Хотелът на КРАШ2000 в парк Странджа отново е признат за незаконен от съда
Правните последици на описаното съдебно решение са задължителни за страните, при което касаторът не би могъл да оспорва приложимостта на специалните ЗЗТ и ЗООС към процесното строителство. Касае се до инвестиционно предложение по т. 37, б.”а” от Приложение № 1 към чл. 92 от ЗООС, за което задължително се изисква изготвянето на ОВОС и тази императивна правна норма не е спазена при издаване на Разрешение № 14/20.01.2006 г. за строеж “Вилно селище - Златна перла”, подобект “Вилна сграда F”. При безспорния факт, че сградата представлява част от туристическия комплекс и не може да функционира самостоятелно, без предвидените в него сгради и комуникации за общо ползване, неоснователно е възражението за неотносимост на изискването за ОВОС за подобекта, поради ситуирането му в терен с площ под 10 дка. Видно от данните по делото земеделските имоти № 002013 и № 002014 в землището на с. Варвара не са вписани като изключени от защитената територия в протокола към постигнатото Споразумение от 17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ за установяване границите на природния парк, поради допуснати грешки при изработване на картата на възстановената собственост. Този протокол замества липсата на картен материал и установява местонахождението им в границите на ПП “Странджа”. Предвид статута на защитена територия, за процесните поземлени имоти са приложими разпоредбите на ЗЗТ и ЗООС при промяна предназначението им в такива за строителни нужди и при одобряване на ПУП-ПРЗ, като липсата на план за управление на ПП, на което се позовава касаторът, не игнорира особените законови изисквания. Следователно издаденото строително разрешение е в разрез с материалноправните изисквания на тези специални закони, регламентиращи засилена защита на компонентите на околната среда. След като по аргумент от нормата на чл. 3 от ЗЗТ, държавата е длъжна да изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна, разрешаването на строеж на ваканционно селище в обхвата на природен парк е недопустимо. В контекста на предписанието на чл. 2, ал. 2 от ЗЗТ, съгласно който опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях, доводът за “липса на правна сигурност на българските и чуждестранни инвеститори” не може да бъде противопоставен на обществения интерес от запазване на националното и общочовешко богатство.
Решаващият съд правилно е приел, че отмененото строително разрешение е незаконосъобразно и поради издаването му без да са разрешени общите обслужващи сгради, площадки и комуникации. Издаването на 10 броя строителни разрешения, в т.ч. и на Разрешение № 14/20.01.2006 г. за отделни подобекти на комплексното инвестиционно предложение за ваканционно селище “Златна перла” е форма на заобикаляне на закона с цел избягване изискванията по специалните закони и на разпоредбите по чл. 144, ал. 1, т. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ (редакция ДВ, бр. 65/2003 г.). Представените писмени доказателства за одобряване на ОУП на гр. Царево с включване на процесните имоти в зони, предвидени за урбанизиране с предназначение за ваканционно селище са неотносими към спора, т.к. ОУП няма пряко инвестиционно значение, а и с оглед предписанието на чл. 220 от АПК правилността на изводите на Окръжния съд се преценява на базата на фактическите му установявания, които не могат да бъдат изменяни.
Неправилно Окръжният съд е счел, че специализираният орган е упражнил правата си по реда и в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, както и че протестът на Окръжна прокуратура гр. Бургас има стойност на сигнал за служебна проверка на разрешението за строеж. След като в самата заповед не се сочи да е издадена на това правно основание, съдът е направил извод за неизпълнено от Община Царево служебно задължение по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Оплакването на касатора в тази част е основателно, но само по себе си не води до отмяна на съдебния акт, който по същество е правилен.
Съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните регионални дирекции за национален строителен контрол за издадените разрешения за строеж и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. С разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ са предвидени два начина за образуване на производството по чл. 216 от с.з. за отмяна поради незаконосъобразност на издадените строителни разрешения: 1). чрез жалба на заинтересуваните лица, подадена в 14-дневен срок от съобщението на акта и 2). при самосезиране на органа в 7-дневен срок от уведомяването му по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.
По делото са представени писма, изхождащи от Община Царево, с приложени към тях строителни разрешения, конкретизирани с номера и дата на издаване, както и доказателства за получаването им в РДНСК-Бургас. Върху приложените известия за доставяне (обратни разписки) са вписани изходящите номера на тези писма, същите са оформени с подпис и дата, с което е удостоверено надлежното им получаване при адресата. Процесното Разрешение за строеж № 14/20.01.2006 г. е вписано в писмо изх. № мж 03-106/20.01.2006 г. на Община Царево и е получено в РДНСК-Бургас на 26.01.2006 г., видно от известието за доставяне, върху което е отразен изходящият номер на писмото. При тези безспорни доказателства и при условие, че административният орган не е основал волеизявлението си на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, а чрез процесуалния си представител в спора не е поддържал теза за служебна отмяна на строителното разрешение, неправилно решаващият съд е приел, че процедурата по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ не е изпълнена.
С оглед цитираните писмени доказателства касаторът твърди, че строителните разрешения относно подобектите на Ваканционно селище “Перла” са влезли в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Поддържа, че същите не подлежат на отмяна по друг ред извън срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, поради забраната по изречение последно в тази норма.
Така релевираните доводи са неоснователни.
Според степента и тежестта на допусната незаконосъобразност, подробно обсъдена по-горе, строително разрешение 14/20.01.2006 г. на гл. архитект на Община Царево за строеж “Вилно селище - Златна перла”, подобект “Вилна сграда F” с РЗП 1594,91 м2 в ПП “Странджа” е нищожно. При липсата на легална дефиниция за нищожен административен акт практическите критерии сочат за такъв, издаденият при наличие на сериозни недостатъци на формата, съдържанието или компетентността на административния орган, и засягащи го в такава степен, че той няма правна сила. Съдебната практика и административноправната теория безпротиворечиво приемат, че когато е налице пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, респ. - когато актът е изцяло лишен от законово основание, е налице нищожност. След като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗАП (отм.), респ. - чл. 149, ал. 5 от АПК, жалба и протест за нищожността им могат да се подават без ограничение във времето, то необжалваният пред съд нищожен административен акт никога не може да е едновременно и влязъл в сила, каквото е твърдението на касатора.
Вярно е, че спрямо стабилизираните строителни разрешения с оглед сигурността на инвестиционния процес, не е приложим институтът на административната отмяна по чл. 32 ЗАП (отм.), още повече, че към датата на подаване на протеста разпоредбите на ЗАП са отменени и от 12.07.2006 г. е действал дял Втори, глава Седма от АПК, регламентиращ реда за възобновяване на производствата по издаване на административните актове. Последният е изключен в производството пред РДНСК по аргумент от чл. 156, ал. 1, изр. последно от ЗУТ. Законовата забрана обаче не се разпростира върху възможността да се прогласи нищожността на неотменени по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ строителни разрешения. Да се приеме обратното би означавало строително разрешение, което страда от съществен порок, обуславящ неговата нищожност, да бъде стабилизирано само поради обстоятелството, че е изтекъл срокът по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за отмяната му. Още повече, че като нищожен акт разрешението не би могло да произведе предписаните правни последици, а изтичането на срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ не го прави валиден административен акт. Няма пречка релевирането на факта на нищожност да бъде извършено не само пряко пред съда, но и пред орган на ДНСК, чиято специална компетентност и възложени контролни функции не могат да бъдат сведени само до проверката за унищожаемост на строителното разрешение, формирана от по-лека степен на порочност поради допуснати закононарушения. Поначало, при преценка законосъобразността на акта задължително се изследва и неговата валидност, а изтеклият срок по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за служебната отмяна на нищожно строително разрешение не рефлектира върху неговата действителност и не му придава стутат на стабилен законосъобразен акт. От друга страна - самата заповед по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ по своята правна характеристика представлява контролно-отменително решение, като издаването й е въздигнато в процесуална предпоставка за съдебен контрол, при което няма пречка началникът на РДНСК, констатирайки фактът на нищожността да отмени акта на това основание, т.к. с оглед изрично нормираната му от специалния закон компетентност, не би могъл да формулира различен диспозитив.
При липсата на изрична регламентация в ЗУТ, въз основа на препращащата норма на чл. 219, ал. 2 от ЗУТ, приложими са общите норми от АПК. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Сезирането на началника на РДНСК-Бургас е волеизявление, с което прокуроратурата е упражнила правото в обществен интерес да претендира нищожност на административния акт, макар и с оглед редакцията на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ и употребената от законодателя терминология относно правомощията на началника на РДНСК: “…да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт”, изрично в протеста да не е формиран такъв петитум. Поради това правилно началникът на РДНСК-Бургас е образувал производството по постъпилия протест по правилата на чл. 216, във вр. с чл. 215, ал. 3 от ЗУТ и е основал заповедта на разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Изложените в прокурорския протест фактически констатации и правни изводи за нарушени разпоредби от специални материални закони по същество обосновават нищожност на властническото произнасяне, което е възприето и от административния орган при постановяване на заповедта за отмяната му поради допуснатите фрапантни нарушения на три специални закона.
Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита на “Краш 2000″ ООД при издаване на оспорената заповед. Производството по чл. 216, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ е особено административно производство за контрол по отношение визираните в чл. 216, ал. 1 от ЗУТ административни актове и регламентиращите ги производствени правила не предписват задължение за уведомяване на заинтересуваните страни за подадената жалба или протест по този ред. По аналогия уредбата се прилага и за производствата по контролиране нищожността на същите актове. Заповедта по чл. 215, ал. 5 от ЗУТ само за целите на този закон се ползва с придаден статут на индивидуален административен акт (Арг.: чл. 214, т. 1, предл. 3-то от ЗУТ), което не приравнява производството по издаването й с административно производство по издаване на индивидуален административен акт по реда на Дял втори, Глава пета, Раздел първи от АПК и нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК в случая не е приложима.
При липса на нарушения на правораздавателната дейност на Окръжен съд - Бургас, касационната жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № II-41/08.05.2008 г., постановено по адм.д. № 1270/2006 г. на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Елена Златинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Анчева
/п/ Павлина Найденова
