живота на хората като устойчива ценност и гражданска култура. Култура на третиране на отпадъците. Опасни замърсители, радиация и интоксикация и гражданската култура за борба с тях – дебат с представители на гражданските коалиции “Нулеви отпадъци” и “Не на цианидите”.
14. Бъдещето на градското планиране и новата архитектура като култура на устойчивото развитие – локализирането на дейности и глобалната информационна мрежа, връзката с функционирането на градската тъкан: мобилност и близост, скорост и растеж. Семейното стопанство и дома като катализатор на промените в посока устойчиво развитие. Възвръщане на традиционните методи на строене. Количеството вложена енергия като мярка за устойчивост. “Бавна архитектура”. Биотоп на малкото стопанство и ефективност на пермакултурата. Самостойната къща като решение на енегийната независимост. Нискотехнологични решения и модерни технологии за рециклиране на водни ресурси и енергия. Дебат с участието на специалисти по градоустройство и архитектура.
15. Новата ценностна система. “Глобалният сценарий” – необратим катаклизъм или преосмисляне на живота като глобална ценност. “Leap-nations”– “развиващите” се държави и потенциалът им да бъдат първи в новите климатични и енергийни реалности. Проектите за устойчиво развитие и новите културни и социални практики и феномени, които ги съпътстват – перспективи за бъдещето им.
Препоръчвана литература
Алмонд, Г., Верба, Гражданската култура, ГАЛ ИКО, С.,1998
Байков, Б., Екология за всеки, Планета-3, 2000
Браун, Л. План Б 2.0 - Да спасим планетата от стрес и цивилизацията в беда. Книжен тигър, С., 2006 - http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=9035
Кръстанова, Р. “Гражданско общество и гражданско участие в природозащитата в България в контекста на европейските ценности”, В : Европейски ценности и гражданско общество, сборник на фондация ‘Жан Жорес” и фондация “Солидарно общество”, София, 2008
Кюнг, Х. Проект за световен етос, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2003
Липовецки, Ж., Шарл, С. Хипермодерните времена, С., 2005
Недялков, С., Теория на екологията, Изд. на БАН, 2005
Ридли, М., Геномът, София, ИК Сиела, 2002
Уотсън, П., Модерната мисъл, Интелектуалната история на XX век, изд. Кръгозор, София, 2005
Фром, Е., Бягство от свободата, С., 1992
Фром, Е., Да имаш или да бъдеш, ИК “Кибеа”, С., 1996
Хокинг, С., Черни дупки и бебета вселени и други есета. С., 1994
Цеков, П., Пряката демокрация. Преглед на историята и практиките, С, изд. Сдружение “Болкан Асист”, 2005
Янарас, Х., Кризата като предизвикателство, ИК “Лик”, С., 2002
Луман Н. Обещство общества
Bevor, Antoine, Pour une democratie participative, Presses de Sciences Po, Paris, 2000
Inglehart, R. The Silent Revolution, Princeton, Princeton University Press, 1977
Kuhn, T., Second Thoughts on Paradigms, 1974
Papadopulos,Y., Démocratie directe, Economica,Paris, 1998
Ritzer, G., The McDonaldization of Society: An Investigation into the Changing Character of Contemporary Social Life, Thousand Oaks, CA: Pine Forge Press, 1993
Schumacher, E. F.; Small Is Beautiful: Economics As If People Mattered, London??? Hartley & Marks Publishers,1999
Техническо осигуряване: достъп до компютър и интернет, мултимедиен проектор (бимер), осигурени от проекта „Място за бъдеще”.
