Различно е зелен…
Безброй неща стоят до днес
Невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
Различно е зелен.
Аз мисля, седнал край жарта,
За всеки стар познат,
За тез, които подир мен
Ще видят този свят.
И уж си мисля и седя,
А все се вслушвам аз
За стъпки, що се връщат пак,
За тих другарски глас…
Дж.Р.Р. Толкин




