Радосвета Кръстанова представя книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: между интеграция в системата и системна промяна” (издадена от Фондация Фридрих Еберт) в БТА, март 2012 г.

След презентацията на книгата й последва дискусия с въпроси от публиката:

Водещ на събитието е Антоний ТОДОРОВ, доцент на НБУ и член на Българска асоциация по политология, а коментатор – Андрей
КОВАЧЕВ, съосновател на коалиция За да остане природа в България, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и партия ЗЕЛЕНИТЕ.

Лекцията и коментара ще бъдат последвани от свободна дискусия. Темата е актуална, дебатът – още повече.

ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ И ЗЕЛЕНИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ \изтегли\

Увод

• Зеленото движение като дисидентствоЗараждане на зеленото движение в България
  Дисидентското движение между еко-хуманизъм, защита на човешките права и социална промяна
• Зеленото движение като НПО. От дисидентската политика до европейските политики.
  
  Професионализация и европеизация на зеленото движение
  Създаване и укрепване на зеления НПО сектор
  Институционализация на екологичните теми в политическия дневен ред
• Зеленото движение като гражданско движение от нов тип или “новата зелена вълна”
  
  Зеленото движение в контекста на “края на прехода”: Нови предизвикателства, нови теми, нови актьори
  “Гражданска” зелена политика. От локални кампании към глобална промяна.
  От гражданските групи до създаването на нова зелена партия
• Зеленото движение и зелените партии
  
  Партии на статуквото и партии на промяната

Заключение

• Развитието и особеностите на зеленото движение и зелените партии в България отразяват комплексната логика на трансформациите в българското общество през последния четвърт век. Актьорите на зеленото движение реагират на тези процеси както в посока на интеграция в системата, така и – по-често – в посока на контестация, като в най-продуктивните си периоди способстват за системна промяна.
• Подобно за зелените движения на Запад, българското екологично движение представлява резултат от обществена еволюция, прокарвана от носещата нова култура средна класа. То обаче възниква и се утвърждава в различно историческо време и в различна среда. Eто защо то отразява особености, общи за гражданските движения в държавите от бившата социалистическа система, но и проявява специфики, характерни за „българския модел” на прехода.
• Природозащитата е сред малкото каузи, способни да трайно да генерират широка публична подкрепа сред българското общество. През трите етапа на своята еволюция („дисидентския” от края на 80-те, „НПО периода” през 90-те и „новата зелена вълна” от първото десетилетие на 21 век), движението се явява изразител на обществено недоволство, защитник на обществения интерес срещу частните интереси във властта и обединител на една широка морална контестация срещу практиките на политическото статукво. Също така, зеленото движение дава израз на национална привързаност към природата с дълбоки култури корени.
• Въпреки успехите си, зеленото движение не успява да излъчи автономна и влиятелна зелена партия във властта. Отношенията движение – партия са проблематични, надделява логиката „зелено движение без зелена партия” и „зелени партии извън зеленото движение”. Партиите инструментализират екологията с цел присъствие във властта и бързо се маргинализират.
• Волята за пряко гражданско участие в процесите на вземане на решения през последните години бележи нов етап в развитието на движението. Консолидирането на екологичната общност след 2005 г. в гражданска коалиция „За да остане природа в България” и създаването на нова зелена формация с амбиции да представлява автентична екологична партия (Зелените), създават предпоставки за автономен екологичен проект в България. Нестабилността на партийната система и разочарованието на избирателите от партиите на статуквото отварят възможност за налагане на нови политически актьори.
• Интегрирането на екологичния проект минава през трайно установяване на зелените приоритети в дневния ред на всички политически партии и в държавната политика. Българската политическа система засега стои далече от такава цел. Ролята на катализатор на тези процеси отново се пада на гражданското общество в лицето на зеленото движение, а надеждите за „пробив” на зеленото в системата ще продължават и занапред да се свързват със синергията между движението и една автентична зелена партия.

На 22 март 2012 в БТА ас. Радосвета Кръстанова (НБУ, СГС-Щастливеца) представи книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: Между интеграция в системата и системна промяна”, издадена от фондация “Фридрих Еберт”. Книгата представялава част от изследването на Радосвета Кръстанова като докторант на НБУ и на Бургундския университет [...]

Имаме удоволствието да ви поканим на представяне на първата си значима публикация, в рамките на вече четиригодишната ми изследователска работа върху Зеленото
движение в България. Публикацията ще излезе в рубриката Анализи на германската фондация “Фридрих Еберт”.

Събитието, за което ще научите повече в прикачения файл и съобщението на колегата Михаела Малер от Фондацията, ще се състои на 22 март, четвъртък, в БТА
от 10.30 до 12.30 ч. Темата на доклада ми ще бъде
ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ И ЗЕЛЕНИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

Водещ на събитието е Антоний ТОДОРОВ, доцент на НБУ и член на Българска асоциация по политология, а коментатор – Андрей
КОВАЧЕВ, съосновател на коалиция За да остане природа в България, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и партия ЗЕЛЕНИТЕ.

Лекцията и коментара ще бъдат последвани от свободна дискусия. Темата е актуална, дебатът – още повече. Чувствайте се поканени!

Съредчни поздрави и разчитам на вашия граждански и колегиален интерес и приятелска подкрепа.

Радосвета КРЪСТАНОВА

Скъпи приятели,

Бих искала да Ви поканя на още една пресконференция от поредицата
“Политически анализи”. Темата на анализа този път е “Зеленото движение и
зелените партии в България: между интеграция в системата и системна
промяна”. Анализът, които ще се представи от Радосвета Кръстанова, е от
голямо значение за нас, тъй като именно зеленото развитие крие сериозни
възможности за нашата страна.  Като част от Европейския съюз, България
неизменно трябва да върви в крак с новото устойчиво развитие и новите
технологии.

Поради това силно се надяваме на Вашето присъствие на 22 март в БТА!

Очакваме Ви!

Сърдечни поздрави,

Михаела Малер