Този разговор беше вдъхновен от работата по нова книга “Религията като екология” на гл. ас. д-р Петър Канев (Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН, КИА Пловдив, Образователен център за практики на устойчиво развитие “Място за бъдеще” към СГС-Щастливеца)  и беше осъществен в предаването на свещеник Венцислав Илиев “Църквата на мълчанието”  по телевизия СКАТ през месец май 2012 г.  като предизвика голям интерес от страна на зрителите.

(ИЗИСКВАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ: ВСИЧКИ СТУДЕНТИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЛИ С ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ИЗПИТА – ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОС ОТ КУРСА)

Система е всеки сбор от части, който има собствена структура (специфична подредба) и системно свойство. Системно свойство е частите на едно множество да представляват едно отдлено цяло, което има различни свойства и различни характеристики от тези на елементите му, взети по отделно.

Според съвременните физици развитието на вселената от появата й до днес е съпроводено със самопораждане и самоорганизиране на системи, при което всяка по-нова система става все по-сложна и все по-добре самоорганизираща се от предходните. Във вселената съществуват основно ред (т.е. системи) и хаос, които въпреки че са различни в различните нива на реалността, същевременно всички те – всички системи и всички безредия имат сходни свойства и се подчиняват на универсални физически закони. Хаосът се стреми към пълен покой (стационарно състояние) и симетрия, докато системите се стремят към самоорганизация – т.е. запазване на системното си свойство, т.е. на реда, функциите и структурата в тях. Редът се състои в дисиметрия – т.е. непълна, незавършена, колебаеща се симетрия, докато пълната симетрия е характеристика на хаоса. Хаосът се състои от вълни от енергия, докато системите се състоят от частици (материални обекти със собствена маса - тежест), които някога също са били вълни от енергия (например при водните вълни при силно земетресение – начален импулс – определени части от водата придобиват собствена маса (тежест) и собствена траектория на движение – и се обособяват като отделна материална частица от вода – това са цунамитата – те са материални частици, а не вълни, защото имат собствена посока на движение и собствена тежест -маса – водна маса). Енергията, според някои съвременни теории, е потрепване на времето и пространството – тя е навсякъде във вселената и за виси от скоростта на движение. При по-голяма скорост на вълните и частиците, енергията е по-голяма, а при по-малка скорост е по-малка. От скоростта на движение и големината на енергията зависи температурата – при повече енергия и по-бързо движение температурата е по-голяма (горещо), а обратното при по-малки стойности температурата е по-малка (студено). Вселената се развива от горещо към студено – т.е. от много високи енергии към по-слаби, от много бързо движение към по-бавно, те.е вселената изстива. Системите се образуват при изстиването на материята – при много високи (бързи, горещи) енергии не могат да съществуват системи, а само хаос – безредие. От друга страна при нулева енергия – абсолютния студ и неподвижност – 0 по Келвин също не могат да съществуват системи – те замръзват неподвижни в пълна симетрия, което е равнозначно на смърт, безредие, хаос. Системите се състоят от части, които са важни за функциите и съществуването на системата като цяло. Ето защо самоорганизацията им е свързана със стремеж за запазване на тези части – те са ценни за системата – това, че са ценни за системата им придава качеството информация – не може да съществува информация без ценностни характеристики – информацията е един вид класификация от типа на много ценно- ценно- по-малко ценно-неотрално- неценно- вредно за системата и/или за нейните специфични части и подсистеми.

Системите биват прости и сложни и всички те са подчинени на общовалидните закони на термодинамиката (наука за температурата и движението и произтичащата от тях енергия), но степента им на самоорганизация е различна като при по-малки енергии системите ствата все по-сложни, а самоорганизацията им със все по-голямо качество. Термодинамиката има три основни закона, от които важни за теорията на системите са първите два – закона за запазване на енергията (енергията във вселената никога не се губи, а преминава от една форма в друга) и закона за ентропията (всяка система по време на своята работа постоянно губи от енергията си и се износва, докато накрая напълно се изхабява и губи системното си свойство – т.е. умира, застива, разпада се). Най-простите системи (например атома) имат ограничен брой елементи и подсистеми, които са обозрими и изброими. Най-сложните системи – например човека, екосистемите, икономическите и културни и социални системи и др. - имат необозрим брой части и множество подсистеми, които не могат да бъдат никога подробно изучени, защото чисто математически не е възможно да се пресметнат всичките взаимодействия на частите им – те практически клонят към безкрайност като число. Простите системи са подчинение на ентропията, според втория закон на термодинамиката – те неминуемо с течение на времето се износват и умират, разпадат се като отделят огромна енергия – пример за разпадане на проста система е ядреният разпад – разпадът на ядрото на атома, което е известно като ядрен взрив. Благодарение на ядрения разпад нашето слънце и другите звезди светят и топлят, но за малкото човешко същество ядреният разпад е пагубно явление – огромната му енергия изпепелява на близко разстояние, а на по-далечно отделените от разпада вълни от тежки метали (радиация) убиват или повреждат организма и клетките му. Единствено озоновия слой на земната атмосфера ни пази от пагубното действие на слънчевата радиация върху организмите ни.

Сложните системи се наричат още и органични системи, защото включват в себе си органична цялост от множество подсистеми и органи. Органичните системи винаги се стремят към устойчивост, устойчивостта е едно от основните системни свойства. Те обаче постигат тази устойчивост чрез развитие и подобрение – т.е. друга основна характеристика на сложните органични системи е устойчивото им развитие и подобрение. Най-интересната характеристика на сложните системи (т.е. органичните системи) е тази, че те при определени състояния (при ниски енергийни стойности на средата) не се разпадат и не умират, поради качествено новото ниво на тяхната самоорганизация, което им позволява да „измамят“ и преодолеят ентропията (т. е. износването, разпадането, загубата на енергия при работата им). Това става чрез следните нови характеристики на самоорганизацията на информацията в сложните органични системи, а именно – те са самоподдържащи се, самоподобряващи се и саморазвиващи се и самовъзпроизвеждащи се. Типичен пример за органични системи са биологичните видове – те се запазват непроменени въпреки промените в средата (например човешкото тяло има постоянна температура 36 градуса, въпреки, че температурата в средата варира на топла и студена); въпреки че определени видове изчезват в повечето случаи това се дължи на факта, че те са се видоизменили – т.е. адаптирали са се, развили са се, самоподобрили са се за по-голяма и по-ефективна независимост и приспособеност към средата; и най-после най-важното – организмите са в състояние да се размножават, с което окончателно преодоляват ентропията, защото остарелия индивид е предал себе си чрез частица материя и код за бъдещо развитие в родения от него нов млад вид, който го повтаря като се самоизгражда и на свой ред се развива и размножава, пред да остарее и да бъде унищожен от износването (ентропията). Други сложни органични системи са човешките култури (в това число и стопанството като подсистема), които имат свойството да запазват традициите си, но и да се подобряват и развиват, а също така да се размножават и да се репродуцират във времето – чрез системата на образованието, която е нещо като половата система на културата. Друга важна основна характеристика на сложните системи е тази, че те в голяма степен се самоуправляват от собствени вътрешносистемни закони, които са независими от средата и от външните въздействия. Това означава, че външно въздействие и команда над сложна (органична) система няма да предизвика такъв ефект, както, ако е оказано върху проста (механична) система, т.е. никой не може да командва сложните системи и да очаква, че командата му ще доведе до резултати, които очаква („де го чукаш, де се пука“ - казва в този смисъл народната поговорка) – външното въздействие върху сложна система или няма никакви трайни резултати или има съвсем непредвидими резултати. Най-често грубото командно въздействие върху сложни органични системи води до тяхната смърт или деградация, а не до желаната промяна – типичен пример за това са екосистемите – ако желаете да въздействате върху екосистема – то тя или ще се разпадне или ще се върне в стационарно състояние – т.е. ще преодолее напълно вашето въздействие, или пък ще се видоизмени по начин, който никой не би могъл да предположи какъв ще бъде. Единствения начин да се управляват сложни системи е те да се направляват според собствените им вътрешно-присъщи закони, а не според законите на външни на тях самите въздействия. Основен способ на сложните системи да преодоляват ентропията е също така пестенето на енергия при работа – разхищаването на енергия води до ентропия на системата, затова е важно количеството енергия, която системата придобива от средата да е с максимално близка стойност с енергията, която системата изразходва при работа – колкото излиза, толкова и да влиза – това е така наречения нулев растеж на енергията в системата – тя се запазва в стационарни постоянни стойности и така системата става устойчива и се развива и подобрява устойчиво. Напротив, бързият разход на енергия и бързия растеж на изразходваната енергия при работа на системата води до точно толкова бърз спад и загуба на енергията в системата след достигането на пиковата точка на разход на енергия. Такъв бърз растеж е в състояние дори да погуби системата, защото я води директно към състояние на ентропия – на смърт, на износване, на пълна загуба на енергията й.

Сложните системи имат и още една важна характеристика – те са непредвидими по презумция, по математическа аксиома (Гойдел, Хайзенберг). Според „закона за ефекта на крилата на пеперудата“ на метереолога Едуард Лоренц прогнози за сложни системи (както климата например) не могат да излязат верни за срок по-голям от 20 дни. Това е така, защото малките въздействие в първия ден (например лек бриз) се развиват в сложни верижни реакции и могат до доведат до огромни да речем след пет месеца – образно казано, махът на крилото на пеперудата днес, след половин година може да е довел до ураган в Мексико. Поради невъзможността да правим верни дългосрочни прогнози за сложни органични системи, каквато система е и човешкото общество, немският философ Ханс Йонас заключва, че за да преодолеем риска за обществото е нужно да правим не най-благоприятните, а напротив – най-неблагоприятните предвиждания за бъдещето и да сме подготвени за реакция при подобно лошо развитие. А също така да сме особено внимателни при всяко действие и нововъведение в обществото и икономиката и да ги избягваме, ако не сме напълно сигурни в тяхната безвредност, дори и да има малка вероятност за вредността ми, ако не е доказана безвредността те не бива да се въвеждат – това е т.нар. Принцип на предпазливостта, заложен в принципите на развитие Европейския съюз.

ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: ИМАМЕ ЛИ НУЖДА ОТ НОВ АЛТЕРНАТИВЕН ТИП ГЛОБАЛИЗАЦИЯ:

Основете есето си на разсъждение върху следните текстове:

1. Значение на системните теории за холизма и синергетиката в бизнеса и в голямата икономика

Безнесът и икономиката също са сложни органични системи и за тях важат всички термодинамични характеристики на сложните органични системи. Ако имате една фирма за производство на дрехи например, вие ще се стараете да не изгубите баланса на работата на фирмата си, да пестите енергията и да не я разхищавате – т.е да постигнете енергийна ефективност, да запазите добрия ритъм и стурктура на работа на фирмата, да подобрявате постоянно работата на фирмата за все по-голяма ефективност, да запазите фирмата си максимално независима от външни въздействия и от лошите условия на средата, да се адаптирате към реалността на средата, в която работите – т.е. да самоподобрите фирмата си – самоорганизацията на робата вътре във фирмата да е възможно най-естествената и безпроблемна и да се налага минимален команден подход и груб контрол, който разваля добрата работна среда, и накрая – вие ще искате да предадете вашата перфектно работеща фирма на своите наследници, за да продължи тя да съществува и да се развива в бъдеще, а това става като си изберете наследници и ги обучите и образовате като им предадете вашия опит за успешна работа на вашата фирма за дрехи. Обратно, ако вие решите грубо да насилвате и да заповядвате произволни команди, без да се съобразявате ни най-малко със вътрешните закони на този тип бизнес и със спецификата на тази фирма, и раздавате неадекватни и абсурдни заповеди на екипа на фирмата ви, работа ще се обърка, служителите ще се демотивират и ще недоволстват и при всички положения ефективността на фирмата ви ще спадне, ако ли не и изобщо да се разпадне или да фалира фирмата ви. Също така, ако решите, че за месец март искате да постигнете голям удар със свръхпроизводство и насилите фирмата си да работи свърх-сили с огромен арзход на енергия, то през месец април финансите и човешкия състав на фирмата ще са се изтощили точно толкова, колкото е бил голям растежа през март и като следствие от това спада на вашата фирма също ще е толкова голям, колкото е бил растежа й през предишния месец. Ако вие сте изнасили фирмата си да работи за свръхголям растеж, то очаквайте и свръхголям спад, който ще е рисков и при определени ситуации може да ви доведе до фалит – т.е. до ентропия, износване и смърт на вашата фирмена бизнес система. За това, ако искате фирмата ви да оцелее дългосрочно, то вие трябва да се погрижите за нейното устойчиво развитие като специфична органична бизнес система – т.е. нужна ще ви е повече самоорганизация, която да се изразява в самоподобрение, в баланс на енергията и минимална загуба на енергия и в енергийна ефективност, в запазване на вашата фирмена независимост и приспособеност към външната бизнес-среда и образоването на кадри, които да наследяват предишните кадри и да подобряват и развиват ефективността на работата на фирмата, защото без тази приемственост при застаряването на екипа ви фирмата рискува да се разпадне и да умре (да изпадне в ентропия). С други думи ако искате да имате тази фирма в дългосрочен план вие ще разчитате на умерени печалби и бавни подобрения, а не на рязък и бърз растеж, който е рисков и обикновено води до финансов и организационен крах. Това означава, че ако искате фирмата ви да пребъдва, то ще я държите в растеж, близък до нула – т.е. в постоянен баланс и в подобряваща се хармония със средата и така ще осъществите устойчивото развитие на вашата фирма в дългосрочен период.

Абсолютно същото, което важи за вашата фирма според теорията за сложните органични системи и според законите на термодинамиката важи също така и за цялата икономическа система на дадена държава или до глобалната икономическа система. Ако няма самоорганизация, самоподобрение, независимост и приемственост с глобалната или с националната икономическа система е свършено. Ако раздаваме неадекватни идващи от вън команди и заповеди на тези икономически системи, вместо да се опитваме да ги направляваме според собствените им закони, то с тези икономики е свършено (пример за това беше комунистическата икономика). Ако решим да изнасилим глобалната или националната икономическа система със свръх ускорен и разходващ ресурсите растеж, то спокойно можем да очакваме липса на ресурси, свръх ускорен спад и крах и риск за пълна гибел на тези икономически системи. Ето защо глобалната икономика се нуждае от устойчиво развитие, а не от светкавичен растеж, който може да се окаже фатален и пагубен в дългосрочен план. За съжаление това устойчиво развитие на икономиката за сега е само добро пожелание – реално ние се развиваме в свръх-ускорен растеж с невероятни стойности на пилеене и загуба на енергия и на жизненоважни за човека изчерпаеми ресурси, без да има достатъчно качествено ниво на подобрение на системата, така че тя да може да понесе тези свръх ускорени скорости на работа, на разход на енергия и на растеж. Нищо добро не можем да очакваме в дългосрочен план от този тип развитие на глобалната икономика, според специалистите по термодинамика и по теория на органичните системи.

Правилната бизнес и икономическа стратегия, според теорията за развитието на системите, трябва да бъде мислена според принципите на холизма и синергетиката. Холизъм означава всеобхватност, а синергия – едновременност на съвместна работа в съответствие. Когато разглеждаме една сложна система ние я разглеждаме холистично – т.е. всеобхватно във всичките й части едновременно, а не разгледажме частите й по отделно, тъй като те нямат същите свойства като цялата система. Например свойство на храносмилателната подсистема на човека е перисталтиката, но това съвсем не означава, че свойство на човека като цяло е перисталтиката; и обратното свойство на целия човек е въображението, но това не означава, че пикочния ни мехур например има въображение. В организма всички подсистеми действат едновременно в съответствие и в съвместно действие – т. е. в синергия. Невярно е да мислим за човека така – човек първо вдишва, след това кислорода се предава в червените кръвни клетки, след това кръвта оросява мозъка, след това се задейства дъвкателния рефлекс и ние хапваме сандвич, след което сандвича се обработва от стомаха и червата и енергията от него влиза в клетките на нашето тяло и тогава тази енергия задейства интензивна електрическа верига в нервните клетки и в главата ни се появява една мисъл, че трябва да учим за изпит по философия на бизнеса. В действително нищо не се случва по този последователен начин в човека – в реалността всичко това се случва едновременно в синергия – ние едновременно дишаме, и едновременно ядем, и едновременно храносмиламе, и едновременно тече кръвта ни и едновременно работи отделителната ни система и едновременно с това и се движим и чувстваме и мислим – и всичко това става едновременно в един единствен миг – заедно, съвместно. Това означава синергия. И ако не беше тази заедност и едновременност на тези сложни процеси, ние на часа бихме умрели на място.Същото, което се отнася за човешкото същество се отнася и за създадената от него икономика или бизнес. Бизнесът не е само финанси или само работна ръка – той е всички подсистеми едновременно и всички елементи на нашия бизнес или икономика не действат по отделно, а заедно в съответствие и във взаимодействие като не пораждат механичен сбор на единични ефекти от всяко действие, а пораждат един цялостен и общ събирателен ефект (кумулативен ефект) от всички действия взети заедно. Ако не разглеждаме бизнеса и икономиката според начина и законите на тяхното едновременно действие и на това, че цялото има различни свойства от частите им и според това, че действията в тях събрани накуп имат събирателен ефект, то изобщо, ама изобщо не трябва да се учудваме, че бизнес и икономическите ни прогнози ще излязат грешни – и това ще е естествено, защото ние ще сме ги смятали според напълно нереални и фантасмагорични принципи от отделеност и линейна последователност, които принципи почти никъде не съществуват в действителността, или поне със сигурност определено не съществуват никъде в никоя сложна система, каквато е икономиката (или бизнеса например).

Холизмът и синергизмът са широко прилагани подходи сред водещите автори в съвременната философия на бизнеса и бизнес анализ като Хеерт Хофстеде и Робърт Залтман.

Петър Канев

1. Що е философия и що е бизнес – защо е необходима философия на бизнеса

„Философия” означава „любов към мъдростта”. Така древногръцкият учен Питагор нарекъл своето учение – с известна скромност, тъй като не претендирал, че е постигнал мъдростта, а само че обича мъдростта и се стреми към нея. Терминът се наложил по време на състезанията по надспорване, мъдрост и ученост, които се провеждали на пазарските площади в древногръцките градове-държави, а в новогръцкия език думата философия е придобила и ново пазарско значение на пазарлък и далавера. Терминът философия се наложил и в Европейския свят и в Близкия Изток, поради популярността на Аристотел, учителят на прочутия завоевател Александър Македонски. Аристотел бил наричан Философът, а съчиненията му били преведени на латински, арабски, персийски, сирийски, коптски (древноегипетски), етиопски и други езици. През Средновековието философията била задължителна част от елитното образование във Византия и в ислямския свят, а по-късно, със зараждането на западноевропейските университети започнала да става все по-популярна и на Запад. Епохата на Просвещението превърнала философията в академична наука. Според немския просвещенец Имануел Кант философията трябвало да бъде наука на науките, която да обобщава цялото научно знание в едно общо разбиране за същността на вселената, на природата, на обществото и на човека. Затова Кант смятал, че философският факултет в университетите като обобщаващ знанието трябва да бъде най-главният, а останалите факултети да са негови подразделения. Съвременната академична философия включва в себе си следните философски науки, които са ключови и важни за всички науки, били те с теоретична или с приложна насоченост – това са: логика, епистемология, психология, етика, естетика, социология, антропология и др. – това са съвременните катедри и подразделения към философските факултети днес.

„Бизнес” на английски означава „заетост”, „занаят”. Смисълът на думата напълно отговаря на българската дума „занаят” – частно предприемачество в областта на всякакъв вид стопанска дейност – производствена, търговска или в сферата на услугите. В този смисъл бизнесът съществува откакто съществуват човешките цивилизации – той е неразривно свързан с градската култура, тъй като градовете са се формирали именно като място за бизнес – като средище на занаятчии, търговци и майстори в сферата на услугите, които често са управлявали (чрез съвет на майсторските гилдии – еснаф) самите градове.

Връзката на философията с бизнеса при зараждането й е очевидна – първите философи са били граждани – търговци, предприемачи, занаятчии: например Талес е имал много успешен бизнес с търговията на зехтин, Анаксимандър е бил търговец по море, Сократ е бил майстор обущар, други философи са били частни учители, а едни от най-известните като Питагор, Платон и Аристотел са поддържали собствени частни училища – академии.

Връзката между философските науки и бизнеса е съществена и днес и става все по-важна с течение на времето – на първо място за всякакви бизнес анализи, моделирания, стратегии и прогнози, които са немислими без ползването на логически модели и без познанието за най-съвременните теории на сложните (комплексни) системи (тъй като икономиката – бизнес-средата също е сложна система). Философските дисциплини социология и психология традиционно са от ключово значение за добрите бизнес-планове и за безнес-мениджмънта. Напоследък все по-голямо значение придобиват и новите философски приложни бизнес дисциплини – бизнес етика, социално отговорна икономика, екологични комплексни подходи за ефективно снижаване на разхищението на енергия и ресурси чрез устойчиво развитие и т.нар. „зелен растеж”. През последното десетилетие все по-актуални стават и най-новите философски подходи за комплексен бизнес анализ и бизнес планиране – културологични, синергетични (наука за съвместното действие на системите от различен тип), интердисциплинни, холистични (т.е. всеобхватни) и др. (пример за това са автори като Хеерт Хофстеде и Робърт Залтман)

ЧУЙТЕ ЛЕКЦИЯТА ПО ВЪПРОС 1 И 2- ТУК:

Click here to view the embedded video.

ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: 1.”За какво ни служат етиката и интелекта в бизнеса? - разсъждение върху текст от руския писател на криминални романи Борис Акунин”: Изтеглете за есето си от ТУК ТЕКСТА НА АКУНИН

1. Нови научни открития, новата наука и новата научна логика: процеси на непрекъснато развитие и усложняване на природата, цялостност и взаимосвързаност на органичните системи:

Основополагащи нови научни открития, които променят представата ни за света и самия ни свят (чрез приложението на нови технологии) през последните 50 години са направени основно в следните научни области: в областта на теоретичната физика – относителност на физическите явления и измерения, ново разбиране за материята и за енергията, открития за появата и развитието на вселената, парадоксална квантова логика (теории на неопределеността, на хаоса, на вероятностите), наука за взаимовръзките и съвместното действие на системите – синергетика, идеи за целостта на реалността – холизъм; открития в генетиката и тяхното значение за другите науки и за практиката; нови открития за произхода на човека и за сложността на човека; открития за същността на биологичните видове и на екосистемите като сложни органични системи; открития в областта на енергийните технологии (например студен ядрен синтез, структуриране на клъстърите на водата и др.), нанотехнологии и науки за интегралните системи и за мрежовите взаимодействия (например за социалните мрежи) и др. Новите научни открития повдигат и ред много съществени (а някои дори решаващи за бъдещето ни на планетата) въпроси от областта на етиката.

Връзката на новите научни открития с бъдещето на бизнеса на планетата ни е повече от очевидна.

ЧУЙТЕ ЛЕКЦИЯ ПО ВЪПРОС 2 ТУК:

Click here to view the embedded video.

МАТЕРИАЛИ ЗА НАЙ-НОВАТА НАУКА ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: 1. АСТРОФИЗИКЪТ СТИВЪН ХОКИНГ: ТРИ ЕСЕТА; 2. МИХАИЛ БУШЕВ ЗА НОВАТА НАУКА; 3. СПЕЦИАЛИСТЪТ ПО ГЕНЕТИКА МАЙК РИДЛИ: ОТКРИТИЯ В ГЕНЕТИКАТА: ПРЕЗЕНТАЦИЯ ;

1. Епохи в стопанската история на човечеството:

1. Праистория – събирачество и лов – от 20 милиона години пр. н. е. до ледниковия период -12 хиляди години пр. н.е. - най-старата за сега открита жена е от пустинята Калахари в Африка, днешните й преки потомци са бушмените, а най-стария човек в Европа е открит край Белоградчик в пещера край село Орешец;

2. Първите открити градски земеделски цивилизации (12 хиляди години пр. н. е. - 4 хилияди години пр. н. е.) - земеделско стопанство, канализация, занаяти и занаятчии, писменост и поява на литературата, развитие на науката като звездобройство и като архитектура, поява на парични знаци – Палестина (Йерихон – ханаанци); Турция-Мала Азия и Анадола (Троя, хети, днешните им потомци са кюрдите); Месопотамия, Двоеречието покрай реките Тигър и Ефрат (Шумер, Асирия, Вавилония – днес Ирак, Персия – днес Иран); България – цивилизация от медно-каменната и бронзовата епоха (индоевропейци - пра-траки: останки от големи градове с двуетажни и триетажни къщи, от занаяти, от металургия – първото злато и първата металургия в света, и от градове и от писменост са открити по Черноморието – дн. Ропотамо, Созопол, Варна, Яйлата, Дуранкулак, по поречието на Дунава и в Лудогорието – напр. Мадара и Силистра, в Западна Стара планина – писменост край Монтана, днешна София – две двуетажни къщи в кв. Слатина, Тракия – писменост край Нова Загора, Родопите – каменни светилища); Индия (Мухенджо Даро – неизвестен народ с много развита и напреднала цивилизация); в края на периода и в Китай – по това време в Крит и в Египет все още няма цивилизации;

3. Античност – от 4 хиляди години пр. н. е. до V век пр. н. е. - по това време доминира Египетската цивилизация, Цивилизацията на остров Крит, на Ахил и Омир), след като част от острова (вероятната Атлантида) може би потъва при климатични катаклизми, класическата гръцка цивилизация на градовете-държави – Милет в Мала Азия и Атина и Спарта в Европа, периодът завършва със завовеванията на Александър Македонски, които поставят началото на нова епоха в Европа и в Близкия Изток – елинизъм; по отношение на религиозните и философските идеи най-важен е VІ век пр. н. е., когато по едно и също време в Китай живеят Конфуций и Лао Дзъ – основателите на конфуцианството и даоизма, в Индия живее принц Сидхарта – Буда, в днешен Афганистан живее Заратустра (известен и като Зороастър), основателят на персийската религия, която повлиява върху християнското учение, върху тайната религия на мюсюлманите-шиити и върху богомилите (някои изследователи предполагат дори, че религията на прабългарите е била повлияна от Заратустра), а в Атина живеят Сократ, Платон, Демокрит и Аристотел. В това време се създава и първият търговски монопол – монополът на Финикия (морска държава по средиземноморското крайбрежие на Палестина) и на финикийските колонии по море - самата класическа Древна Гърция също произлиза от финикийски колонии. Писмената система на гърците, а и произлезлите от нея латиница и кирилица имат за прародител финикийската азбука;

4. Елинизъм и Римска империя – елинизъм се нарича наследството от империята на Александър – царства в Ливан, в Израел, в Египет – царството на Клеопатра и т.н., а Рим по това време престава да е гръцка колония и започва завоеванията си – в 50 г. пр. н. е. Юлий Цезар превръща Рим в империя, в година първа от новата ера се ражда Исус Христос, а неговото учение указва силно влияние на учениците му, които го разпространяват в Гърция, в Тракия и в Рим, като то постепенно става много влиятелно в Римската империя и, макар че е забранено, става масово, и сред бедни, и богати, през ІІІ век империята се разделя на Западна (в Рим) и Източна (Византион - Константинопол - Византия), а през ІV империята става християнска и забранява всички други религии, а малко по-късно градът Рим е превзет от германски племена, с което започва християнското Средновековие в Европа;

5. Средновековието трае от ІV до ХVІІ век – в началото му най-влиятелния му център е Византия, но през ХІІ век по време на папа Инокентий ІІІ Константинопол е завладян от кръстоносците и центърът на средновековната цивилизация се измества в Западна Европа; Християнското средновековие завършва постепенно с падането на балканските империи под мюсюлманска власт, с Ренесанса в италианските градове-държави и особено с движението за Реформацията на Римокатолическата църква, което завършва с отцепването на много северни държави от властта на папата и със създаването на протестантските църкви; краят на Средновековието се характеризира с нарастване на влиянието на градовете – влиянието на търговците и на гилдиите на занаятчиите (буржоазията), както и със създаването на много тайни конспиративни общества и религиозни секти, най-влиятелни от които ще се окажат тамплиерите, ционистите и масоните;

6. Модерността започва с Великите географски открития, продължава с формирането на националните държави, с индустриалната революция, с двете световни войни и продължава в днешната епоха на глобализацията на икономиката като свръх-модерност – свръх-ускорено развитие, свръх-консумация, свръх-експлоатация на ресурсите и т.н.

Защо е необходимо да познаваме историята на цивилизацията: немислимо е да разберем съвременността, без да разбираме нейната история, нейния произход, нейната еволюция и дълга традиция

ЧУЙТЕ ЛЕКЦИЯ ПО ВЪПРОС 3 ТУК:

Click here to view the embedded video.

1. Цивилизация и бизнес – традиционна организация на занаятите (производствоството), услугите и търговията (прекупвачеството и посредничеството) в различните исторически епохи:

цивилизация означава градска култура. Още от времето на първите цивилизации до ден днешен бизнесът е дело на градския живот и още от древността той се разделя на два типа бизнес – производство и търговия.

Производителите – занаятчии, земеделци, скотовъди и предприемачи в сферата на услугите (напр. различни видове „експерти“ като учители, писари, адвокати, астролози и лекари) от най-древни времена до ден днешен се самоорганизират и самоуправляват в различни сдружения на гражданското общество – еснфи или гилдии. Тези еснафи (или гилдии) се самоуправляват с консенсус (съгласие) или гласуване (висшегласие), а понякога (като в Древна Атина или във възрожденска Копривщица) гилдиите на майсторите управляват целите градове. Демокрацията като практика е създадена от християнските общини и църковни общности, съчетани с традицията на самоуправление на съвета на еснафите в градовете. Ценностите на занаятчиите са свобода и независимост, всеотдаен труд и солидарност, съгласие и ред и равноправие и демокрация – с други думи това и до ден днешен са ценностите на либералите и демократите.

Първообразът на другия тип бизнес – този на прекупвачите – това е финикийският пират-търговец-колонизатор и монополист.

Търговците са свързани с военните – те насилствено налагат своята хегемония в завоювани от тях колонии и изграждат монополи върху всички търговски браншове и върху огромни географски територии, а основният източник на тяхното забогатяване по принцип не е качеството на стоката, нито производството, а спекулата, измамата, финансовите игри и надлъгвания и количеството на продажбите. Именно финикийците изграждат и първата в света монополна междуконтинентална банкова система (потомци на финикийците са картагенците и маврите, португалците и днешните мароканци). Цялата история на цивилизацията е история и на борба за търговските монополи – били те „пътят на коприната“, „Солунската митница“ или „Транс-индийската компания“. В Средновековието се разработват различни системи за ограничаване на властта на търговците от политиката и от държавата – например – митниците, изискванията за царски грамоти за търговия, забраната на лихварството и др. Империите на Модерността обаче дават неограничена власт на едрите търговци, които са подпомагани от модерните армии за новото колонизиране на света от Франция и от Великобритания, а по-късно от Съветския съюз и САЩ. Важна роля в този процес играят общностите на главните лихвари през Средновековието – еврейското съсловие и свързаните с него масонски ложи. Ценностите на търговско-банкерското съсловие са неограничена еднолична власт (тип военна, пирамидална), монополизъм и хегемония над (по възможност) всички ресурси, непрозрачност, задкулисност, освободеност от всякакви обществени, етически или държавни изисквания, правила и норми. Тяхната идеология днес е т. нар. „неолиберализъм” – култът към нерегулирания световен пазар.

Като цяло дребният и среден бизнес е по-скоро свързан с производителите на блага и услуги, докато едрият бизнес е свързан с търговията, но, разбира се, има и едър бизнес на производители-индустриалци, както и дребен бизнес на магазинери и дребни търговци.

1. Древногръцката философия като част от занаятчийската култура и като философия на организацията на стопанството и обществото от Питагор и натурфилософите до класическата „тройка“ - Сократ-Платон-Аристотел:

Древните философи са оставили като наследство в умовете ни, в езика ни и в практиките ни идеи, които са останали „живи“ и влиятелни и до ден днешен.

Споровете между натурфилософите-частни учители по време на техните състезания по надспорване на пазарския площад (агора) са ни оставили в наследство идеята за четирите елемента, която е основополагаща за зодиака и астрологическите хороскопи. Натурфилософите са спорели кой от четирите елемента е главен във вселената – вода (Талес), въздух (Анаксимен), огън (Хераклит) и твърда материя-атоми (Демокрит), а философът Емпедокъл е разрешил техния спор с твърдението, че и четирите елемента са еднакво важни и основополагащи в природата. Основателят на колонията Аполония (дн. Созопол) философът Анаксимандър е имал особено мнение – той е смятал, че основополагащото начало на вселената е непознаваемо, необяснимо и неуловимо, но въпреки това ние можем да усетим неговото невидимо призрачно присъствие във всичко.

По същото време изучилият се в Египет и във Вавилония Питагор ни е завещал нещо повече от Питагоровата теорема – оставил ни е думата философия (любов към мъдростта) и думата енергия (нещо, което е в постоянно движение), както и думите геометрия (землемерие), икономика (стопанство), космос (ред) и екология (мироздание), оставил ни е и основни принципи в математиката, астрономията, архитектурата и музиката, които е научил в Египет и във Вавилон, а също ни е е оставил и източната традиция да се прави утринна гимнастика и да спи на чаршафи, които да се изпъват всяка сутрин върху леглото МАТЕРИАЛИ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: ЮСТАЙН ГОРДЕР ЗА НАТУРФИЛОСОФИТЕ.

От Сократ на сетне философията престава да се занимава основно с природата и се насочва към човека, който е обявен за „мярка на всички неща“ - тя става етическа и социална философия. Сократ, който е майстор обущар, твърди, че светът е изграден подобно на обущарския занаят. Когато обущарят взема мярка от крака на някой клиент, той се опитва по тази матрица („идея“, на старогръцки) да създаде идеалната обувка, но винаги матрицата се оказва по-съвършена от обувката. От този си практически опит Сократ стига до извода, че някъде отвъд видимите неща съществуват едни матрици-идеали за всяко нещо – идеалната обувка, идеалната пеперуда, идеалната къща, идеалното вино, но тези идеали никога не се случват в живота – обувката, която носим е само несъвършено подобие на идеалната обувка, пеперудата, която виждаме да лети не може да се мери с идеалната пеперуда, която можем да се въобразим, къщата, в която живеем е пълна с недостатъци и никога не е идеална, виното, което пием също не е съвършеното вино. В най-добрия случай то може да се доближава до съвършенството, но никога не го постига напълно. Сократ смята, че човешката душа е идеалният човек, който живее в нас, скрит и невидим за простото око, а това което виждаме като тяло е жалко копие на тази идеална душа – тялото е смъртно и грозно, а душата е безсмъртна и съвършено красива. Понеже човек има невидима душа и я усеща в себе си, той винаги се стреми към най-доброто, към идеалното, както като професионалист (например като обущар), така и във всяко едно отношение – ние винаги искаме най-доброто – този копнеж по идеалното е наречен от Сократ „ерос“ - копнеж, който никога не може да бъде задоволен, но който ни води към доброто и ни кара да даваме най-доброто от себе си и да правим добри постъпки. Според Сократ, всеки, който е близо до най-доброто е щастлив, а всеки който е близо до злото е нещастен. Този, който е близо до доброто има здрава душа, която поради своето здраве ще живее вечно, а онзи, който е обладан от злото е с болна душа и ако той не я излекува навреме, то той ще умре завинаги, защото душата ще умре заедно с тялото му. Сократ живее в общество на гейове – такъв е стандартът и модата в древна Атина – там жените са се смятали за непълноценен и ненужен товар, за нещо като саксии, в които възвишените мъже да посадят своето семе, от което да израсне тяхно дете. На почит е била единствено любовта между мъже. В това общество Сократ е изказвал скандални разсъждения за мъжете и жените. Платон, най-запаленият ученик на Сократ, разказва в разказа си „Пирът“ как Сократ отхвърлил любовните предложения на политика Алкивиад, като изказал разсъждения, че само любовта между мъж и жена е природна като физическа любов, а любовта между мъжете не трябва да бъде физическа, а само духовна (от там идва термина „платоническа любов“). После Сократ разказва как е научил най-върховните мъдрости за живота от една жена Диотима, защото жените всъщност са по-пълноценни от мъжете в много отношения и най-вече в най-важното – те могат да раждат човешки същества и така осигуряват безсмъртието на човешкия род. Понеже мъжът е ощетен да ражда живи същества, за него остава само един избор, за да се чувства пълноценен – да ражда духовни същества – да ражда истината, с която е бременен, да ражда своите идеи. Тези идеи се оплождат в разговора му – в диалога му – с други хора. Сократ смятал, че човек може да роди само една малка част от истината, докато цялата истина за света и за вселената винаги остава необозрима и недостъпна за него, затова смятал, че истинската мъдрост се заключва в разбирането, че не знаеш: „Аз знам, че нищо не знам“. Онзи, който смята, че знае всичко е много глупав, според Сократ. Само мъдрият разбира сложността на света и ограниченията на своя собствен разум и съзнание. На стари години (84 г.) със своите бляскави успехи при всяко състезание в надговаряне на площада Сократ събудил много завист у съвременниците си, а със скандалните за времето му разсъждения и твърдения, възвисяващи невинните жертви и неудачниците и принизяващи властниците и тираните и скандализиращи обществения гей-морал си бил навлякъл вече много врагове. За да го унижат враговете му изискали по демократичен път атинските гласоподаватели да веземат решение по обвинение, че Сократ разваля морала на младежта. Сократ наистина бил кумир на младежите в Атина и те се палели от думите му, за да нападат и да обвиняват своите родители в назадничавост, невежество и неразумност, като цитирали разсъжденията на Сократ. Обвинителите на Сократ се надявали чрез това обвинение да го унизят публично като го накарат да се страхува от тях и да се извини. Сократ обаче, както винаги бил твърде горд и със своите разсъждения оборил всички обвинения. С това той изключително раздразнил своите обвинители и те гласували смъртна присъда, която можела да бъде заменена с изгнаничество. Сократ обаче отказал да приеме изгнаничеството и доброволно приел смъртната присъда и изпил чашата с отровата бучиниш, който му дали атиняните. Неговите ученици, начело с Платон, многократно се опитвали да го убедят да запази живота си, но Сократ отказал с мотива, че той не може в последния момент от дългия си живот да се отметне страхливо от онова, на което цял живот е учел своите ученици и своите деца – какво ще си помислят собствените му деца за него, а и какво самият той ще мисли за себе си, ако се откаже сега да отстоява на дела онова, което е проповядвал на думи цял живот. Ученикът му Платон бил толкова впечатлен от това поведение на учителя си, че веднага след смъртта му описал точно процеса и думите му в първия си диалог - „Апология“МАТЕРИАЛИ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: ЮСТАЙН ГОРДЕР ЗА СОКРТА И ПЛАТОН.

Платон се захванал да опише в диалози всички разсъждения, които бил чул от учителя си Сократ. В късните си диалози обаче Платон започнал да вкарва в устата на своя герой не неговите, а своите собствени разсъждения и жизнен опит. Така Платон написал книгата „Държавата“. В нея той разсъждава над въпроса, ако би могло да съществува идеална държава, каква би била тя. Ако знаем каква трябва да бъде идеалната държава, ние ще знаем към какво да се стремим в политиката и в управлението, за да бъде то най-добро за всички, разсъждавал Платон. В този диалог Платон изразил и своя собствен горчив жизнен опит практически да изгради идеалната държава като съветник на един тиран, политически и социален експеримент, който завършил изключително злополучно за философа – Платон бил продаден в робство и едвам успял да се спаси като избягал от един финикийски пиратски кораб. Идеалната държава на Платон често е била определяна като авторитарна, елитарна или дори тоталитарна от следващите поколения, защото след горчивия опит с присъдата над учителя му Сократ, Платон смятал, че гласуването е най-лошият начин за вземане на решения в обществена полза. В книгата му обаче има доста интересни идеи – Платон например смятал, че в идеалната държава жените трябва да са равни във всичко на мъжете, да могат да се образоват наравно с мъжете и да се реализират във всякаква професия, която им е по сърце, тъй като бил убеден, че жените са равни по разум на мъжете и следователно трябва да им бъдат равни и в обществения живот. Разсъждавайки за идеите, Платон стигнал до извода, че трябва да съществува една върховна идея, по-висша от всички останали, която е създала всичко и от която са произлезли всички останали идеи – той я нарекъл Идеята за Доброто. По-късно Блажени Августин направил това хрумване на Платон важна част от западното християнство, а самият Платон бил обявен за един от християнските пророци. В Евангелията в Библията четем, че Исус Христос е смятал тялото и душата за едно и също и неразчленимо цяло, душата не може да съществува без тяло и душа и тяло само заедно могат да получат вечен живот след края на света. В Западното християнство обаче дълго време не е била популярна тази идея на самия Христос, а доминира идеята на Платон, че тялото е жалко подобие на безсмъртната невидима душа, че тялото е „окови на душата“ и че ние трябва да се освободим от всичко телесно, за да е свободна душата ни. Впрочем, известно е, че религията на самия Платон е била тракийска – той е бил посветен в тайните мистерии за обезсмъртяване на легендарния тракийски цар-жрец Орфей. Интересно е и описанието на задгробния живот на душата, което Платон разказва в края на диалога “Държавата” - за праведните души е отредено прераждане като в будизма (Питагор също вярвал в прераждането, както юдейския свещенически орден на фарисеите по времето на Исус Христос), а описанието на ада (Хадес, тартар) и на мъките на безнадеждно грешните, както и на мъчителното пречистване от греховете на умерено грешните души в чистилището (преизподнята) е изцяло възприето от християнската църква през Средновековието, т.е. християнската представа за задгробния живот в ада и в чистилището всъщност не е библейска, евангелска или Христова, а реално е платоническа. Освен във философията (английският математик Алберт Уайтхед изказва мисълта, че „цялата философия е бележка под линия на Платон“) и освен в официалната църковна доктрина, учението на Платон указало сериозно влияние върху всички средновековни секти, ереси и магьоснически общности (например алхимиците), защото те са се възприемали като далечни потомци на забранената от християнската Църква религиозна общност на римските неоплатоници. Самият Платон никога не е създавал неоплатонизма, нито основния му символ – орфеевата пентаграма, погрешно смятана за знак на дявола. Той създал философска школа, която нарекъл „академия“. Един от най-талантливите му ученици не бил грък, а бил македонец (по това време “македонци” се наричали прадедите на днешните албанци) и се наричал Аристотел.

Аристотел бил много недоволен от някои произволи на своя учител, който при това се държал и надменно и царствено с учениците си, поради собствения си аристократичен произход – от детрониран царски род (сигурно и за това Платон смятал, че аристокрацията и царството е най-добрата земна форма на управление). Раздразнен от произволните изявления на учителя си, Аристотел смятал, че всяко твърдение трябва да бъде проверено на практика много прецизно, за да можем да сме сигурни, че то наистина е вярно и че цялото знание трябва да бъде много стриктно класифицирано на отделни категории, за всяка от които да бъде дадено възможно най-точното и изчерпателно определение. Аристотел до толкова бил убеден в това, че се захванал с непосилната задача да класифицира и да определи всичко в реалността, за което се сещал, че съществува. Известен е анекдотът, че след като македонският философ определил човекът с изчерпателното определение: „Човекът е обществено (политическо) животно, което ходи на два крака“, неговите опоненти го попитали дали човекът е същото като петела, който също е обществено животно и ходи на два крака и тогава Аристотел добавил към определението си: „Човекът е обществено (политическо) животно, което ходи на два крака и което не кукурига и няма перушина“. Фактически със своите стандарти за стриктна класификация и определения на всяко нещо Аристотел е прародител на стандартите на съвременната наука. Той фактически създал цялата наука логика и цялата наука граматика, но смятал, че те са една и съща наука - „аналитика“. Аристотел за първи път употребил и термина „гражданско общество“ като под него разбирал гилдиите на майсторите в самоуправляващите се градове-държави. По отношение на политиката Аристотел смятал, че няма по-добри и по-лоши политически системи, а във всяка от тях има два вида управление – добро управление и лошо управление. Доброто управление Аристотел наричал „полития“, а лошото управление наричал „политика“ - според него политията била добра, защото била балансираща, разумна, загрижена за обществения интерес и базирана на съгласие между спорещите (консенсус), докато лошото управление – политиката – е лошо, защото е конфронтираща (скарваща опонентите), неразумна, основана на частния личен интерес и в нея никога не се постига съгласие между опонентите, дори когато решенията се вземат с гласуване.

Аристотел бил частен учител на един от най-великите завоеватели в позната ни история – на сънародника си Александър Македонски. В по-късни времена персите и арабите не разбирали как този млад македонец от една малка и незначителна селска държавица е успял да победи такива огромни армии като техните и смятали, че в това има някаква недостъпна тайна. Те решили, че Александър ги е победил, защото се е вслушвал в съветите на някой много мъдър учител – проверили кой е той и като разбрали, че е Аристотел, се хванали и превели всичките книги на философа на персийски и на арабски език, защото смятали, че неговата мъдрост ще им помогне и на тях да осъществят толкова велики завоевания като тези на Александър. На арабските преводи на Аристотел днес дължим това, че неговите произведения са запазени и са популяризирани през ХІІ век на Запад от богослова Тома Аквински, след което са се превърнали в основа на съвременния западен научен стандарт.

Обобщение – Значение на класическата древногръцка философия за разбирането на съвременния западен бизнес:

Платонизмът е в основата на съвременна европейска култура, а който не разбира културата не може да очаква, че ще прави „голям” бизнес (виж защо в произведенията на Залтман и на Хофстеде). Философията на Платон е в основата и на процесуалния подход при сложно математическо моделиране (вж. Алберт Уайтхед), който се ползва и в комплексните анализи на бизнеса. Аристотел постановява съвременния научен стандарт на мислене и анализ – без Аристотел нямаше да ги има нито самото ни западно бизнес-мислене, нито познатото ни структуриране на бизнес организациите. При това някои от етическите и от логическите въпроси, анализирани от Платон и Аристотел са вечни и остават актуални и до днес.

МАТЕРИАЛИ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: І. ПЛАТОН: 1. СМЪРТТА НА СОКРАТ;  2. ИЗ ДИАЛОЗИТЕ “ДЪРЖАВАТА” И “ПИРЪТ”-ПОДБРАНО; 3. ЗА ОЛИГАРХИЯТА; ІІ. АРИСТОТЕЛ: ТЕКСТОВЕ ОТ ЮСТАЙН ГОРДЕР И ОТ ГЕОРГИ МАНОЛОВ

ЧУЙТЕ ЛЕКЦИЯТА ПО ВЪПРОСИ ОТ 3 ДО 7 ТУК:

Click here to view the embedded video.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ЕСЕ: 1.”Нищо ново под слънцето: паралели мужду анализа на олигархията от Платон и съвременната българска олигархия”; 2. “Опасна ли е олигархията в бизнеса за добрата бизнес среда”; 3. “Държвата е като кораб, а добрият управник е като добър капитан: така ли е и в бизнеса и могат ли да се приложтата разсъжденията на Платон за доброто държавно управление също и за доброто бизнес-управление” ; “Още Платон твърди, че жената е равна по разум и умения на мъжа във всички занаяти - каква е най-разумната роля и място на жената в обществото и в бизнеса?”- ползвайте за есетата си приложениет по-горе текстове на Платон, Юстйн Гордер и Георги Манолов

1. Ролята на религията в историята на цивилизациите и на идеите –

различните религии и вероизповедания по света и значението им.

Религията се корени в нуждата на всеки един човек от здраве, щастие, доброта и справедливост, както и от мечтата на хората злото да бъде наказано, а доброто да бъде наградено, здравето и младостта да продължават вечно и животът ни никога да не свършва. Известна е мисълта на Маркс, че религията е опиум за народите, макар че това е само част от изречението, в което самият Маркс пише за религията. Цялото изречение на Маркс е следното: „Религията е опиум за народите, балсам за изстрадалата човешка душа.“ (Впрочем по времето на Маркс опиумът не се е възприемал като наркотик, а се е ползвал като основно обезболяващо средство в медицината и е бил широко разпространен, както сега е аналгинът, който също е извлечен от опиум.) Подобно на философията, религията се интересува от неразгадаемите загадки на живота – от къде сме дошли, на къде отиваме, как е създадена вселената и как ще завърши, какво представлява човекът и какво е неговото значение и неговата роля в света, какво има преди раждането ни и какво ни очаква след смъртта ни. За разлика от философията обаче религията претендира, че знае отговора на тези въпроси и че може да помогне за човешкото щастие и безсмъртие. Религията се отнася към една област, която в момента е модерно да се нарича „границите на човешкото познание“, затова нито критиките, нито възхвалите на религията могат да бъдат разумно обосновани или доказани – тези възхвали и критики най-често не са обективни, а обикновено са политически или идеологически обагрени. Същевременно феноменът на човешката вяра е признат от съвременната психология – има случаи, в които религиозната вяра помага на човека да постигне „чудеса“, някои от които все още не са обяснени задоволително от съвременната наука. Според протестантите такива религиозни чудеса могат да ни се случват и в бизнеса, ако сме вярващи и плащаме членски внос в тяхна църква.

Трите големи религии в съвременността са ислямът, християнството и будизмът. Освен тях съществуват по-малки традиционни религии (като юдаизмът и като хиндуизмът) и по-малки нетрадиционни нови религии (като сциентизмът).

Религиите биват тайни и конспиративни, както и открити и отворени за всеки. Ислямът, християнството и будизмът са явни религии, които са отворени за всеки. Явните религии са масови и широко разпространени. Тайните религии са достъпни само за посветени, които се заклеват, че ще пазят тяхната тайна с цената на живота си – такава религия е например масонството и някои клонове на шиитския ислям (например алевитите).

Съвременните религии не са се появили от нищото, а често водят началото си от други религии. Някои автори като Мирча Елиаде предполагат, че религията на евреите – юдаизмът – е произлязла от древно-египетска религия, че християнството е произлязло от юдаизма и от зороастризма (персийската религия на Заратустра), че ислямът е произлязъл от юдаизма и от християнството, съчетани с арабската митология и т.н.

Всяка голяма религия не е единна, а има различни версии и клонове, които се наричат вероизповедания.

В християнството има три основни вероизповедания – римо-католицизъм, източно православие и протестанство. В протестанството съществуват множество различни църкви и секти и различни протестантски учения, най-главните от които са Лутеранска църква (в Германия), Англиканска църква (в Англия), Калвинистка църква (в Швейцария), Евангелска, Баптистка, Квакерска и Презвитерианска църква (в САЩ – там впрочем църквите са стотици), Методистка църква (в Ирландия и в САЩ – в тази църква жените също могат да стават свещеници).

В исляма има две основни вероизповедания – на сунити (официалният ислям – Турция и арабските държави) и на шиити (основно в Иран), като тези две религиозни групи са в постоянна конфронтация и често воюват по между си.

Будизмът има стотици версии и разклонения, най-влиятелните от които са: индийски будизъм и хиндуизъм (Индия), чан-будизъм и тибетски будизъм (Китай), дзен-будизъм и шинтоизъм (Япония), трансцедентален будизъм (Западна Европа и САЩ).

Най-религиозната държава в момента е САЩ, следвана от Иран и от Полша и Обединените арабски емирства, Филипините, Индонезия, Южна Корея (там са католици), Нигерия (там са протестанти петдесетници) и провинция Тибет в Китай и. др. Най-крайният религиозен фанатизъм в момента е в Израел и се осъществява от един антихристиянски и антиислямски клон на юдаизма, наречен ционизъм.

Будистите вярват в прераждането на душата след смъртта в друго тяло, което се ражда в момента, докато някой умира. Те проповядват, че животът е страдание и за да се освободим от страданието трябва да се освободим от живота – т.е. да престанем да се прераждаме след смъртта. Будистите вярват, че нашата съдба (карма) в този ни живот е породена от грешките, които сме направили и от злото, което сме причинили в предишния си живот. Например, ако не сме се примирили с някой свой враг в предишния си живот, то е твърдо вероятно в следващия си живот ние да се родим в едно семейство с него – врагът ни ще се е преродил в същото семейство, в което сме се преродили и ние – той може да бъде наш брат, майка или баща, защото кармата изисква справедливостта да възтържествува и ние да се помирим с врага си. По подобен начин, ако сме причинявали зло на своя слуга в следващия ни живот, то той ще бъде наш господар и той ще ни причинява същото зло в следващия ни живот. Ако човек в този си живот живее като говедо, то е твърде вероятно да се прероди в следващия живот не в човек, а в говедо – това ще е неговата карма, а ако живее като червей, най-вероятно в другия живот кармата да го принуди да се прероди в червей и тепърва да трябва да минава отново целия цикъл на преражданията и страдания от червея до човека. Не може да се освободи от живота-страдание никой, който не е надмогнал своя егоизъм и който не се е пробудил за истината, т.е. който не станал „Буда“ (пробуденият), което се постига с дългогодишни техники, практики и упражнения – както физически (напр. Кунг-фу, йога), така и емоционални, умствени – концентрация (медитация) и нравствени (състрадание към болките на другите и добри дела за облекчаване на чуждите болки).

Християнството проповядва, че съществува един творец на цялата вселена – Бог-отец – и той е сътворил човека по свой образ и подобие – със способност да твори, да управлява и да има свободна воля и независимост. Човекът е бил създаден с безсмъртно тяло, но е опорочил своето безсмъртие като се е поддал на измамата на ангела на злото и е ял от плода на злото и на смъртта. Според християните творецът, който обича всичкото си творение, решил да изкупи опорочаването на човека като поеме греховете му върху себе си и по този начин го освободи от тях и като дари на хората Нов Завет, който да дава прости и достъпни за всеки съвети как да постигне вечен живот след края на сегашния свят и в началото на новата вселена. За тази цел творецът се въплътил в думите на един човек Исус Христос – според християните Христос хем е напълно човек, хем е въплъщение на божиите думи. Исус Христос три години вършел чудеса и проповядвал навсякъде думите на твореца, след което доброволно се съгласил да бъде убит несправедливо, макар че никак не му се искало, но се пожертвал, за да имат хората живот вечен и да им докаже, че ако следват думите му и те ще възкръснат като него от мъртвите. След смъртта му всичките му ученици го видели в ново телесно тяло, но само те го виждали и не го виждал никой, който не бил повярвал в него. Исус Христос им дал последни съвети и се възнесъл на небето, за да чака края на света и да измоли от твореца да изпрати на хората своето божествено присъствие, което да им помага в живота им – божият дух или светият дух. Исус Христос проповядвал, че Бог е любов и че всеки, който обича ближния си като самия себе си ще се сдобие с вечен живот след смъртта, независимо от това дали е бил грешен или не, че най-голямата любов е да се жертваш за приятелите си и любовта се доказва само с дела, а не с думи, защото само доброто дело идва от добро сърце, а добрите приказки могат да идват и от лошо сърце („по делата ще ги познаете“). Исус Христос проповядвал, че вярата е сила, който може да твори чудеса в света, че всички хора, и мъже, и жени, и роби, и господари, и вярващи и невярващи са равноценни пред Бога и ще получават онова, което сами предизвикват чрез делата си – миротворците ще наследят Земята, чистосърдечните живеят в небесата, пострадалите, защото са защитавали истината ще видят лицето на Бога и т.н., а също така, че богатите и властниците трудно могат да стигнат до истинско непреходно щастие, а истинската радост в този и във вечния живот е за страдащите, тъй като тези, които са отхвърлени сега са истинските избрани, а тези които са последни на опашката, когато се обърне тази опашка по други, а не по светските критерии, могат да се окажат първите на опашката – последните ще бъдат първи. Исус Христос проповядвал, че е достатъчно човек дори само да повярва от сърце в неговите думи, за да се спаси завинаги от смъртта, а ако не бъде спасен с вяра може да бъде спасен с надежда, но ако няма и надежда, то може да бъде спасен заради любовта си и и произлезлите от нея добри дела. Макар че първите ученици на Христос са били само бедни необразовани рибари и неприети в обществото личности, учението на Христос скоро се оказало толкова влиятелно в Римската империя, че християнството масово се разпространило и се превърнало в основната религия в Европа, в Северна Африка и в Близкия Изток. Когато християнството става официална и единствена религия в Римската империя, то силно се променя – смесва се с предишните религии и особено с идеите на неоплатониците и продължава да съществува в по-безобидна версия, която да не заплашва властта на императора, а напротив – поддържа я. Това довежда християнската църква до ред нехристиянски прояви като религиозните войни, кръстоносните походи и терорът и изтезанията на инквизицията. Въпреки това идеите на Христос, особено етическите му идеи, продължават да са влиятелни в европейския и в християнския свят, дори и до днес. Църквата и християнската религия също все още не е загубила напълно влиянието си в обществото.

Според Исляма Аллах е сътворил всички същества във вселената като равнопоставени – той обича всичкото си творение и човекът сам по себе си не е негов образ и подобие, нито с нещо е привилегирован пред останалото творение на твореца (самият Аллах в Корана е описан като светещо дърво в небето – той самият няма човешки образ). Аллах обаче забелязал, че много от хората нарушават реда, който той е установил в космоса и разбрал, че това е защото са невежи и необразовани как трябва да се държат в неговото творение и затова се обърнал към един избран от него човек – Мохамед – за да му каже как трябва да живеят човеците, за да има ред във вселената и го избрал той да организира група от въоръжени мъже така, че те да бъдат стражи на Аллах във вселената и да учат останалите хора как трябва да живеят, за да има ред и хармония сред тях, а когато не слушат да наказват непослушните, докато те се поправят. Същевременно избраните от Мохамед мъже във всеки миг трябвало да доказват със саможертви своята вярност към Аллах („мюсюлмани“ означава „верни“). Мюсюлманите смятат своята свещена книга Коран за думи на самия Аллах, а не за думи на пророка Мохамед, затова те почитат текстовете на Корана и самата книга като Господ и смятат, че тези текстове (сури) могат да имат чудодейна сила, например могат да лекуват болести. Аллах нареждал на правоверните да не се насилват тези, които по някакъв начин вярват в него, но все още не са дораснали, за да разберат коя е правилната вяра – т.е. т.нар. “народи на книгата” - християните и евреите да не биват насилвани да приемат исляма и да не бъдат убивани, освен ако те самите не са убили мюсюлманин. Всички останали хора – т.е. езичници и неверници, които не искат да приемат реда, установен от Аллах като се закълнат в това, че вярват, че Мохамед е единствения му пророк, можело да бъдат убивани, за да не развалят реда и хармонията в космоса. Аллах е името на един от главните джинове (духове) в арабската митология – с това име арабите наричали еврейския и християнския бог-отец. Мохамед разрушил всички идоли на други джинове и обявил единствено черният камък (кааба) за свят знак пратен някога на Авраам (Ибрахим) в знак на неговото послушание и съюз с Бога. Мохамед разрушил идолите, когато превзел град Мека и си възвърнал несправедливо отнетия му царски престол в този град – това е датата, от която започва ислямското летоброене, а мюсюлманите винаги се обръщат в посока към свещения град Мека по пет пъти на ден по време на петте им молитви. Правилата, които Аллах съобщил в стихотворна форма на Мохамед в една пещера за това как всеки човек трябва да живее включват и доста мотиви от традициите на арабите-бедуини, някои от тях имат и прагматична за времето си стойност, а тези, които са актуални и до днес са правилата, свързани с братството и солидарността между хората в мюсюлманската общност – те трябвало да извършват безкористни добри дела (себап) спрямо живите същества, да се грижат един за друг, да не оставят никого да гладува или едвам да преживява в крайна бедност, а да го подпомагат, да живеят в братство и съпричастност по между си и винаги да постигат съгласие в своите спорове. Тези идеи са в основите на ислямския социализъм, но те винаги са били изобщо в основата и на ислямския идеал за доброта и разбирателство и за добро общество, въпреки че ислямският свят много рядко се е доближавал на практика до този идеал.

Впрочем в етическо отношение всички религии си приличат – всички (освен сатанизма) проповядват доброто и отхвърлят злото, но често самите те не са на висотата на своите собствени проповеди. В свещените текстове на всички големи религии срещаме един и същи поразително еднакъв текст, който е изведен като основна етическа норма – „Не прави на другите онова, което не искаш те да ти направят на теб“. Тази сентенция откриваме и в будизма, и в християнските евангелия, и в Корана, а дори и в текстовете на Конфуций в Китай. Тази норма е прието да се нарича „Златното правило на етиката“ - тя е прието да се смята за общочовешката универсална нравствена норма, защото се среща на всякъде сред хората, а човек може да я открие и да я споделя, дори и когато няма никаква религия – просто от собствения си жизнен опит.

Обобщение: Значение на запознатостта ни с различните религиозни традиции за правенето на успешен международен бизнес: който не познава и не уважава чуждите религиозни, етически и културни традиции е обречен на постоянни конфузии, гафове, недоразумения и неуспехи при опита му да прави успешен международен бизнес в средата на съвременната глобализирана икономика (вж. Хеерт Хофстеде)МАТЕРИАЛИ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: 1. БУДИЗЪМ, ХРИСТИЯНСТВО, ИСЛЯМ; 2. УЧЕНИЕТО НА КОНФУЦИЙ В ДРЕВЕН И ДНЕШЕН КИТАЙ - ТЕКСТОВЕ ОТ ГЕОРГИ МАНОЛОВ, ГОР ВИДАЛ И ХЕЕРТ ХОФСТЕДЕ.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ЕСЕ: 1. “Защо е нужно да познаваме религиозните учения за успешния международен бизнес?” 2. “Каква  е връзката между религиозната етика и бизнес етиката?” 3. “Помага ли религията в бизнеса?” 4. “Как си обяснявам ролята на конфуцианството в Китай за икономическия растеж, за което пише Хеерт Хофстеде”: ползвайте за есетата си приложениет по-горе текстове

1. Християнското Средновековие в Европа и ролята на Реформацията и на „протестантската етика“ за формирането на индустриалния капитализъм

Римската военна империя и раждането на съвременна Европа: Произходът на християнското Средновековие трябва да търсим основно в Римската империя. Първоначално Рим бил царство, колонизирано от древните гърци, а после станал република – самоуправялаващ се от съвет на старейшините (сенатори) град-дръжава. Сенаторите били нещо подобно на нашите чорбаджии – те били едри земевладелци и земеделци. Всички римски благородници били едновременно воини и земеделци – всички те сами обработвали земеделските си земи. Когато земите им ставали толкова много, че заможните семейства не смогвали сами да ги обработват, те ползвали за обработката им заграбеното от военните им походи – пленниците от други народи, които те превръщали в свои роби – в безплатна работна ръка за нивите си. Римляните по време на републиката се славели с изключителна дисциплина и единодействие и много добра стратегия и военна организация. Това им донесло много военни победи – римляните завоювали и пленявали все повече и повече територии и народи. Решаващата победа била срещу финикийската колония Картаген (днешна Мавритания, Мароко и Тунис в Сверена Африка и Португалия и част от Испания в Европа), защото така римляните придобили един от най-важните монополи върху търговските пътища на Древния европейски свят – търговията в Средиземно море и по атлантическото крайбрежие, която до тогава била монопол на финикийците-картагенци. През 50 г. пр. н.е. римският военачалник Юлий Цезар, който воювал за завладяването на Галия (днешна Франция) поискал от съвета на старейшините в сената да получи извънредни правомощия за еднолична власт, която да споделя заедно с още двама генерали (императори) – т.нар. триумвират. Цезар успял да наложи властта си в сената, но привържениците на самоуправлението на града (републиката) били толкова много, че не след дълго организирали убийството на Цезар. Но републиката не се възобновила в Рим, защото наследникът на Цезар Октавиан Август със сила с помощта на бодигардите си (гвардията) успял да наложи еднолична военна власт, наречена империя. Императорската власт не била наследствена, а римският император се избирал от войската и изборът му се потвърждавал от сената и от народа на Рим. Още със зората си империята показала своите недъзи – постоянни заговори и убийства срещу императорите, липса на достатъчно войници и на достатъчно ресурси за поддържане на огромната римска армия, който фактически управлявала империята, огромна територия от поробени земи и бунтуващи се народи, а често и безконтролни извращения на ниво власт и управление, когато на престола заставали самозабравили се или душевноболни императори – като Тиберий, Калигула и Нерон, например. Това наложили няколко много важни решения в Римската империя, за да удържи военната си власт – строга и сложна машина на военна бюрокрация, право на чужденците да стават римски граждани, ако постъпят в римската армия, почитане на императора като бог от всички поробени народи, разрушаване на чуждестранните градове и заменянето им с нова технократска римска градска инфраструктура, подчинена на нуждите на войската – акведукти и водохранилища, военни лагери и крепости, римски пътища, масово изсичане на горите. Въпреки това проблемите на империята все повече се задълбочавали – еврейското въстание в Йерусалим предизвикало император Клавдий напълно да унищожи града и насилствено да пресели всички евреи вън от родината им; неподчинението на християните накарало император Нерон да организира масово зрелищно избиване на християните на стадиона, но насилието имало по-скоро обратен ефект и империята започвала да се разпада – първа от територията й се отцепила Дакия (днешна Румъния), след успешния бунт на даките. Близо сто години империята потънала в кървави атентати, постоянни заговори и военни преврати, а новоизбраните войници-императори (които често били варвари, а не римляни) рядко задържали властта за повече от година управление, преди да бъдат убити от следващия военен претендент за престола. В тази обстановка вътрешната опозиция на забранените и преследвани от закона християни ставала все по-непоносима за империята. Постоянните заговори станали толкова масови в града Рим, че обстановката в столицата била непоносима за самите военни императори и те рядко посещавали собствената си столица и управлявали от други градове в поробените земи. Своеволията на разрасналата се като раково образование военна бюрокрация, на митническите и данъчни служби ставали все по-нетърпими. Силният император Диоклециан се опитал да въдвори нов ред с находчива реформа – въвел съуправлението на трима императори в империята и на техни подопечни принцове (кесари, т.е. “цезари” - от където идва и думата “царе” на старобългарски), които те посочвали като бъдещи кандидати за наследници на престола им. Диоклециан възобновил и масовото избиване и конфискация на собствеността на християнските водачи и активисти. Макар и добре замислени, реформите дали само временни резултати, а страничните ефекти от тях се оказали по-важни за историята – християнството ставало все по-масово и по-фанатично, а империята била разделена на две части – на източна и западна от император Хонорий. Роденият в тракийско село близо до днешна София император Галерий след масови убийства и терор на християни в региона заболял от проказа, а собствената му съпруга, която била християнка също била убита. Галерий, който бил отседнал да се лекува в прочутите минерални извори на Сердика (днешна София) малко преди смъртта си през 311 г. се отказал от безплодното гонение срещу християните и издал исторически указ, с който възстановявал всички права на римски граждани и връщал конфискуваната собственост на всички християни в империята. Неговият наследник Константин трябвало да изпълни указа и да узакони с нов указ християнската църква. Константин бил роден близо до днешния град Кюстендил (на турски името на града идва именно от Константин) в семейство на римски войник и местна собственичка на страноприемница – Елена, която била християнка. За да се справи с проблемите на империята, той решил окончателно да премести столицата от Рим на Балканския полуостров. Първоначално основал столицата в Сердика (днешна София), но после поради суровия климат на града предпочел да я премести още веднъж – на Босфора в малкия тракийски град Византион. Градът Византион бил преименуван на Константинопол (днешен Истанбул), но на негово име Източната Римска империя и до днес се нарича Византия. Воювайки срещу други претенденти за императорския престол, Константин открил важно стратегическо средство, за да спечели войската – вярата в чудо и общата религия. Той първоначално клонял към култа към източния бог Митра – Слънцето, който бил почитан масово от войниците, но хранел симпатии и към религията на майка си Елена – християнството. Константин окончателно узаконил християнската църква и се опитал да обедини различните течения в християнството в единна религия като организирал общохристиянски църковен събор в Сердика (днешна София) през 313 г. Част от християнските владици обаче се скарали и напуснали събора като организирали алтернативен църковен събор във Филипопол (днешен Пловдив) през 314 г. След дългогодишни опити да помири християните и да ги подчини на императорската власт Константин успял да организира през 324 г. общохристиянски събор в Никея, където била приета единна догма на християнската църква, подчинена на императора. По-късно константинополските императори смятали себе си за въплъщение за наместници на Исус Христос на престола в единствената християнска империя, а царството Божие на Земята отъждествявали с Византия. Смятало се, че когато дойде краят на света Исус Христос ще слезе от небето да съди живи и мъртви и тогава императорът доброволно ще му отстъпи престола като на вседържател (пантократор).

Началото на средновековната християнска църква в Европа: За Константин и християнството съществуват твърде много митове и фалшификации. Римският християнски епископ – папата – например съчинил фалшификацията “Дарът на Константин” - според тази легенда император Константин уж бил подарил на римския папа цялата императорска власт. Затова и до ден днешен папата носи дрехите и символите на римския император. Друга невярна легенда е че самият Константин е бил християнин. Истината е, че един от най-приближените императорски съветници Евсевий е бил християнин и според неговите спомени той бил покръстил императора на смъртното му ложе, мигове преди самата смърт на Константин, но според сегашната църква самият Евсевий е бил еретик, тъй като не вярвал в божествената природа на Христос – бил арианин. Един от следващите императори Теодосий, който управлявал от днешно Милано обявил християнството за единствена официална религия в империята и забранил всички останали религии и това било началото на Средновековието.

Защо е важно да познаваме истината за миналото на Европа: Без да разбираме началото на Европа – Римската империя и Средновековието никога не можем да разберем добре европейската култура, цивилизация, институции, власт и управление, право, военни организации и икономика, които продължават да съществуват видоизменени и до ден днешен.

Резултати от християнизирането на Римската империя: Европейската средновековна история като отношение между имперски Изток и папски Запад: За епохата на християнското Средновековие съществуват също твърде много фалшификации и неоправдани митове и легенди. Според тях Средновековието е икономически и културен упадък, “мрачни векове”. Наистина градът Рим и Италия западнали, но за сметка на разкоша, богатството и разцвета на културата на другата източна част на християнската Римска империя – т.нар. Византия. Източна Европа била в истински подем, докато Западна Европа се превърнала в западнала периферия. Но упадъкът на Запад всъщност не се дължал на християнството, а на самата постоянно боксуваща свръх бюрократизирана и свръх военизирана машина на Римската империя, която създала хаос от войни и междуособици на запад, неправилно наричан “велико преселение на народите”. Рим паднал не от преселващи се варвари, а от варвари-римски войници, които дори не са имали намерение да го превземат. Теодорих, който влязъл в Рим просто искал да получи благородническата титла патриций от сената, но вместо това се оказал в една ситуация, в който управлението на града се разпаднало от само себе си от собствените си нетърпими междуособици. Римската бюрокрация обаче не паднала, а продължавала да управлява западните провинции, населени с варвари-римски войници, които постоянно воювали по между си – и тази ситуация на запад продължила като практика чак до Втората световна война. От тази ситуация се възползвал римският епископ – папата, защото от хаоса и междуособиците на европейските народи неговата власт постоянно нараствала. На изток властта на императора обаче оставала силна и Византия процъфтявала и забогатявала все повече и повече чак до Четвъртия кръстоносен поход, когато папата успял да наложи властта си повсеместно в Европа, включително да завладее Константинопол. Близо 1000 години християнската църква все пак останала единна и византийските императори поне про форма признавали върховната власт на папата, с изключението на периода на иконоборството във Византия, което официалната църква тълкува като ерес. Иконоборците били победени с помощта на императрица Ирина, която, след като ослепила сина си, се самообявила не за императрица, а за император на Източната империя и била коронясана за император на Византия. Немският крал на племето франки Карл Велики, който станал много слен и влиятелен на запад по това време се възползвал от ситуацията и се самообявил за римски император и поискал да бъде признат от слабия по това време папа с доводите, че императорския престол е празен, тъй като на него стои не мъж, а една жена, която според тогавашните германски разбирания се подразбирало, че е никой, защото, според немците, жените не са човеци. След смъртта на император Ирина и на император Карл страстите между запада и изтока се успокоили и християнската църква отново била единна. Но през Х век византийският император Михаил Пияницата (кръстникът на нашия княз Борис І) назначил неправомерно за патриарх на Константинопол по-младия си брат Фотий. Фотий се опълчил срещу папата и започнала конфронтацията между Рим и Константинопол. Християнската църква останала единна все още, а папата използвал срещу Византия изгонения истински византийски патриарх Игнатий. Княз Борис се възползвал от таз ситуация и с дипломатически маневри узаконил независимостта на новата българска християнска църква, която при цар (т.е. император) Симеон вече не била подчинена нито на Константинопол, нито на Рим, а се самоуправлявала и имала собствен патриарх Йоан по време на пробългарския римски папа Формоза, който след смъртта му бил анатемосан и прокълнат от следващия папа и бил зачеркнат от списъците на папите. Според един от най-известните британски историци Арнолд Тойнби византийската цивилизация всъщност загинала заради опита на Василий Българоубиец да унищожи българската империя. По това време единната християнска църква окончателно се разпаднала и се разделила на две – източно правоверна (православна) и римокатолическа. Непосредствено след възстановяването на българското княжество от братята Асен и Петър на папския престол застанал един от най-силните и влиятелни папи Инокентий ІІІ, който практически прекроил Европа и цялата последвала европейска история. Той измислил легендата за дара на Константин и настоявал, че императорската власт принадлежи само на папата и всички крале в Европа трябва да се закълнат във васалитет на папата като на свой върховен цар и император. С дипломатически и военни маневри Инокентий ІІІ успял да принуди кралете на целия Запад да му се подчинят безпрекословно като на свой върховен владетел. По това време българския владетел Калоян получил от Инокентий ІІІ кралска корона и българите минали към Римокатолическата църква. След като подсигурил върховната си власт на запад и в тила на Византия, папа Инокентий ІІІ организирал ІV кръстоносен поход за превземане на Константинопол. Походът бил успешен и Източната Римска империя Византия рухнала окончателно и се превърнала във владение на папата и на неговия кръстоносен орден от рицари-воини и банкери – наследници на тамплиерите. Неочаквано за Инокентий обаче българският крал Калоян се съюзил с разбитите гърци и унищожил цялата кръстоносна армия – избил “цвета на рицарството”, включително и новия император на Константинопол Балдуин Фландърски (Фландрия била държава на територията на днешна Белгия и Холандия). Папата подпомогнал друг кандидат за българския престол – Борил, който след убийството на Калоян станал крал на България и прокарвал римската политика за съдебни процеси, изтезания и убийство на еретиците богомили (този терор над еретиците бил първообраза на бъдещата римска инквизиция). Наследникът на Калоян Иван Асен използвал недоволството на еретиците богомили и с тяхна помощ и с руски подкрепления успял да свали Борил от престола, а скоро след това скъсал с папата, обявил собствен източно правоверен (православен) патриарх на България, а той самия се обявил за император (цар), наследник на Източната Римска империя. За да се разграничи от християнството на Изтока, папата позволил на Запад да се случат сериозни видоизменения на римското християнство – то било подчинено на философията на Аристотел и на арабския мюсюлмански философ Авероес от богослова Тома Аквински. Папската власт укрепила позициите си като въвела репресивния апарат на инквизицията и си осигурила огромен доход от своеобразен рекет над властниците и богатите, наречен “индулгенции” - всички богати били длъжни да изкупават греховете си с пари – като предоставят злато на папата.

Скоро разединените балкански държави паднали под властта или под васалитет на мощната мюсюлманска османска империя, а опитът чрез V кръстоносен поход (воден от унгарския крал Сигизмунд срещу турците) да Западът да подчини Изтока на папската власт приключил катастрофално – българската и бургундската войска била напълно разбита от султан Баязид при българския град Никопол. След още сто години Константинопол паднал под турска власт. Междувременно изпълнената с български, сръбски и византийски емигранти Италия процъфтявала – в епохите на Ренесанса и на Барока.

Как “Новото време” (европейската Модерност) се ражда от Средновековието: През 1492 г. Колумб открил Новия свят – Америка. През същата година папата създал догма, според която всеки, който не е в католическата църква се смятал за прокълнат и обречен на ада – всички друговерци и еретици трябвало да бъдат третирани като дяволи и да бъдат изтезавани и убивани. Рим определил жените с думите на Аристотел като “непълноценни мъже”, а всички свободомислещи жени били изтезавани и избивани от инквизицията чрез скалъпени обвинения във вещество. Орденът на банкерите тамплиери бил унищожен, а парите им конфискувани. Евреите били лишени от недвижима собственост и се допускало да изпълняват само една професия – лихварство – прокълнатата професия на дявола. Всички другомислещи християни и учени били обявени за еретици и изтезавани и убивани. Папската институция все повече богатеела чрез индулгенциите и тънела в разкош и в злато. Това довело до следните последствия: забранените рицарски ордени и част от учените и от еретиците образовали тайни конспиративни общества – масонски ложи. Потиснатите евреи се организирали в таен антихристиянски съюз – ционисти (по името на антихристиянския им идеолог и мним месия Цион). Друга част от еретиците и от наскоро обвинените в ерес християнски ордени се обединили в движението на протестантите – по-специално на хугенотите във Франция, на калвинистите в Швейцария и на шейкърите и квакерите в Англия. Английският архиепископ на Кентърбъри се отцепил от папата, подкрепен от крал Хенри VІІІ, който създал Англиканската църква. По-късно английската власт прогонила еретиците квакери в новия свят – в Америка, където те и до ден днешен са едни от влиятелните вероизповедания в САЩ, а техните протестантски практики и обществени нрави и култура сериозно допринесли за развитието на специфичната американска демокрация, на американското общество и на капитализма, както пише Макс Вебер. Пак по същото това време немският религиозен фанатик Мартин Лутер организирал сред немските католици масови протести срещу индулгенциите и за реформи в католическата църква, от където брожението срещу папската власт получило и името си – протестанство или Реформация. Селското въстание на Томас Мюнцер откъснало окончателно немското протестанство от римската църква. Градските занаятчии и техните гилдии – т.нар. буржоазия - искали повече самоуправление и по-малки данъци и също активно се включвали в протестното движение. Светът на Средновековието интензивно се разпадал в кръвопролитни междуособици, граждански и религиозни войни. Крал Луи ХІV във Франция успял физически да изтреби почти всички френски протестанти – хугеноти. Това изтощило страната му и настроило поданиците срещу властта и със сигурност е допринесло за избухналата по-късно Френска революция на буржоазията. След австро-турската война през 1700 година последните остатъци от балканския християнски изток окончателно загинали (в това число и последните български боляри и последното независимо българско католическо баронство в Чипровци били унищожени или ислямизирани, а терорът и ислямизацията били ръководен от австрийски и френски генерали-ренегати, служители в османската армия) и били заместени от новоизлюпилата се сила на Русия, която скоро след като се обявила за нова римска империя предприела и курс към европейска модернизация на елита, но с крепостно феодално стопанство. Френската революция, подкрепена от самоуправляващата се градска буржоазия и от тайните масонски общества, всъщност довела до масов терор и кръвопролития, завършили не с истинска демокрация и самоуправление, а с военна централизация и бюрокрация в една нова военна империя – тази на Наполеон Бонапарт. Уплашен от влизането на Наполеон в Рим папата създал в града неприкосновена църковна зона, защитавана от швейцарски наемници – Ватикан и побързал да защити властта си като създал догмата за непогрешимостта на папата и подобно на византийските императори се самообявил за единствен представител и наместник на Исус Христос на Земята. Папата укрепил властта си и като създал своеобразна “армия” от мъже свещеници, до гроб верни на църквата – за целта той прокарал и догма за задължително безбрачие на свещениците – забранено било те да се женят и да имат деца и семейство. Масонско-протестнастката опозиция на папската власт вече била нанесла и друг удар на католическата църква – създаването на САЩ основно от представители на тайната масонска конспирация (т. нар. „илюминати”), която проповядвала окултен “античен” религиозен култ – масоните „илюминати” вярвали, че владеят тайно знание, което уж им позволявало приживе и след смъртта да се превръщат в божества и да управляват света като боговете от Олимп. Постепенно конспирацията завладявала Европа – тайните религиозни и окултни общества, които по това време никнели като гъби, погълнали в себе си всички властващи елити. Ционистите също успели да постигнат значително влияние на евреите в Европа, а монархическите династии и дори част от църковния клир влезли в масонските ложи и в други подобни тайни организации. Великобритания станала велика сила и с военна сила и военна дипломация наложила монопол над цялата световна търговия. Държавите, които не успяла да колонизира с военна сила, Великобритания превърнала в свои икономически и политически марионетки. Една от тези марионетни на английския империализъм държави била и Османската империя. С това смъртната присъда на някога силната мюсюлманска империя в Европа била окончателно подписана – християнските въстания, подпомогнати и от масонските ложи през ХІХ век окончателно сринали империята. Великобритания се опитала да направи същото и с Индия и с Китай, но не пожънала тези успехи, въпреки ползването на всички средства за целта. ХХ век вкарал в световните конспирации още една кандидат-велика сила – Китай, а Втората световна война сринала английската военно-колониална империя и въздигнала нова имперска военна мощ – САЩ. Ситуацията с Руската империя и наследилата я Съветска империя също се оказала много особена и пълна с непредвидени и непредвидими обрати, но тя се нуждае от отделен разказ и по-задълбочен анализ.

Така или иначе, Новото време започнало със схемата безверие, безчувственост, меркантилност, пресметливост, нечувано развитие на машините и технологиите, свързано с безскрупулна военна експанзия, подпомогната от свръх бюрократизация за налагане на понякога таен, но за сметка на това тотален колониализъм и монополизъм над политиката, търговията, новите средства за производство и световните икономически и природни ресурси, заграбването на които (единствено!) направило възможно несметното богатство и просперитет на Западна Европа и САЩ.

Според Макс Вебер и според Алексис дьо Токвил обаче тази нова капиталистическа модерна епоха е започнала с почти фанатична религиозна вяра и би бира непонятна, ако не разбираме протестанството и протестантската етика, които смятат професията за религиозно призвание и мисия, дадена лично от Бога, а трупането на огромни богатства и невероятната пестеливост при инвестирането им смятат за върховна протестантска християнска добродетел. Бих добавил към това, че бихме разбрали още по-добре религиозната основа на модерния капитализъм, ако имахме възможността да познаваме и религиозната същност на тайните окултни общества на новите световни елити от епохата на Модерността.

Обобщение: Съвременният ни свят е пряко следствие на еволюцията на европейския свят през Средновековието. Резултатите от тази еволюция са живи и съществени за обществото, бизнеса и икономиката и до ден днешен, за това е нужно да ги познаваме и да ги разбираме.

МАТЕРИАЛИ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: МАКС ВЕБЕР: ИЗ “ПРОТЕСТАНТСКАТА ЕТИКА И ДУХЪТ НА КАПИТАЛИЗМА“

ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: 1. “Бизнес и история на България в Европа: Защо според мен едни от най-известните и богатите папи по време на Контрареформацията поръчват написването и плащат отпечатването на изключително дълга, модерна за времето си и скъпа рицарска поема за геройствата на българските царе, специално за българското баронство в Чипровци  - разсъждение върху текста на историка Евгени Зашев - изтеглете текста от ТУК: ЕВГЕНИ ЗАШЕВ BULGHERIA CONVERTITA 2. “Призвание ли е професията? - разсъждение по анализите на Макс Вебер за протестантската етика и бизнеса”; 3. “Протестантски ли е по рождение съвременния бизнес? - разсъждение по анализите на Макс Вебер за протестантската етика и бизнеса” - ползвайте откъсите от Макс Вебер: “ПРОТЕСТАНТСКАТА ЕТИКА И ДУХЪТ НА КАПИТАЛИЗМА“;

1. Класическата философия на просвещението – Имануел Кант и Джон Лок като родоначалници на класически за модерността идеи на „средната класа“

Джон Лок е английски лекар на свободна практика (т.е. частен предприемач от т.нар. „средна класа“), който е живял по времето на Английската буржоазна революция (епохата на френския „крал-слънце“ Луи ХІV и модерните по негово време абсолютни монархии). Като непримирим враг на робството, на тиранията, на абсолютната и безконтролна власт и на държавния терор и репресии, Лок е един от „бащите“ на либерализма (от liberty - свобода). Според него съществуват естествени права, които са дадени на човека по рождение (свише, по природа, от Бога) – правото на достоен човешки живот включва поне минимум качество на живота – право на собствен дом, на прехрана, право на собствено мнение и на свободната му изява и особено право на свободна воля. Според Лок репресиите над личността и превръщането на човека в слуга или в роб е най-голямата гавра с човешката природа, защото превръща хората в работни животни – в скотове, в нещо противоестествено и нечовешко, за което те не са призвани на този свят, защото свободата е самото условие за съществуване на човека на света.

Автентичните либерални идеи на Лок са всъщност пълна противоположност на съвременния „неолиберализъм“, който по-скоро не е нео , а е не-либерализъм. Лок проповядва свобода и гарантиран достоен живот (качество на живот) за всяко едно човешко същество на планетата, докато нео-либeрализмът прокламира пълна слободия без никакви отговорности само за гигантските бизнес-корпорации, което, поради тоталния им монополизъм, води до ограничаване на свободата и качеството на живот на нормалните човешки същества. Според Лок свободните хора могат да се самоорганизират в свободни общности и да предприемат свободно всякакви свои частни стопански инициативи. От конкуренцията между свободния личен бизнес на огромно множество частни предприемачи, според Лок, се повишава качеството на продукцията, регулират се цените, така че да няма спекула и монополни цени, развива се икономиката като цяло и хората забогатяват умерено, без големи разлики между бедни и богати. Тази свободна и положителна частно-гражданска, стопанска и пазарна среда в полза на обществения интерес не може да се гарантира обаче без регулативни функции и държавен контрол. Ето защо Лок изобщо не е против държавата или за отпадане на държавата – той е против монополизмът и тоталния контрол без отговорности от всякакъв тип – за него държавата трябва не само да изпълнява властта, но и да носи отговорност за гражданите и пред гражданите, държавата трябва да има регулативна функция в полза на обществения интерес и да защитава частните предприемачи именно от всякакъв вид монополизъм, от лишаване от свободи, от вредни за повечето хора практики (като финансови измами и спекула например), от всякакъв вид насилие, включително безогледен и безотговорен терор, рекет и репресии над човешките личности. Обратно на идеите на Лок, съвременния неолиберализъм изисква отдръпване на държавата от всичките й регулативни функции и отговорности, запазване единствено на репресивния държавен апарат, който да служи на едрите търговски корпорации, а не на обществения интерес, отхвърля изобщо понятието и идеята за обществен интерес, не признава правата на човешката личност, защото отхвърля идеята за общочовешки нравствени норми и правила, за естественото право и за правата на човека въобще, и защитава интересите не на малките частни предприемачи (както е при Лок), а единствено на огромните търговски и финансови монополи, и така „неолибeрализмът“, за разлика от класическия либерализъм, всъщност е против конкуренцията и на практика унищожава свободния пазар, който уж прокламира, а в това число също фактически защитава спекулата, рекета, финансовите измами, които нарича незнайно защо не с правилните определения за тях „кражби“, „измами“ и „насилия“, а с фалшиви определения като “бизнес“, „икономика“, „пазар“ и „растеж“, които изобщо не съответстват на реалната им същност.

Имануел Кант е бил преподавател по география и астрономия в родния си град Кьонигсберг в Прусия – Германия (днес Калининград в Русия) и живее като представител на т.нар. „средна класа“ в Германия по времето на буржоазните революции. В края на живота си той решава да обобщи научното познание от обща и всеобхватна (холистична) гледна точка. Той твърди, че философията е наука на науките и тя би трябвало да обобщава в единно разбиране цялото научно знание на епохата като задава научните критерии и категории за всички науки. Подобно на Сократ в античността, в зората на модерната епоха и Кант връща научното разсъждение основно към човека като обект и субект на научното знание, според принципа „човек е мярката за всички неща“. Най-важни от идеите на Кант са тези, свързани с нравствеността и свободната воля на човека, като и тези, свързани с познавателния процес. Според Кант човешкото възприятие за действителността не може да бъде отстранено като обективно и независимо от самия човек, защото то се пречупва през зададени по рождение структури на възприятие – първо през човешките сетива и второ през структурите от категории на човешкия ум, който възприема действителността по един точно определен човешки начин и никога няма да е в състояние да вижда реалността, каквато е тя сама по себе си. Тази идея на Кант става водеща в новата наука на ХХ век – фундаментална и квантова физика, теория на неопределеността, теория на хаоса, теория на системите, теория на научните революции на Томас Кун и др. Според Кант човешкия ум се дели на различни степени и категории – по-нисшата е способността за съдене и за аналитично разсъждение (разсъдък), а върховната форма на познавателния процес е творческата интуиция, осъзнаването на целостта на нещата в своеобразно просветление, което Кант нарича „разум“. Кант, наред с други философи на Просвещението, твърди, че човечеството може да се спаси от войните и нещастията, ако човекът се образова и просвещава като развива ума си и разширява своето съзнание за света (разум, просветление), но и като се вслушва във вътрешния глас на съвестта си, която изисква от него безусловно да постъпва добре по собствен избор и по собствено съзнателно решение. Кант нарича вроденото желание на човека да е добър и да постъпва добре „категоричен морален императив“ - т.е. „безусловна нравствена повеля“. Според него правото трябва да бъде подчинено на тази безусловна повеля на съвестта ни да сме добри с другите и със себе си. Според Кант човекът е единственото познато същество, което не е подчинено на причинно-следствената връзка – т.е. всеки човек може свободно да избира как да постъпи, независимо от това, което изискват от него рефлексите, инстинктите, причините и логиката – човек е напълно свободен в избора си как да постъпи – логично или нелогично, разумно или неразумно, добре или зле. Тази парадоксална независимост на свободната воля и на свободния избор на човека Кант нарича пълнолетие, което прави от индивида истински човешко същество. За съжаление, според Кант, повечето хора си самопричиняват непълнолетие, защото свободния избор изисква и отговорност за него, а повечето хора се страхуват и бягат от личната отговорност, поради непросветеността на своя ум. Според Кант има три доказателства за съществуването на Бога – и трите са вътре в самия човек, в човешката природа – те са свободата на избора, категоричният нравствен императив (повеля) на доброто и на съвестта и способността ни да осъзнаваме истини в просветление – разумът. В социално-политически план Кант смята, че държавата трябва да се промени и да поеме отговорност и грижа за гражданското общество – за общото благо на гражданите, за техния просперитет, гарантиран чрез „вечен мир“. Кант смята, че този вечен мир е постижим чрез образованието (Просвещението) от една страна , а от друга страна - чрез създаването на едно общество на народите, което е скрепено с мирни договори за сътрудничество и взаимно подпомагане на различните държави. Така фактически Кант за пръв път лансира идеята за създаване на Европейски съюз и на общество на обединените нации. След Втората световна война част от идеите на Кант се реализират в Европа – създава се европейската общност и ООН и международни закони, базирани на общото благо, на естествените права на човека и на обществения интерес.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ЕСЕ: 1. “Съществува ли безусловна повеля на нравствеността и в бизнеса?”; 2. Актуални ли са все още идеите на Джно Лок за свободата, човешките права и държваната власт?”; 3. Акуални ли са все още идеите на Джон Лок за важността на свободната пазарна конкуренция и за ролята на държавата за гарантирлането на конкуренцията и за ограничаването на монополизма?”:

1. Философите на стопанството – Адам Смит, Карл Маркс и Джон Кейнс

Виж приложения pdf file: ТУК: Адам Смит, Карл Маркс и Джон Кейнс

Като шотландец по рождение Адам Смит е естествен враг на Британската империя, която е поробила народа му. Ето защо той смята, че държавата трябва да бъде премахната от стопанската сфера и функциите трябва да се сведат само до юридическата и наказателната власт. Той доразвива идеите на Джон Лок, но стига до нереалистични и идеалистически крайности като си въобразява, че пазарите могат да се саморегулират от т.нар. „невидима ръка“ и регулативните функции за стопанството трябва да отпаднат напълно. Практиката показва, че оставени сами на себе си пазарите изпадат в хаос и единствената саморегулация в тях е, че по-големите риби изяждат по-малките, създават монополи, докато накрая свободния пазар напълно изчезва и заместен с тоталния монополизъм. Днешните корпоративни монополи изключително много се вдъхновяват от Адам Смит в пропагандата на своята идеология – т.нар. „неолиберализъм“. Карл Маркс също проповядва икономически монополизъм, но като държавен монопол, който според него трябва да бъде наложен със сила, с насилие, с оръжие и чрез война, терор и кръвопролития („диктатура на пролетариата“). Маркс си въобразява, че стопанската сфера може да бъде дирижирана със заповеди и планове, спускани от горе от един единствен монопол – монопола на държавата, която да съчетава в себе си всички функции – от социални до стопански, докато накрая се разпадне от само себе си в самоорганизиращи се комуни, само че Маркс не обяснява задоволително как така един държавен монопол, налаган с постоянна военна диктатура ще реши по някаква причина да отстъпи властта на множество малки комуни: според него това може да стане със забогатяването на хората, чиито потребности ще бъдат задоволени насилствено, но опитът показва, че сложната система на обществото и на неговото стопанство не може да бъде управлявана с прости команди, а диктатурата води само до обществена и стопанска деградация и като следствие от това – не до богатство, а до бедност (както казва народната поговорка „насила хубост не става“). Виждайки недъзите на Марксовата и на Смитовата икономическа система Джон Кейнс фактически се връща към оригиналните либерални идеи на Джон Лок – дървата трябва да има регулативна и направляваща функция в икономиката и в обществото и да създава и да гарантира спазването на норми на общото благо и на обществения интерес. Прилагането на системата на Кейнс води по-скоро до просперитет на обществото и на стопанството, за разлика от тоталната икономическа слободия, която проповядва Смит или от тоталния икономически диктат и терор, наложен с команди, който злополучно беше прилаган от марксизма.

ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: “Адам Смит, Карл Маркс или Джон Кейнс: кой от икономическите модели свързвам с добрата бизнес среда и защо” - ползвайте за есето си приложените по-горе материали

1. Философията на ХХ век – развитие на психологията – Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Жак Лакан, Ерих Фром, Ейбрахам Маслоу и значението на техните теории за човешката личност в съвременния бизнес и бизнес-маркетинг

Зигмунд Фройд е австрийски психиатър от еврейско потекло, който в края на ХІХ век изследва неврозите, чрез анализ на човешкото подсъзнание (несъзнаваното). Фройд стига до извода, че човек се ръководи много повече от вродени природни инстинкти и рефлекси (нагони), отколкото се е предполагало от науката по негово време и в този смисъл, човек твърде често не е разумно същество, а по-скоро е природно същество и е много по-близо до животните и до животинския свят, отколкото се е мислело до тогава. Според Фройд цивилизацията и културата потискат човешката природа и налагат травми на човешката психика, които могат да се избегнат само по два начина – чрез осъзнаването на травмите и чрез процеса на творчество. Фройд цитира Платон, за да илюстрира своите наблюдения, че човешкото поведение е подчинено едновременно на два природни инстинкта – съзидателно-любовен – ерос и разрушително-агресивен – танатос, които са в постоянна борба по между си. Разрушителните човешки инстинкти, според Фройд, заплашват човечеството със самоунищожение, освен ако еросът не надделее в тази борба. Част от откритията на Фройд за човешкото несъзнавано днес са широко използвани в рекламата и маркетинга (вж. Залтман).

Карл Юнг е швейцарски психиатър, ученик на Фройд, който скъсва с неговата теория (психоанализата), защото я намира за твърде опростенческа и ограничена. Според Юнг проблемите на човешката психика и от там на човешкото общество се дължат на своеобразно раздвоение на личността в модерната епоха, подобна на доктор Джекил и мистър Хайд от прочутата новела на Стивънсън – човек се разделя на екстровертна (положителна, общителна, насочена навън) личност и и на интровертна (мрачна, вглъбена, насочена навътре) личност. Ако едни човек в съзнанието си е екстроверт, то в подсъзнанието си ще е интроверт и обратното, ако половината си живот сте живели като екстроверт, то след критическата възраст ще живеете като интроверт и т.н. и това е защото целостта на човешката личност е нарушена и това може да се преодолее като се обединят съзнанието и подсъзнанието чрез разширяване на съзнанието. Същевременно Юнг смята, че нашето несъзнавано (подсъзнанието ни) не е индивидуално наше, а е колективно – ние го споделяме с другите хора – то еобщо за всички хора от дадена култура, дори за всички хора изобщо и представлява специфична енергийна реалност, която е много важна и често определяща за това какво се случва с нас или с целия човешки свят, тази споделена по между ни психична енергия е много мощна, според Юнг, и в определени случаи може да се окаже много опасна и разрушителна. Според Юнг европейското колективно несъзнавано е болно от психическа болест – от нарцисизъм, шизофрения и параноя, поради което европейците са самовлюбени в себе си и заплашват с унищожение целия останал свят, а дори и собствения си европейски свят, както се случва по време на световните войни. Юнг за пръв път оспорва европоцентризма в антропологията и поставя под съмнение, че западната цивилизация на Модерността е най-еволюиралата и съвършената – според него тя е елементарна, пиратска и варварска. Тези идеи на Юнг по-късно са развити от антрополозите Клод Леви Строс, Маргарет Мийд и Рут Бенедикт.

Според американския психоаналитик фройдо-марксист Ерих Фром, емигрант от Франкфурт поради еврейския си произход, разрушителната страна на човешката природа се дължи на частната собственост и обсесията за притежаване. Според него човешката личност търси своята пълноценност и когато не я намира я замества с притежанието – притежанието е своеобразен комплекс за малоценност според Фром. Притежанието е „синдром на идолопоклонничеството“, докато истинската пълноценност се състои в любов към живота, такъв какъвто е, но за да стегнем до тази любов ние трябва да скъсаме с ограничената си представа за собственото си аз (егоизъм) и да преоткрием безкрайността на своята истинска същност. Това не се случва в Модерността според Фром, защото хората са уплашени от отговорността, която им дава свободата и предпочитат доброволно да се лишат от тази свобода и да се подчинят на някой друг, който да решава живота им вместо тях самите. Според Фром на този синдром се основават както фашизма и комунизма, така и съвременното капиталистическо общество на свръх-консумацията. Според Фром единствената общност, която е в състояние да променя тази зловредна и опасна за човечеството система на Модерността – това са учениците и студентите, които все още са свободни и със свободни и търсещи умове, които могат да творят и да откриват и въвеждат нови форми на култура, поведение и обществена организация, основани на свободата и на любовта.

Според френския психиатър и мислител сюрреалист Жак Лакан психическото здраве на човека зависи от зрелостта на неговата личност. Тази зрялост се постига бавно и продължително и зависи от правилната жизнена мотивация. Според Лакан неправилната мотивация на желанията ни е, когато си поставяме в живота си цели, които са постижими – тогава, когато постигнем тези цели ние се демотивираме да живеем изобщо и започваме да деградираме като личности. Правилната мотивация е когато си поставяме в живота си цели,които са непостижими, но само когато самите ние ясно съзнаваме, че тези цели са непостижими и въпреки това продължаваме да си ги поставяме – защото човек е мотивиран да живее, докато се стреми към целта си и я желае, а не когато я е постигнал. От друга страна, формирането на човешката личност е сложен процес, свързан с разграничаването й от личностите на останалите хора, който продължава много дълго и често не довежда до истинска зрялост. Прословутият Лаканов „Въпрос за Другия“ гласи следното: Когато ние не можем да възприемем другия човек до нас като ценен и същевременно различен от нас и ценен именно със своята различност, то ние не сме в състояние да правим истинска равнопоставена разлика между себе си и другия и така нашата личност е незряла и деградира. Единствено ако обичаме ближния си именно в неговата различност и нееднаквост с нас самите, нашата личност се изгражда пълноценно като различна и неповторима от другите хора и така процесът на обезличаването ни се преодолява. Според Лакан обезличаването води човека до деградация, която го кара да постъпва зле с другите хора и води до безумия, войни и насилия. Ето защо здравето на човешката Личност и на човешката мотивация за Лакан е толкова важно, а то е свързано с това да признаваме и да обичаме ценността на другите и различните от нас, дори когато изобщо не ги разбираме.

Ейбрахам Маслоу е американски психолог, който се захваща с трудната задача за пръв път да анализира какво означава психическо здраве и здрава психика. Той отхвърля разчленяващия подход на класическата психология и твърди, че тъй като човека представлява неразривна цялост от психика, тяло и култура в едно, той трябва да бъде разглеждан именно като цялост, а не като отделни части – т.нар. холистичен подход. За Маслоу здравата човешка личност е тази, която е постигнала минимума от човешки потребности – материални (храна, подслон), любовни (любов към някой, който също обича и теб), социални (уважение и място в обществото). Ако човек веднъж е имал тези базисни потребности, той вече може и да се откаже от тях, без това да навреди на психиката му, но, ако никога не ги е постигал той живее само с обсесията да ги постигне и така психиката му деградира. Човекът, който е постигнал базисните си потребности е заплашен обаче да се демотивира да живее и затова той непрекъснато трябва да се самоактуализира като си поставя нови цели и предизвикателства, които да го вълнуват и да осмислят живота му.

Класическата психология на ХХ век е широко използвана в съвременния маркетинг и във философията на бизнес отношенията от последните години (например Залтман, Хофстеде).

МАТЕРИАЛИ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: 1. ЗИГМУНД ФРОЙД ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА; 2. КАРЛ ЮНГ ЗА ИНДИАНЦИТЕ ПУЕБЛО И ЗА ГРЕШКАТА НА ЕВРОПОЦЕНТРИЗМА; КАРЛ ЮНГ: ИЗ АВТОБИОГРАФИЯТА НА К. Г. ЮНГ; 4. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ ЗА НОВАТА АНТРОПОЛОГИЯ

ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: „ПСИХОЛОГИЯ НА ДОБРИЯТ ЕКИП В БИЗНЕСА: ДА ПОМАГАМЕ НА ДРУГИЯ ЧОВЕК, А НЕ ДА ГО РАЗБИРАМЕ“

Основете есето си на разсъждение върху следния текст:

Васил Гюров (рок-група Ревю): “Не съм съгласен, че нашето общество е кой знае каква сила, защото е силно казано, че то е общество. Не може обществото да се формира от такива хора, които не са приобщени един към друг. Щото не е толкова важно един човек да разбере друг, а да е готов да му помогне. Това е верно за обществото. Това е верно, за да има едно общество - да са готови хората да си помогнат, а не да се разбират. Едно общество е добро общество, когато я има тази помощ между тях”

[/lang_bg]

“It is my great pleasure to recognise Toma Belev, who has been at the forefront of efforts to protect Bulgaria’s natural treasures for two decades, with the WWF Award for Conservation Merit. Mr Belev has played an important role in the protection of some of Bulgaria’s – and indeed Europe’s – greatest protected areas,” said Yolanda Kakabadse, President of WWF International.

Toma Belev is a recognized authority on protected area management and biodiversity protection in Bulgaria. Over the years he has acted as director of Vitosha Nature Park administration, as Chairman of the Bulgarian Association of Nature Parks, which brings together the country’s 11 nature parks, and as Chairman of the Board of Green Balkans, one of the first nature conservation NGOs to be established in Bulgaria after the fall of communism and one of the leading environmental groups in the country.

Belev has also been a leading member of the “For the Nature”, a coalition of close to 50 Bulgarian NGOs that are fighting threats to protected areas from illegal developments throughout the country. He has played an important role most directly in the protection of two of Bulgaria’s greatest protected areas.

As director of the Vitosha Nature Park and head of the association of Bulgarian Nature Parks, Belev has been battling plans by an off-shore company to develop a new ski zone inside Vitosha Park. Vitosha Nature Park, established in 1934, is the oldest national park in southeastern Europe. It is one of the very few protected territories of its kind, adjacent to a capital city. It protects about 1,500 species of plants, which is about half of the Bulgarian flora.

Belev also led a campaign against attempts by a developer to remove protection from Strandzha Nature Park, one of the largest protected areas in Europe. Legal action undertaken by Belev in favor of the park closed a loophole that called into question protection of up to half of Bulgarian protected areas. Established in 1995, Strandzha Nature Park is the largest protected area in Bulgaria (1,161 km2 or 1% of the country’s territory). The area is host to very high biodiversity and one of the largest deciduous forest massifs in Europe.

“We are immensely proud that Toma Belev has been selected to receive this conservation merit award for his vision and commitment to nature protection in Bulgaria. Belev serves as a much needed example in Bulgaria and beyond not only of a dedicated, grassroots activist, but also an honest civil servant committed to serving the common good and future generations”, said Andreas Beckmann, Director of the WWF Danube-Carpathian Programme.

Toma Belev received the award at a special ceremony at the global environment organisation’s Annual Conference, now being held in Rotterdam, The Netherlands. The award was established 30 years ago for demonstrated commitment to local, grass-roots conservation and can be awarded to individuals or institutions.

Past recipients of the award include scientists, community and business leaders, and conservation campaigners from the Himalayas to the marine depths and institutions from the European Environment Agency to the Campfire Association of Zimbabwe.

“It is a very special honour and it is my pleasure to accept this award on behalf of a multitude of Bulgarian NGOs working to protect our natural treasures, our protected areas from the interests of developers. This award is a recognition for the commitment of fellow conservationists in Bulgaria”, said Toma Belev.

About Toma Belev

Toma Belev is one of the leading nature conservationists in Bulgaria, and a recognized authority on protected area management and biodiversity protection. In the early 1990s, Belev served as environmental advisor to the Bulgarian Parliament before joining the State Forestry Administration where he worked for departments related to Protected Areas. In 1997, he was dismissed from the State Forestry Administration. For two years, between 1997 and 1999, Belev worked for the NGO Green Balkans, leading their work on policy and legislation in area of forestry and protected areas. In 1999, following a change in government and leadership of the State Forestry Administration, Belev rejoined the SFA as head of Vitosha Nature Park, a position that he retained until the end of February 2012, when political and financial interests finally succeeded in replacing him.

The struggle for Bulgaria’s protected areas

A massive expansion of skiing and other infrastructure is threatening many of Bulgaria’s protected areas. At threat are many of Bulgaria’s greatest natural treasures, including the alpine wonders of Rila and Pirin National Parks, the unique dune habitats of Kamchiya Sands, the forest and coastal landscapes of Strandzha Nature Park and the iconic Vitosha Mountain at the edge of the nation’s capital. The planned works – some of which, e.g. at Bansko in Pirin National Park, a UNESCO World Heritage Site, have already gone forward – are illegal, contravening in many cases not only national conservation laws, but also EU and international legislation.

The destruction of some of Bulgaria’s greatest natural treasures - and the failure of Bulgarian authorities to do anything to address the problem - has provoked a public outcry and growing concern among ordinary Bulgarians. In a 2008 poll conducted by Alpha Research, 73.6% of respondents said that destruction of nature is the greatest environmental problem in Bulgaria and 58.3% said that illegal construction was the greatest problem. In 2007, during the highpoint of pressure on the parks as well as public concern, over 145,000 people (out of a total population of 8 million) signed a petition calling on the Bulgarian authorities to take action. “For the Nature”, a coalition of close to 50 Bulgarian environmental organizations, has come together to defend the threatened protected areas. They have mobilized thousands of people on social networking sites as well as on the streets.

The “For the Nature” coalition has already submitted a number of official complaints to the European Commission regarding the protected areas. The Commission has responded forcefully to complaints concerning the designation of Natura 2000 sites, putting pressure on the Bulgarian government to include all relevant areas in the network, but has yet to take serious action to stop some of the ongoing destruction of the protected areas.

Recently proposed changes to Bulgaria’s Forest Act, which have already been approved by the Bulgarian government and are now being considered by the Bulgarian Parliament, will facilitate the emergence of ski lifts and practically all other types of buildings and infrastructure without changing land use, meaning that forests will remain forests only on paper. Furthermore, they would allow for the cheap acquisition of building rights on public land without tender and for an indefinite period. A series of protests and rallies organized by citizen groups and NGOs continue to demonstrate massive public support for the protection of Bulgaria’s protected areas.

~ ~ ~

Образователен център Място за бъдеще и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

осъществи на 4 април 2012 г:

ЛЕКЦИЯ И ДИСКУСИЯ

ЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ:

ПРИМЕРЪТ НА ФРАНЦИЯ…

в НБУ

Събитието се осъществява със съдействието на СГС-Щастливеца

и на образователен център “Място за бъдеще”

Лектор: Франк Дюбоа, Университет на Бургундия и Дом на на науките за човека, Дижон, Франция

Водещ: Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца

Click here to view the embedded video.

Организатори:

Софийско гражданско сдружение Щастливеца

Интердисциплинен образователен център за практики на устойчиво развитие “Място за бъдеще”

Click here to view the embedded video.

Така протече първата лекция на специалиста по устойчиво развитие Франк Дюбоа в България

Click here to view the embedded video.

Франк Дюбоа разказа за практиките на устойчиво развитие в родната си Бургундия и в град Дижон във Франция:

Click here to view the embedded video.

След лекцията се състоя дискусия с публиката:

Click here to view the embedded video.

Click here to view the embedded video.

“24 часа музика за Иракли“. Ключовата акция на новата зелена вълна в България, която превърна неформалните граждански природозащитни групи като “Да спасим Иракли!” във влиятелен обществено-политически фактор и в генератор на новото зелено движение в България беше документирана през 2006 г. от разследващия журналист Милена Илиева в антикорупционното предаване “На чисто” на ПроМедия и беше излъчено по Нова телевизия. В предаването, посветено на презастрояването на Черноморието ще видите Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ И Надя Максимова и Янина Танева от “Да спасим Иракли!“по време на тяхното истински божествено вдъхновение на пионери на младата българска природозащита и на най-значимото събите от последните 20 години у нас - създаването на гражданскто природозащитно ново социално движение. Както пееше Тодор Колев - “Жалба за младост”: коалицията “За да остане природа в България” я нямаше даже… Тя беше създадена именно във вихъра на тези толкова положителни и вдъхновяващи спонтанни граждански акции, инициирани с огромна сърцатост, любов и енергия от такива хора като Надя и като Янина, и като цялата ираклийска група.

Click here to view the embedded video.

Петър Канев (Из интервю, дадено за академично изследване): “Да спасим Иракли!” роди не само коалицията “За да остане природа в България“, не само въвеждането на пълния обхват на европейската мрежа от защитени територии НАТУРА 2000 в България, не само последвалите грандиозни природозащитни граждански акции и граждански мрежи, довели да спасяването на парк Странджа и до забраната на отглеждането на ГМО (генно-модифицирани организми) на територията на България. В “Да спасим Иракли!” се роди и израстна и нашата собствена гражданска общност, в “Да спасим Иракли!” ние станахме това, което сме днес. Както вероятно знаете, нашето гражданско сдружение “Щастливеца” се роди в борбата с безумието, свързано със софийските отпадъци, но едновременно с това с борбата за спасяване на любимото ни място на Черноморието - Иракли - тази любовна, бих казал, борба ни свърза и сплоти - Петър Канев, Ради Кръстанова, Люси Иванова, Виктория Сотирова, Мая Иванова, и в “Да спасим Иракли!” се запознахме и с Калин Ненов. Нашият скромен принос в кампанията беше изнасянето й в университетска среда, принос в медийните изяви - особено за предаването на нашите приятели разследващи журналисти Милена Илиева от “На чисто” на Промедия и Нова Телевизия и Румен Стоичков от БНР, и - това е по-важно - инициирането и провеждането на подписката в защита на българското Черноморие и внасянето й в европейския и в българския парламент. При внасянето на подписката в парламента, организирано от Радосвета Кръстанова и сдружение “Щастливеца” ние станахме членове на коалицията “За да остане природа в България”, още при самото й създаване (иначе никога нямаше да станем членове на коалицията, ако не беше тази наша акция). Заради Иракли участвахме в ежеседмичния хепънинг в защита на пълния обхват на мрежата НАТУРА 2000 за България, където се свързахме с Кристина Боянова и Генади Кондарев, и пак заради Иракли участвахме в протестите за Странджа, където се срещнахме с арх. Мартин Микуш и с адв. Свилен Овчаров. В търсене на подкрепта за Иракли се запознахме с Борислав Сандов и с Университеския клуб за екология и устойчиво развитие UNECO на Софийския университет и първи запознахме Боби с гражданските природозащитни протести и го поканихме в коалицията “За да остане природа в България”. Заради Иракли направихме университетските си курсове и първите публични академични събития на сдружение “Щастливеца” в Нов български университет - като грандиозното събитие в подкрепа на пълния обхват на мрежата НАТУРА 2000 например.

“Място за бъдеще” възникна от “Да спасим Иракли!”, заради “Да спасим Иракли!” и за да спасим Иракли, с този принос, който само ние можем - с приноса ни в университетска среда. “Място за бъдеще” възникна от групата ни в защита на Иракли в университетите и първоначлно ние искахме това да бъде проект за Иракли, провеждан на Иракли и скромен наш принос в спасяването на Иракли - тогава в групата за създаването на проекта бяхме аз, Ради Кръстанова, Люси Иванова, Калин Ненов, Жоро Стефанов, който ни запозна и с Юлиана Наскова, Боби Сандов, Данчето Динева, Мартин Микуш и Кристина Боянова. Тогава обаче Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ успя да ни убеди да се захванем по-добре с място за студентски практики, което е все още девствено и неунищожено и все още има капицитет за истинско устойчиво развитие. Щеше да е добре и мястото да е по-близо до София. Боби Сандов настояваше за Земен. Жоро Стефанов предложи това да е неговото родно място Чипровци и така практиките на “Място за бъдеще”, вместо на Иракли, се реализираха в Западна Стара планина. Въпреки това ние продължихме да сме сърдечно свързани с Ираклийската кампания и сме изключително благодарни на Надя Максимова, Цвета Христова, Данчето Динева и Петър Шурулинков, че така горещо ни подкрепиха в гражданските природозащитни среди, когото бяха възникнали сериозни недоразумения, свързани с нашата инициатива. И винаги ще помним деня, в който цялата коалиция “За да остане природа в България” ни подкрепи пред донорите - това бяха Данчето Динева, Ендрю Ковачев, Цвета Христова, Галя Славова, Калин Ненов, Жоро Стефанов - без тях ние никога нямаше да получим нищо от донорите и “Място за бъдеще” нямаше да съществува. На Данчето Динева лично дължим и една от чудесните практики на проекта “Място за бъдеще” - тя отвоюва ресурсния фонд на проекта, с който подкрепихме не едно и две съдебни дела на природозащитници (впрочем всичките - спечелени!), регистрацията на локални граждански сдружения и природозащитни клубове (“Белият бряг” в Балчик и клуб в Софийския университет), протестите на 14 януари пред парламента, първата Планиниада на Витоша и различни нужди на коалицията “За да остане природа в България” и на Университеския клуб за екология и устойчиво развитие UNECO на Софийския университет. Но на първо място за нас си оставаше намерението да подкрепим Иракли и съвсем недостатъчно ни се виждаше, че подкрепихме Светльо Митев за сайта на ираклийците. Бяхме решили, че непременно трябва да заведем успешно съдебно дело за Иракли със средствата на ресурсния фонд. Отидохме при нашия адвокат от боклучената криза адв. Александър Коджабашев и многократно го убеждавахме да поеме делото, като му изложихме всички познати ни по случая факти. Страхотно работихме съвместно с Надя Максимова и Данчето Динева по този и по други казуси на проекта “Място за бъдеще” и получихме подкрепа и от СДП БАЛКАНИ и от WWF. Накрая успяхме да убедим адв. Коджабашев да поеме не едно, а цели две съдебни дела в защита на Иракли, разходите за които покрихме с ресурсния фонд на “Място за бъдеще”. И аз съм особено щастлив “Щастливец”, че тези дела завършиха успешно за нас и за Иракли! И благодаря на адв. Коджабашев, че единствен от цялата природозащитна общност се сети да ни благодари и да ни спомене като инициатори на тези дела. Е, ние все пак сме българи, живели в тоталитарен режим. Има още доста да се учим да се подкрепяме взаимно, да се признаваме едни други, да сме солидарни и да изграждаме добра култура на комуникация, в която не само да се оплакваме и да критикуваме, но и да сме в състояние да си кажем по една добра дума по между си, тогава, когато наистина това си заслужава. И аз сам се опитвам да се уча на това и в момента и искам сега да благодаря от сърце на всички ираклийци и на всички природозащитници и на човеците от коалицията, че благодарение на тяхната енергия, любов и всеотдайност аз станах това, което съм, ние станахме това, което сме днес и ни дадоха толкова много поводи и мигове за светло щастие и чиста радост. Благодаря!”

Делото на "МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ" в защита на Иракли, спечелено от адв. Александър Коджабашев

Click here to view the embedded video.

По онова време в “Щастливеца” бяхме Радосвета Кръстанова, Людмила Иванова, Петър Канев, Петър Шурулинков, Светослав Пенчев, Трендафил Кръстанов. Раждането на нашето сдружение.

Моето Място за бъдеще - есета от екипа

За мен Място за бъдеще е възможност за съчетаване на новото, различното, забавлението и грижата за околната среда с обучението, със запознанството с нови хора, организиране на уъркшопове, концерти на открито, семинари, дискусии, кръгли маси, личен пример от страна на участниците в [...]

Калин Ненов: Нуждаем ли се от природата? - есе

През последните няколко години започнах да се питам кои страни от живота ми не зависят от Природата. Дишам въздуха на Земята и пия водата на Земята. Храната ми расте върху земната почва; дрехите ми са направени от земните растения и животните, които се хранят с тях. Домът [...]

Мъжкото и женското мислене - биологични и еволюционни основания и предизвикателства - есе от Петър Канев

Скици от есеистични разсъждения от чернова за книга

Еволюцията на човешкия вид ни е довела с течение на хилядите години на човешката история до два различни и вече генетично-заложени модела на мислене и поведение, произтичащи от социалните и биологичните разлики [...]

Калин, ГМО, 2010-а

Долният текст е взет едно към едно от Фантазия, виртуалния дом на Калин Ненов. Ако имате въпроси - може да се свържете и направо с автора: kalin.nenov -в- gmail.com.

Пак имах разправия с майка ми (която чула някакви хора по някакво радио - или няколко някакви медии - и си създала впечатление, че си е създала [...]

Иван Попов - Иво - Фреди беше прав

Вселената е впечатляващо стара и невъобразимо огромна. Човекът е невпечатляващо малък и невъобразимо глупав.

Това, разбира се, са условности, но ще си позволя да ги изрека, защото самият аз също съм невпечатляващо малък и невъобразимо глупав. Затова ще цитирам един мъдър човек, чието име [...]

Петър Канев - Университетът като място за бъдеще

Всъщност университетът е място за бъдеще. Той е мястото, което формира носителите на знанието и на уменията на бъдещето общество. Мястото, където се изгражда представата ни и отношението ни към универсума, към мирозданието. Мястото, където се предават колективните спомени и мястото, където се сменят парадигмите в познанието ни за [...]

Ростислав Кандиларов: „Форум София“ - една сбъдваща се коалиция

„Форум София“ - една сбъдваща се коалиция

Ростислав Кандиларов*

София – лицето на България – красив умерено урбанизиран град, в който човек прекарва дните си с удоволствие! По детски щастлив посреща сутрин изгрева, а вечер изпълнен с хармония изпраща последните слънчеви лъчи. Град, в който всеки може спокойно да се разходи до близката градина пълна [...]

Калин Ненов: Големите малки промени, които можеш да направиш в живота си

Първообразът на този материал - обобщение за личните избори се роди на английски, още през 2003 г. Първо си мислех да го редактирам откъм стил… но нека си остане автентичен - такъв, какъвто е бил авторът му в началото на природопазещия си път. Само линковете са осъвременени.

Ще се радвам на всякакви отзиви и [...]

Радосвета Кръстанова: За общинарите и хората

Тази статия е плод на дълготрайно наблюдение и взаимодействие с едната и с другата категория, фигуриращи в заглавието. Тя е насочена към всички, и особено към онези, за които разлика между тези две категории не съществува.

Нека ме прощават общинските съветници и длъжностни лица за това заглавие, навеждащо мисли за противопоставяне и нееднородност. С [...]

Зараждане на “зелените” идеи в европейската художествена литература

Както често се случва “зелени” идеи се появват първо в произведенията на големите писатели - първо в приказките на немските романтици като Е. Т. А. Хофман и Вилхелм Хауф, а по късно в произведенията на големите романисти на ХІХ век като Антон Чехов, Фьодор Достоевски, Жул Верн, Чарлс Дикенс, Хърбърт Уелс… [...]

НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ В други части на света има модели. Основно модели на тоталитарни държави, по китайски образец, ако искате, и това е нещо съвсем различно от западния модел. Но ние сме изпаднали в един момент, в който вече няма нищо. И тогава си казах: „Наистина ли няма нищо?” И в един момент стигнах до извода, че всъщност, ако наблюдаваме това, което се случва - тук не става дума за мнение, което е само мое – има едно голямо движение, което пронизва нашето общество. Едно движение, чието послание е, че понеже досега всичко се е опирало на противопоставянето, на парната машина, както казваше Леви-Строс, сега става дума да съшием онова, което сме разкъсали, да съчленим онова, което сме разделили. (…) Имаше една култура на проитвопоставянето - между тяло и дух, „между дома и улицата”, както казват бразилците, между частното и общото, между мъжа и жената и пр. И има движения, мисля, които бихте могли да наречете социални или културни движения. Най-важното, най-видимото от тези движения, е онова, което се нарича политическа екология, тоест че трябва да се противопоставим на противопоставянето между природа и култура, на натура и култура, иначе вървим към неминуема катастрофа и не ни остава много време. Вярно, това не произведе кой знае какво, но все пак съществува. В по-слаба степен, по един по - неясен, но интересен начин, бих казал, че алтерглобализмът също представлява нещо. Те казват – добре, глобализация, окей, но какво става с локалното, с особеното, с уникалното, какво правим с него, трябва да се опитаме да съчетаем и двете. Тези две теми са основни.”

ЖЕНИТЕ КАТО АКТРИСИ

Въпросът е : Има ли някакви отличитаващи се актьори? Моят отговор тук - и това е нещо, което съм започнал да проверявам като изследовател - е, че има един привилегирован актьор, всъщност актриса, и това са жените. Защо? Защото жените дълго бяха поставяни в позицията на низшестоящи същества. Това не означава, че се е твърдяло, че жените са по-низши. Не, просто на понятието низшестоящ бе придаден женски образ. Което все пак е по-тежко. Така че жените изживявавха и продължават да изживяват това разкъсване - и вътрешно, и външно. И те се опитват да съчетаят нещата, да ги съберат заедно. Когато задавате въпроси на жените и ги оставите да говорят, има една много проста идея, която се появява непрекъснато като лайтмотив. В какво сте по-добри от мъжете? (Тъй като, между нас казано, жените нямат инкакво съмнение относно своето превъзходство. За което, уви, имат право.) С какво ги превъзхождате? И те всички отговарят едно и също, твърде интересно нещо: Слушайте, онова, което ние умеем да правим по-добре от мъжете, е че можем да правим няколко неща наведнъж. Така например, има едно италианско изследване, което много обичам да цитирам, в което анкетьори задават въпрос на млади жени: „На какво възнамерявате да отдадете преимущество по-късно? На професионалния или на личния си живот? Жените отговарят: „Можете ли да повторите въпроса си, не го разбрах добре? „ И горкият анкетьор повтаря въпроса си, а жените отговарят: „И на двете, не може да се избира между двете. Пък и впрочем, възможност за избор няма.”

превод от френски: Радосвета Кръстанова