Изложбата “Страна без бъдеще или място за бъдеще?” пред аулата на НБУ
Веднага след представянето на проекта “Място за бъдеще” на 30 октомври 2008 г. в Нов български университет се състоя и откриването на фото-изложба
„Страна без бъдеще или място за бъдеще?”
пред Аулата, I корпус, Нов български университет
Изложбата се състоеше от снимки предимно на непрофесионлисти - природозащитници, студенти, любители на природата.
Фотографиите бяха подбрани и аранжирани със съвместните усилия на Юлияна Наскова, Радосвета Кръстанова, Габриела Петрова, Мартин Микуш, Георги Стефанов, Петър Канев и Калин Ненов от екипа на проекта “Място за бъдеще“, с изключително навременната и безценна помощ на един от фотографите - студентът Манол Дончев, и с неоценимата логистична подкрепа на Студентски съвет на Нов български университет.
Сред фотосите се отличаваха творбите на автори като Михаил Михов (Българска асоциация за алтернативен туризъм), Борислав Градинаров (студент в Масови комуникации на НБУ), Манол Дончев (магистър по психология в СУ).
Въпреки усилията на екипа да издири авторството на всички снимки, открити в интернет пространството и поместени в изложбата, част от авторите останаха до последния момент анонимни. Тяхната самоличност се разбули едва по време на самото откриване на изложбата и имената им бяха добавени ръкописно.
Откриването на изложбата бе съпроводено със скромна почерпка - по чаша домашно вино и по парче домашна торта във формата на логото на проекта “Място за бъдеще”.
Авторите на логото и на тортата, за разлика от авторите на част от снимките в изложбата, ни бяха известни.
лого на Място за бъдеще
Авторът на логото е архитект Мартин Микуш.
А авторът на тортата - Румяна Заралиева.
Авторът на песента, която беше разпозната като мото на проекта, е Ран Босилек - “Родна стряха”.
Тя бе изпълнена на живо по време на откриването на изложбата от децата на организаторите.
Нашето бъдеще пее:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/081030_NBU-PesenZaBudeshte-DimaYana_56kbps.mp3
“Тука под липите стари не веднъж играх,
тука с весели другари скачах и се смях.
Къщичке на дните златни, кът свиден и мил,
и за царските палати не бих те сменил.“
(В ролята на бъдещето: Димитра и Яна Каневи.)
Красотата може да спаси:
