Author Archives: Petar Kanev

Дискусии София – град на бъдещето … Комуникират ли гражданите със Столична община?

Leave a reply

Дискусиите целят представяне на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събираните и класифицирани до сега емпирични данни от научното проучване, осъществено от д-р Петър Канев и студенти от Катедра “Комуникации и ниформиране” на УниБИТ, по проект на Фондация “Зеленика”. Идеята е това проучване да продължава като постоянна ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица.

Дискусиите във връзка с проблемите на комуникацията между Столична община и столичните граждани бяха проведене в рамките на Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще”  на 4 декември 2014 г. и на 11 март 2015 г. в Центъра за култура и дебат Червената къща.

Драгомир Константинов от Фондация Зеленика разказа за целите на проекта “София- град на бъдещето”. Петър Канев представи резултатите от качественото проучване, базата данни и анкетите, проведени под негово ръководство от студентите от Катедра Комуникации и информиране на УниБИТ. Резултатите са интересни и подтикват към размисъл и към разговор. Изпълнени са с конкретика и с конкретни случаи, примери, впечатления, опит, размисли и анализи на конкретни граждани от конкретни квартали. Представянето им даде старт на вълнуваща и смислена дискусия.

Чуйте още: интервюта с Петър Канев за смисъла на дискусията в Радио София – http://bnr.bg/sofia/post/100493663/sofia-grad-na-badeshteto-bezmalvie-komunikirat-li-stolichnite-grajdani-sas-stolichna-obshtina

Интервю с Петър Канев по БНР от 11 март 2015 г.: http://bnr.bg/post/100531722/aktivni-li-sa-grajdanite-i-kak-komunikirat-s-institucii-na-stolichnata-obshtina

Проведеното проучване трябва да установи активността на гражданите във вземането на решения– със сигнали, подписки или предложения. Това разясни пред аудиторията на Радио София д-р Петър Канев, който води дискусията. По думите му постиженията на общината – според анкетираните столичани – са свързани най-вече със зелените площи и с транспорта (заради метрото). Недоволствата са свързани с автомобилния трафик, качеството но въздуха, пътните настилки, социалните проблеми (например сегрегация между жители на различните квартали).

Повечето софиянци се информират чрез интернет, или от близки и съседи – най-често не по инициатива на самата Столична община.

Дискусиите бяха инциирани от  от Платформа “Градски наблюдател” и Фондация “Зеленика”,  Софийско гражданско сдружение-Щастливеца, Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” и студенти от катедра “Комуникации и информиране” на Университет по библиотекознание и информационни технологи (УниБИТ)

Водещ: д-р Петър Канев (СГС-Щастливеца, УниБИТ)

Дискутанти: Драгомир Константинов, Златина Станкова (фондация “Зеленика”), д-р Лилия Сазонова (СГС-Щастливеца, ИИОЗ при БАН), Радосвета Кръстанова (СГС-Щастливеца, НБУ)

Участници: представители на столични граждански организации и на Столична община, граждани на София, студенти

H2040001

* * *

(откъс от аналитичния доклад на Петър Канев относно проучването) 
Интервюираните граждани могат да се разделят на няколко основни типа:
1. Нихилисти: Напълно негативистично настроени към всичко (не само към общината, а към живота изобщо – типично българско “касандрианство”, както го нарича проф. Рандал Бейкър). Те отговарят за всичко българско, че е ужасно и че нищо няма смисъл и никакви действия няма нужда да се предприемат. Обикновено този тип граждани нямат никакъв опит. Тези, които имат опит дават много по-комплексни и нееднозначни оценки. Ако са контактували въобще с общината (а в по-голямата част от случаите не са), то е било само за личен частен проблем, а когато е за обществен – това са само сигнали за нередности – от типа “омраза към съседа” – от вида на: на клошари във входа, джаз или рок музика в заведението в съседство или от съседния апартамент, пречи ми дървото пред входа, цигани крадат жици или бежанците са много лоши.
2. Конформисти и напълно незаинтересовани: Макар че това са две групи, аз ги обединявам в една, защото резултатите от поведението им са сходни. Конформистите говорят само клишета, нагаждат се според въпросите на интревюиращия, за да бъдат харесани от него, често назидателстват, “дават акъл”, за да блеснат в собствените си очи, колко са “велики”, но думите им са само празни приказки и клишета. Повтарят като папагали, каквото са видели в медиите – най-често, каквото са чули по телевизията. Често нямат никакъв или почти никакъв граждански и комуникационен опит. Напълно незаинтересованите отговорят на почти всичко с “не знам” и “не ме интересува”, та дори “защо трябва да се интересувам?”. Техният идеал е съчетание между социалистическа социална уреденост и капиталистически високи доходи и материални удоволствия, а още по често – спокойствие, липса на стрес, комфорт, липса на труд, липса на събития и случки, но наличие на много пари, които да получават от някъде на готово. Убедени са, че всички са им длъжни, че държавата и общината трябва да им уреждат всичко на готово. Нямат граждански опит, защото са абсолютно пасивни. Нямат интерес към света и към живота, живеят все едно че спят будни. Дори и да са подписали подписка за нещо няма да се заинтересуват от същността и подробности по проблема, нито кой я е инициирал. В мисленето си боравят предимно с митове и етикети, липсва им анализ, липсва им и социален опит. Затворили са се в черупките си, разочаровани са от всичко, най-вече, защото са готованци и защото са пасивни. В оценките им доминира омраза и незаинтересованост, а понякога  и раболепие към силните на деня. Само за тази група е характерно крайно негативното отношение към циганите, към политиците и към бежанците, които сякаш са им виновни за всичко. Ако в София се появи някой нов Хитлер, те ще са потенциалния му електорат.
В до момента обработените интервюта тези два типажа съставляват около 30-35 % от интервюираните (бях изненадан, че са сравнително малко, очаквах положението да е по-лошо), което показва някаква тенденция, но не можем да твърдим, че този процент ще се потвърди при увеличаване на броя на интервютата (това не е “количествено проучване”, а е “качествено проучване” – изследването не е социологическо, а е културно-антропологическо, интересува ни качеството, а не количеството на получените данни, интересува ни конкретния опит и конкретното мнение на всеки отделен човек, а не обобщения му социален статус и колективната му идентичност, затова нямаме задача да постигнем представителност от към количествен критерий към целеви групи и квоти).
Както се подразбира, тези първи два типа граждани без гражданска култура, до един, смятат, че нямат и не трябва да имат никаква собствената  роля в подобряването на градската среда, че това е изцяло отговорност на някой друг абстрактен субект, без конкретни измерения, който те наричат “политиците” и към който имат крайно негативно отношение, граничещо с омраза и същевременно свръхочаквания за чудеса от “тях”.  Те нито знаят, нито се интересуват да научат, нито са подавали сигнали, нито са искали информация, нито са склонни да участват в обществени обсъждания, защото са предварително предубедени,, че от това няма да има резултат. Но тази им вяра, че всички са маскари и че нищо няма да стане не почива на абсолютно никакъв жизнен опит, нито на емпирични факти, защото поради пълната си пасивност те нямат опит, а поради нихилизма си не се интересуват от никакви факти. Когато изразяват лична позиция, то в главите им има често битуват две черно-бели манихейски категории от митологията – добрите сме ние, а всички останали са лошите. Търсят си някой, който  да им е виновен за всичко – и към момента този лош някой са циганите, политиците и бежанците. В половината от случаите обаче дори нямат и позиция – за голяма част от тях или всичко е само лошо, или повтарят каквото са гледали по телевизора, или (най-често) отговарят “Това не ме интересува” и “Нищо няма да стане”.
Останалите интервюирани са от друг тип – хора със собствен опит, със собствено мислене и със собствени анализи и позиция. Някои от тях са граждански активни, а други – не. Всички обаче са потенциално готови да бъдат граждански активни – дали това ще стане или не зависи от стечението на обстоятелствата – дали ще се сблъскат с обществен проблем, който са заинтересовани да решат, дали ще попаднат на граждански активни хора, които да ги образоват и да ги подпомогнат и да се почувстват с тях в общност.
Прави ми впечатление, че няма никакво припокриване и “средни варианти” между първите два типа и третия тип интервюирани – напълно са отделени и различни.
3. Тип самостойни хора със самостоятелно аналитично мислене и със собствена жизнена позиция – в до сега събраните интервюта са около 60%. От тях почти всички имат някакъв опит с контакти с общината и с граждански инициативи. Само на най-младите (18-25 годишни) им липсва такъв опит – всички останали го имат. Около 10 % от тях са изявено граждански активни, активно участват в гражданска/и инициативи, в срещи с общинското управление, в обществени обсъждания и т.н. Всички интервюирани от този тип са убедени, че гражданите имат собствена им роля в подобряването на градската среда и че проблемите със средата на живот произлизат от два паралелни източника – 1. пасивността и липсата на гражданска култура сред голяма част от съгражданите им и 2. пасивността и некомпетентността и липсата на професионализъм, на адмнистративна и обществено политическа култура сред част от общинските служители.В анализите им много често като причини за това се изтъква невежеството и безхаберието – именно то, според тях е причина, както за престъпното бездействие на граждани и общинари по обществените въпроси, така и за престъпните им действия като злоупотреби, корупция, неспазване на нармите и закононарушения. Много често социалните проблеми се изтъкват на първо място като влошаващи качеството на средата и водещи до екологични проблеми. Причината за това интервюираните виждат галаво в безкултурието и нихилизма и за това смята, че обществен приоритет номер едно на бъдещето е окултуряването, възпитанието и образованието – почти всички са много чувствителни към въпросите и проблемите на образованието. Този тип граждани знаят да подават сигнали и в почти всички случаи са подавали такива (особено сигнали за нередности), знаят да искат информация, склонни са да участват в обществени обсъждания, макар че много рядко някой от тях е участвал в такива, било поради липса на информация, било поради липса на активен граждански опит. Почти никой от тях не знае обаче, че обществените обсъждания са задължителни по закон и че общината е длъжна адекватно и навременно да информира гражданите за тях – изключения правят район Искър (заради новото метро) и район Овча купел (заради бежанците) – там гражданите са били информирани и заинтересовани да участват в обществените обсъждания по тези проблеми. Колкото повече опит имат от гражданска активност и от комуникацията с общината  в, толкова повече вярват, че от гражданските действия има резултат. Тази им вяра не е произволна, а почива на опита им, защото в някои случаи наистина има резултат от гражданските борби, дори и стопроцентов, макар и рядко. Друг път резултатът не е пълен и не е еднозначен, но винаги има такъв. Хората с такъв опит анализират общинската власт нееднозначно и комплексно и никога не са изцяло негативни, макар и  да са се сблъсквали постоянно с административни безумия и злоупотреби. Почти всички подавали сигнали до общината твърдят, че последствия е имало, макар че понякога тези последствия са били неадекватни или ненавременни. (Понякога резултатите от общинската намеса дори са били по-лоши, отколкото преди СО да се намеси.) Но около 50% от подавалите сигнал са удовлетворени от реакцията на общината. Повечето от контактувалите с общински служители твърдят, че решаването на проблемите и добрата комуникация се състои в това да намериш сред служителите съвестните и професионалистите – ако се общува с такива общински служители, а не с некомпетентните и безхаберните има възможност проблемите да се решават и комуникацията да се подобри. Като общо критика към общината е че тя е пасивна, отговаря на гражданските активности (понякога с желание, а понякога и на сила), но много рядко от нея идва инициатива за контакт или дори за информиране на граждани. Но тази критика е отправена не само към общината, но и към съгражданите ни – в съчетанието на гражданската и общинската пасивност и безхаберие се раждат най-големите проблеми на столицата, включително злоупотребите, корупцията и престъпността. Прави силно впечатление, че почти във всички столични квартали има местни граждански инициативи за решаване на конкретен обществен проблем, които са разпознаваеми и често активно подкрепяни от интервюираните – т.е. по квартали има активно и разпознаваемо от съгражданите си гражданско общество. Част от тези граждански инициативи са били успешни, а онези които не са довели все още до чакания резултат не се разпускат, а продължават да съществуват и да се борят за съответния обществен казус с години на ред, като привличат нови привърженици, обществена подкрепа и стават все по разпознаваеми. Именно тези квартални активисти изглежда са основния фактор за повишаване на гражданската, политическата, обществената и административната култура на населението, защото те споделят с привържениците си опита си и придобитите си чрез опита знания за законите и обществените практики на общинско и държавно ниво. Достъпът им до привърженици и съратници потенциално се увеличава от културата на социалните мрежи в Интернет и е била силно катализирана от гражданските протести от последните няколко години.
- Какви са някои успешни и неуспешни опити на гражданите да търсят съдействие от общината

Половината от подалите  сигнали за нередности са били удовлетворени от ответните действия на общината. като успешна се сочи например гражданската инициатива за запазване на парка в Хиподрума, за удовлетворяване на гражданските искания по повод метродиаметъра, за запазване на зелени площи, предвидени за застрояване. Не всички успешни гражданки инициативи са еднозначни – например успешни са и сегрегационни инициативи – за недопускане на роми от Факултета да бъдат населени в жилищни блокове в кваратал Овча купел и за недопускане да се вземат мерки за по-добри условия и адаптиране на бежанците към градската среда в София.

- Колко проактивна е общината в това да направи услугите си максимално ползваеми (лесно откриваеми и лесни за използване уебсайтове, рекламни кампании, отзивчивост на служителите)

Тук всички 100 интервюирани отговарят: “Никак не е проактивна”. За да се реши даден проблем е нужна изключителна и често всеотдайна гражданска проактивност именно защото общината е пасивна. Въпреки това някои граждани споделят, че редовно се информират от сайта на общината, но това понякога е доста трудно, а информацията е ненавременна, неадекватна и трудна за намиране или за разбиране (поради експертния или бюрокартичен жаргон, на който е поднесена). Дори за обществените обсъждания няма отговор, че някой е бил информиран за тях по общинска инициатавиа – всички отговарят, че са научили от тях от съседи и познати или от социалните мрежи в Интернет – но не от обищнските, а то гражданскиет социални мрежи.

- Има ли промяна в усещането на гражданите за работата на общината през годините (подобрява се / влошава се)

Усещането на всички три типажа граждани е че има подобрение (освен крайните нихилисти). Подобрението се сочи главно в следните две области – парковете и метрото. За зелените площи има и критики, че не се поддържат добре, а за наземния транспорт, че е амортизиран, но въпреки това и в това отношение гражданите забелязват подобрение през последните години. Относително подобрение се забелязва и в културния живот в столицата. Влошаване на средата през последните гражданите отчитат по отношение на чистота на въздуха, по отношение на частния транспорт, по отношение на градската инфраструктура и по отношение на управлението на отпадъците, но най-чувствителни са към социаланите проблеми и особено към проблемите на образованието и пробелемите, свързани с децата – детски градини, образователна система, публични площи за деца и подрастващи. Не се наблюдава подобрение по отношение корупцията и злоупотребите, нито по отношение на добрата комуникация между гражадни и община. За последното като причини се изтъкват културни фактори – като възпитанието и поведзението  на общинарите, така и пасивността и безкултурието и незаинтересованастта на гражданатие.
* * *

Първата част на дискусиите във връзка с проблемите на комуникацията между Столична община и столичните граждани беше проведена в рамките на Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” на 4 декември 2014 г. в Центъра за култура и дебат Червената къща. Темите се оказаха актуални и дълбоки и събудиха изключително голям интерес, както сред представители на граждански организации и на общински институции (включително столичния омбутсман), така сред всички български граждани, с които споделяме общ дом – нашето местообитание София. Драгомир Константинов от Фондация Зеленика разказа за целите на проекта “София- град на бъдещето”. Петър Канев представи база данни с резултатите от въпросите на качественото проучване, проведено под негово ръководство от студентите от Катедра Комуникации и информиране на УниБИТ. Резултатите са интересни и подтикват към размисъл и към разговор. Изпълнени са с конкретика и с конкретни случаи, примери, впечатления, опит, размисли и анализи на конкретни граждани от конкретни квартали. Представянето им даде старт на вълнуваща и смислена дискусия.
Очакваната втора част на дискусията цели да представи на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събранитие и класифицирани до сега емпирични данни от проучването. Идеята е това проучване да продължа като постоянна и ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица. Изследователят д-р Петър Канев не само ще представи основните изводи от своя анализ, но и ще предостави всички налични досега данни и доклади по темата на отговорните институции и на отговорните граждани – докладите ще бъдат публикувани в научно издание, но ще са достъпни и в тяхната ежемесечна актуализация чрез няколко публични електронни платформи. В анализа е обърнато особено внимание на конкретни преживявания на гражданите при общуването с общинските институции, както и на опита, който са натрупали да се справят с комуникационните проблеми на средата ни на живот. “За ключов и особено ценен момент в изследването са конкретните идеи и предложения, които самите граждани дават за решаване на общите ни проблеми в столицата”, споделя д-р Канев и обещава да наблегне именно на тях в доклада си при анализа на събраните емпирични данни.

Още информация за тази инициатива и нейните организатори:

В края на 2013 г. фондация “Зеленика” изработи анализ за проблемите и постиженията на комуникацията и взаимодействието на гражданите на София със Столична община. Анализът и предложенията за подобряване на настоящата гражданско-общинска комуникация бяха разработени съвместно с активни граждански организации: сдруженията „Велоеволюция”, „Трансформатори”, „Настоящи и бъдещи майки”, Обществен релсов транспорт, „За Земята”, РЕЦ за ЦИЕ – България, СГС „Щастливеца“, „Див Рошков”. Предложенията бяха насочени към по-навременно, по-прозрачно и леснодостъпно (ориентирано към гражданите) информиране и насочване към ключови въпроси за дебат, както и към пълноценно отчитане на предложенията на гражданите в крайни политически, стратегически и оперативни решения на Столична община със значително културно, социално, икономическо и екологично въздействие. При възможност за интегриране и въвеждане в действие на работещи механизми в практиката на Столична община, би могло значително да се увеличи прозрачността и ще се улесни достъпа и участието на гражданите. От друга страна това ще бъде и фактор за по-уверено, по-смислено и по-качествено включване на гражданите в местното самоуправление.

На базата на този анализ и на направените предложения фондация “Зленика” се постара да осъществи по-задълбочен анализ на настоящата ситуация на контактуване на гражданите на София със Столична община чрез проекта “София – град на бъдещето”, провеждан в партньорство с Фондация „ЕкоОбщност”, и Лайбниц института за екология, градско и регионално развитие през периода от май 2013 до април 2015 г. Проектът има финансовата подкрепа на Германската федерална агенция за околна среда (DBU). Той има за своя цел да допринесе за подобряване на практиките за поддържане на градската среда в София, чрез засилена съвместна дейност между структурите на градската управа и различните активни граждански групи и сдружения в София.В рамките на проекта се предвижда и прилагането на международни практики за устойчиво градско управление и развитие, които да съдействат за подобряването на жизнения климат в столицата. Инициативата има също за свои цели да стимулира изграждането на интелигентна и устойчива транспортна система в София, както и запазването и разширяването за “зелените дробове” на столицата. Очаквани резултати са понижаването на CO2 стойностите и на фините праховите частици във въздуха на София, което ще допринесе за повишаване на привлекателността на София като място за живеене.За постигането на поставените цели са предвидени следните дейности:

Създаване на база данни с концепции за добри европейски практики за устойчиво градско управление, популяризирането на добри практики за градско развитие от Германия и други европейски градове.
Разработване на набор от препоръки, примери и насоки към структурите на градската управа за подобряване на градската среда в столицата, и за практиките за взаимодействие с граждански представители.

За целите на проекта д-р Петър Канев разработи анкета за проучване на настоящата ситуация на комуникация на столичните граждани с общината си, която бе проведена от студентите от Катедра “Комуникация и информиране” на УниБИТ и от студенти в НБУ, интегрирани към образователна мрежа “Място за бъдеще”.

Целта на дискусията “София – град на бъдещето … бъзмълвие?” е не само да представи резултатите от проведената анкета в съпоставка с препоръките на гражданските организации и на международната европейска експертиза за практики на градско устойчиво развитие. Важен аспект от разговорите ще бъдат и впечатленията на студентите-анкетьори и техните разкази и анализи във връзка с проведеното изследване.


Повече информация:

Фондация “Зеленика”: http://www.zelenika.org/bg

Платформа “Градски наблюдател”: http://www.gradskinabludatel.org/kategorii-gradski-stranici/preporki-km-stolichna-obshchina

Нели Николова: Slowfood – общност за бавно хранене

Leave a reply

В рамките на семинар по предмета Междуличностни и групови комуникации, воден от Петър Канев за специалността Комуникации и информиране към УниБИТ на 18 ноември 2014 г. се проведе среща-разговор на тема самоорганизиращи се общности в България. Нели Николова от младежката организация на международната мрежа Slowfood – общност за бавно хранене разказа за историята, постиженията, дейностите и събитията, осъществени от тази самоорганизираща се общност за устойчивост на храните в България. В края на семинара имаше и демонстрация-дегустация на български уникален колбас от Пирин, който, за съжаление, все още не е сертифициран за производство и пазар. Семинарът беше включен и в рамките на Образователна мрежа “Място за бъдеще” и заснет с камерата на гражданско сдружение Щастливеца.

Галина Лачева и Николай Русиновски: Нова генерация – живи общности от края на 80 те в България

Leave a reply

В рамките на втора част на семинар по предмета Междуличностни и групови комуникации, воден от Петър Канев за специалността Комуникации и информиране към УниБИТ на 18 ноември 2014 г. се проведе среща-разговор на тема самоорганизиращи се общности в България. Галина Лачева и Николай Русиновски разказаха за алтернативната култура от края на 80-те години в България, за личността на Димитър Воев и за общността Нова генерация. Интересът към темата за алтернативната култура в края на режима и началото на т.нар. преход беше голям, поради което разговорът продължи и след края на семинара. Петър Канев разказа за екологичните протести в Русе от 1987 г. до 1991 г. и ролята им за еманципацията на културната опозиция на интелигенцията в България в този период и за ролята на общността Нова генерация и на Димитър Воев за организацията на първия Еко рок фестивал “Спасете Русе”, блокажа на Дунав мост с рок-сцена и как това способства за окончателното разрешаване на проблема с обгазяването. Семинарът беше включен и в рамките на Образователна мрежа “Място за бъдеще” и заснет с камерата на гражданско сдружение Щастливеца.

В памет на Боряна Шивачева – интервю от 2009 г.

Leave a reply

Боряна ШИВАЧЕВА

 архитект, София, председател на гражданско сдружение “Бели Брези”, член на Общност на софийски граждански сдружения – Инициатива “Граждани за Зелена София”, една от най-активните участнички в изработването на картата за зелените площи на София в рамките на Новия общ устройствен план на града

Откъде започна всичко, Боряна?

Битието й на активен гражданин започва, когато научава, че ще се строи паркинг на бул. България, “невъзможно за строителство място”.

Възмущението на професионалиста: ”Като видях чертежа за паркинга обезумях. Цялото ми същество на човек , обучаван във ВИАС, се възпротиви”.

Правят веднага инициативен комитет, подписка, “За един ден събрахме 2500 подписа”, срещат се със тогавашния кмет Софиянски. Завеждат 2 дела по Закона за устройство на територията, едното печелят на първа инстанция, но на втора го губят.

“ЗУТ се оказа изключително лош закон. Ние обжалвахме и разрешителното за строеж. … Три дни преди да се промени закона и да отпадне тази възможност, той издаде Янев, за три дни издаде разрешително за строеж, за да превари закона и да се впише в старата му редакция и ние бяхме в положението да няма влязло в сила градоустройство, но в същото време да има валидно разрешение за строеж. ДНСК също според мен допусна тотално беззаконие, като не ни призна за заинтересовани да обжалваме, под претекст че нямаме правен интерес. Но там беше голяма сага и всъщност ние извървяхме много труден път, защото по това дело, по закон, заинтересовани трябваше да бъдат всичките 12 блока, а бяха уведомени от общината само 1, 2  и 3 блок. Съдът призна, че има процесуално нарушение, като не са уведомени другите, но каза “Е, то не е съществено. ” Как не е съществено? Това е нарушаване, неприлагане на закона, и се казва, “ Да, не сме го приложили, но това не е нещо съществено.”

В един от блоковете живееше Емил Хърсев, който имаше общ бизнес с Георги Илиев, който бил собственик “на част от Бели Брези”, бензиностанцията беше построена на терен на негово дружество. “Разхождаха се едни добре облечени хора за сплашване, така че 3 блок се отказа от съдене.”

“Да не ти обяснявам как съда работи. Мисля, че нещата бяха несправедливо решени не в наша полза, дори съм убедена в това.”

“Няма как да се пребориш с неработеща съдебна система, с корумпирана администрация в ДАГ. Аз съм видяла, че инвестиционния им проект е издаден преди разрешението за строеж, а то е обратното. (…) Пълна бутафория.”

“Те просто са разчитали и на страх. Много хора се отказаха, защото бяха заплашвани. Много хора разчитаха на парите, които имат. Бяха си извадили скици със притискане на служители от район Красно село.  И там служителки – аз ги познавам – трепереха и казаха : “Вие какво щяхте да направите на наше място?”. Една служителка много коректно беше написала ”Не можем да ви издадем скица, тъй като този имот не е обособен, той е част от квартал Бели Брези .”

 

Ти защо не се уплаши?

“Да ти кажа откровено, аз съм била подложена на изключително голям тормоз, ако мога да кажа, от моето семейство. Съпругът ми ми каза: “Ти не знаеш къде се набутваш. Некролога на Георги Илиев още седи на супермаркета. Там се премести офиса на Георги Илиев. За тези хора животът не е ценност. Няма да ти простя, ако се случи нещо с децата.” При такава заплаха, наистина аз си давам сметка, че наистина нещо може да се случи, няма гаранция… Ние сме свидетели как служители в Перник, на мините в Студена, кариерите, този го пребили, онзи го пребили…  Инженера, който водеше, го бяха заплашвали, че ще хвърчи от Черни връх.”

“Имала съм колебанията си, имала съм страховете си, защото, съгласи се, че ако наистина се случи нещо…”

ОРГАНИЗАЦИЯТА, ОБЩНОСТТА “Но понеже имахме организация, имахме инициативен комитет, имаше широка подкрепа.не се чувствах като индивидуално действаща фигура. И това беше смисъла да създадеме сдружението.”.

Как се създадохте като организация?

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО: “Инициативния ни комитет е от 30 души, а след това сдружението го регистрирахме година по-късно, когато бензиностанцията вече беше построена. И го регистрирахме, защото аз усетих, че ако има регистрирано сдружение, всъщност има по-голяма тежест  това, което аз правя. Иначе непрекъснато бяхме атакувани в общината, че ние не представляваме никой друг, освен себе си,че ние изземаме неправомерно. Те били представителите на гражданството, защото били избирани от по 6000 души софиянци, общинските съветници, а ние сме едни самозванци, представители на гражданите. И затова го регистрирахме, сдружението.”

С какво се занимавате като гражданско сдружение?

 

“Като гражданско сдружение водим няколко дела по ЗУТ. Опитахме се да защитаваме публично -общинска или частно-общинска собственост, която е предмет на изменение на плана и застрояване. Пример – парк Възраждане: има решение за застрояване сграда на съдебната система, а по решение на ОС това трябва да е парк. Трите граждански сдружения,  регистрирани, които членуват в Софийски граждански сдружения – Инициатива „Граждани за Зелена София,“ решихме, че ще атакуваме в съда. Атакувахме три решения на ОС и едно решение на кмета. Съда прекратил двете дела по решенията на основание, че не сме заинтересовани, защото по ЗУТ заинтересовни за изменения на плановете са собствениците на имоти и носителите на ограничени вещни права, тоест на право на строеж или на право на ползване, а такъв се явява само общината, тоест ОС, те са собственик, общината е собственост на имота. В същото време общината издава акта, с който предлага да го застрои и на всичкото отгоре употребява колективния орган – СОС – да го узакони. И съда ни казва, че ние не сме заинтересовани.  Явен конфликт -  фактически няма кой да защити обществения интерес. Общината трябва срещу себе си да застане… Това е абсурд. Ние сме го регистрирали точно с тая цел да водим дела в съда и да защитаваме обществения интерес. ГРАЖДАНСКА КОМПЕТЕНТНОСТ И се позоваваме на Административно-процесуалния кодекс, там е записано, че граждани и организиции, на които интерес е засегнат, могат да обжалват в съда, обаче се оказва че АПК на ЗУТ е специален.“

 

Как участвате в процеса на вземане на решения, имате ли участие в законодателни инициативи и промени?

“Голямата ни битка е да се промени ЗУТ”. Промяна в ЗУТ -  да влезе в ЗУТ една опция, да се разшири кръга на заинтересованите лица, да влязат граждани, “да могат да бъдат защитници, и да могат да се явяват в съда и да отстояват обществения интерес, защото е ясно, че общината  не може да го прави, тя се намира в конфликт на интерес със самата себе си.”

Сдружение “Спасение 2000” и сдружение “Бели брези” подадохме молба да бъдем конституирани като заинтересовани страни като помагачи на етажната собственост на бл. 73 до р-т Ропотамо. Пак същото се случи.

Друга жалба, свързана с Ропотамо: Решение на СОС – “Уреждайки финансовите си взаимоотношения със собственика на Ропотамо, общината е ощетена и губи няколко милиона лева и ОС нехае.”

Явно това не работи, не е достатъчно. Не е достатъчно, трябва законодателни промени.”

“Не знам колко е голяма ползата [от това, което правим].”

„Необходими са законодателни промени.“

ОБЩИНСКАТА ВЛАСТ : “Единствен заинтересован за публична собственост – за Южен парк или за Борисова градина, е общината. Не си заинтересован, защото на твоята собственост принципала е СОС. Затова не си занитересован. А той няма как да възрази на решения на собствените си звена, едните са законодателите, другите са изпълнителите.“

ЗА ОПИТА С ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА СИСТЕМА:„Ние загубихме 3-4 дела. Наехме адвокатМария Славова. Обжалвахме пред ВАС решенията на СГС, че не сме заинтересовани. Тя поиска ВАС да спре производството пред себе си и да го изпрати в съда в Люксембург, предвид това, че сме подписали договорите за присъединяването и в тях има ангажименти по линия на правораздаването. И те да се произнесат, Европейския съд да се произнесат за тези казуси.  Имали сме три дела и познай дали ВАС се произнесе.“

КАК ФУНКЦИОНИРА ОБЩИНСКАТА ВЛАСТ: “Те не искат да разширяват. Те гледат само, когато са мотивирани. А ние нямаме желанието да мотивираме когато и да било, финансово имам предвид.”

Кое те кара да продължаваш, да бъдеш устойчива на гражданското поприще?

„Аз съм на принципа” Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.” Смятам, че това е пътя, по който ще се натрупа достатъчно маса, достатъчно опит, за да се променят нещата, да се промени статуквото. Но аз вися на врата на семейството си. Имам подкрепата – моралната, финансовата. Не е лесно и не всеки може да се мотивира.“

УЧАСТИЕ, АКТИВНОСТ, ПРОФЕСИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ : Когато започнах, нямах работа. “Човек трябва да работи единствено ако има удовлетворение, или ако вижда смисъл. Аз не мога да приема, че мога да работя по 8 часа на ден само, за да се изхранвам, ако това не ми носи удовлетворение… Аз съм облагодетелствана,  и си давам сметка за това. Мен ме издържа семейството ми, с което не всеки може да се похвали. Но и не всеки, който има такава възможност, става активен. На мене живота ми е дал тази възможност, и смятам, че трябва да се възползвам от нея, въпреки, че не е много коректно спрямо семейството ми.“

Какво е отношението ти към политиката в България? Гласуваш ли?

“Гласувам със все по-голямо отвращение. И с разбирането, че негласуването е по-лошо от гласуването. Гласувам за губещи партии. На последните избори местни гласувах за Зелена партия, защото цялата им квота беше съставена от граждани. Член на моето сдружение беше кандидат на Зелена партия за Красно село. Подкрепихме него, подкрепихме гражданската квота. Трябва да гласуваме, защото иначе гласовете ни отиват някъде. Трябва да има мажоритарен вот. Не искам да гласувам за листа. Дори и де не е напълно мажоритарна системата, поне смесена трябва да се въведе, защото другото е злоупотреба. Аз не искам партията да ме представлява.”

Не съм била член на политически партии или формации.

“Нашето поколение, по-възрастните, гласуваме, защото за нас е въпрос на възпитание. То е дълг към родителите ми. Така съм възпитана, и затова гласувам. Имам генетична обремененост да подкрепям определена партия, определени възгледи. Не съм станала член на тази партия, защото виждам разминаването между възгледите и идеята и конкретната партия, която се мъчи да ги осъществи или да ги осребри. Но младите хора не бива да бъдат обременени от това, така че ги разбирам, за тях е лесно.”

Повлияха ли родителите ти, семейната среда, за това да бъдеш активна?

„Силно съм повлияна от родителите си, особено от баща си. “Той е човек, много сдържан който винаги ме е хокал, но справедливо. Когато направих инициативния комитет и изкарах хората на улицата,  когато започнахме битката, баща ми каза: “Гордея се с тебе, кажи какво мога да направя, с какво да бъда полезен.” И съм получила най-голямата подкрепа от баща си.“

СЕМЕЙСТВОТО: “Много е важно, да. Аз общувам с хора, които се опитват да бъдат граждански активни, и които срещайки се с мене казват: “Моля ти се помогни ми. С какво име да се напиша? Ще ме изгонят от къщи, ако разберат че говорят с тебе или че аз правя това.” Те имат още едно препятствие, коeто не се дължи на атакуваните институции, а е в лицето на семейството, на най-близките хора. Не може без подкрепа в семейството.”

За избора КАК МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА : ОТВЪТРЕ ИЛИ ОТВЪН?

„Всеки прави избора си сам, дали да остане вътре в системата и да се опитва да я променя отвътре, в което е много по-ограничен, ето както уволняват Тома Белев … или пък да се опита да я промени отвън, да излезе от нея, да има свободата да се противопоставя. Отвътре не става, защото вътре си много по-лесно атакуем, по-манипулируем. “

„Това мнение са основава на oпита ми, включително влизането ни в ОС, защото влизането ми в гражданското общество, присъединяването ми към активното гражданско общество се дължеше на това да разбера как е възможен този абсурд на булевард България … Разбрах, че тези абсурди се коват в Столична община, и че за тях са отговорни СОС и ДАГ (Държавна агенциь по градоустройство) що се отнася до устройство на територията. ОС задава условията и правилата, взема решения, но той пък взема решения на базата на документи, изготвени от администрацията.“

МНЕНИЕ ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ИНСТИТУЦИИТЕ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ: “ Администрацията използва СОС за да прокарва частни интереси, защото СОС е колективен орган, на който отговорност не може да бъде търсена и решенията му са практически необжалваеми, а СОС има възможност чрез администрацията да прокарва партийни решения най-вече, а също и на частни хора. „

“Така, че когато влязох в общината, това просто ми отвори един свят, за който нямах представа, че съществува, аз не бях влизала в общински съвет. “

Там вече имаше активни граждани. Там бьха вече Кирил Захариев, който е направил инициативен комитет за Ботевградско шосе. ОС продаде части от тротоара и озеленяването на шосето, и той от 2002 не може да се пребори за публичния статут на тези имоти. Това е общоизвестно, но не може да се намери смел общински съветник или администратор, който да постави въпроса и да бъде решен по справедливост. „

„Там се запознах със Златка Драганова, с Атанас Черешаров, с арх. Димитров, които и тогава се биеха, но тяхната битка не беше много успешна.“

Какво те мотивира да продължиш?

“Въпреки неуспехите има и някои малки успехи. Промяна в отношението в ОС. Позволяват ни да се изказваме, дори внасяме предложения, въпреки, че не ги разглеждат. Спрели сме някои далавери.”

Кампании правят, подписки, становища внасят. Кметът на Красно село се опитва да промени целия ОУП заради една площадка, за да може после някой да я придърпа, но те я осуетяват.

Самооценка, вижда положителните резултати от активността си.

“Благодарение на тази си активност бяхме допуснати и в участие в изменението на ОУП. Колкото и малко да имаме участие в изменението на плана…”

“Най-стимулиращото в случая е, че аз виждам нарушението, аз виждам несправедливостта, аз виждам корупцията, и не мога да не бъда активна.  И когато го виждаш е престъпление, е престъпление [да не реагираш]…Тези, които не го виждат, са оправдани, Но аз вече съм нагазила в това блато, виждам какво е и сега да изляза оттам и да кажа, абе не ме интересува, друг да се оправя някак си не е приемливо за мене.”

КОНТАКТЪТ С ЕДИНОМИШЛЕНИЦИ, ЗНАЧЕНИЕТО НА ОБЩНОСТТА:

“Най-хубавото нещо, което ми се случи, за тези 5 години, е запознанството ми с хора като Денница, като Николай, като Диана, като хората от сдружението, въпреки че в сдружението от 30 души 5-6 са активни и винаги само едни ръчка с остена. Но те са ми повярвали, те са ме упълномощили. Защото аз като лицето Боряна съм едно, а когато съм председател на сдружение е съвсем друго. Нашето сдружение помага на хора, които са се оказали в нашата ситуация и помагаме с разбирането, че сме извървели този път, и че не е възможно този опит да бъде натрупан без да бъде извървян“.

Питали ги: „Как да се реваншираме? “Единствения реванш е подкрепа за сдружението. Единственото, което има значение е разширяването на подкрепата.”

 

ПРОБЛЕМИТЕ НА АНГАЖИРАНОСТТА:

“На моменти е много тежко, защото виждам, че и аз съм човек, че не мога да преодолея обективната реалност, и имам чувството че се боря с вятърни мелници.  Трябва де обединяваме. Колкото по-силен и многопосочен е натиска, толкова по-добре. “

ЗА ФОРМИТЕ НА ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ: ПРОТИВ ФОРМАЛИЗИРАНЕТО НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ:

” Общността не е регистрирана като юридическо лице. Институциите искат доказателства за представителност и не винаги уважават исканията й. Те се опитват да ни вкарват в едно русло, което не е правилно. Ти може да се сдружаваш доброволно и без да се регистрираш. Искат достъп до обществена информация, и областния управител отговаря, че му е необходимо доказателство за представителността им. Има инициативни комитети, които не виждат необходимостта да се регистрират. Спасение 2000 се регистрират едва 2007, затова, защото главния архитект приема изменение в ОУП за пристрояване на търговското представителство да Руската църква, за да могат да участват в съдебни процедури.”

Противник на партийната представителна демокрация. Привърженик на естествената представителност, която се проявява, когато някой, на който хората има довери, е избран да ги представлява по даден въпрос в институциите и на публично ниво.

Формализация на гражданските инициативи, която се налага предвид натиска на институциите и самото законодателство.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ НПО И АВТЕНТИЧНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

 

Отношението на Боряна към НПО:

„Аз имам едно притеснение към НПО, и правя разграничение между НПО и граждански организации, и нас ни сместват. Голямата част са финансирани отвън, влизат външни пари. Външното финансиране създава някаква обвързаност и някаква мотивация извън самата кауза. Аз съм категорично против тея нашите гражданските организации да се финансират по тоя начин, това ще ни увисне на шиите, или най-малкото ще бъде използвани и то справедливо от медиите.“

„Кой донор ще дари ако не види ползата за себе си? И дали сдружението ще отстои обществената кауза, когато е зависимо от донора ?“

ПОСТАВЯ ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ И ДАВА ОТГОВОР НА НЯКОИ ОТ ГОЛЕМИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ

Паметта за хора като Боряна Шивачева е това, което ни прави човеци:

Leave a reply

На 28 октомври 2014 г.  почина невероятният Човек Боряна Шивачева. За който не я познава, искам да напомня. Едва ли някой е направил повече от нея за столицата ни в последните години –  на нея дължим съществуването  на голяма част от зелените площи, градинките, парковете и междублоковите пространства в София към монета, както и все още човешкия облик на културното ни наследство и градоустройството в центъра, и не на последно място – съществуването на още малко, но за това пък будно и активно гражданско общество в Столична община. Поклон пред паметта й!

Да помним хора като Боряна е това, което ни прави човеци:

Има мигове в живота, за които не намираме думи и трябва да замълчим. Единствените думи, които намирам подходящи за Боряна в този момент са евангелските:

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.