Как да засадим дърво ?

Принципи и техники за засаждането на дръвчета

 

Засаждането на подходящите фиданки, в дивата природа или в градска среда, е отговорен процес, основан върху дългогодишни изследвания и наблюдения на лесовъди, биолози, еколози и други специалисти.

 

Всяко целево залесяване се базира на няколко основни действия, а именно:

 

  •     Съобразяване с     климатичните особености на дадения     район.

  •     Съобразяване с     локалните почвени характеристики.

  •     Съобразяване с     естествената растителност на района.

  •     Съобразяване с     местното биоразнообразие и нуждите от     опазването и          възстановяването му.

 

Мероприятия по залесяване се прилагат не само при създаване на нова или възстановяване на съществуваща гора, за озеленяване в градски условия, но и при необходимост от адаптивни мерки и действия за противодействие на ерозия, осоляване или замърсяване на почвата, промени в климата и нуждата от адаптиране на растителността, дейности за възстановяване на дървета за гнездене, залесяване за ползване на биомасата и др.

 

Избор на видове за озеленяване:

В България има 5 климатични пояса и няколко подклиматични района, както и над 20 типа почви. Това разнообразие определя и абсолютната необходимост при засаждането на млади фиданки или семена, особено сред дивата природа, да използваме само типични за естествената растителност на района дървесни и храстови видове. Недопустимо е да се използват чужди видове (кедри, туи, кипариси, американски дъбове, др.) или иглолистни видове в райони за широколистни сухолюбиви видове. По този начин се гарантира, че засаждането ще доведе до подобрено качество на околната среда, а не до обратното. Само за някои специални терени – залесявания в градски условия, озеленяване на сметища, шумоизолация покрай магистрали и др. се допускат изключения, ако избраните видове не са инвазивни и естественото им разпространение може да се контролира.

Недопустимо е за залесяване в природата да се използват фиданки с неизвестен произход или фиданки, които не са от района на залесяването, тъй като има значителна вътревидова изменчивост в повечето български дървесни видове. За съжаление при досегашните горски практики в повечето случаи произходът на семената или резниците не е от района на залесяването.

 

    При залесяването трябва да се използват фиданки с максимално широк местен генетичен материал – тоест създадени от резници или семена от много дървета, а не от едно или няколко дървета. За съжаление по икономически причини повечето от произвежданите фиданки в практиката произлизат само от няколко майчини растения.

    Всички мерки по възстановяване на гори в защитените територии според българското законодателство задължително трябва да бъдат съобразени с плановете за управление на тези територии, а също и с местното биоразнообразие и характеристики. Такива действия следва да бъдат приети и към всички други типове горски територии, но за съжаление у нас те не са широко застъпени. Именно затова през последните години станахме свидетели на политически кампании с необосновани или неправилно проведени залесявания, резултатите от които са много слаби и по-скоро вредят на околната среда, отколкото да й помагат.

Залесяване в природата:

1. За озеленяване на брегове и водоеми/при повишено овлажняване на терена – всички български видове върби, черна и бяла топола (без хибридните форми), черна и бяла елша, летен дъб, източен чинар (в райони на естественото му разпространение), бряст, полски ясен.

2. При повишено засушаване на терена – благун, цер, космат дъб, сухоравнинен летен дъб, люляк, смрадлика, полски клен, мекиш, планински ясен, копривки, черен бор (само в райони на естествено разпространение).

3. В планините – зимен дъб, бук, ела, смърч, бял бор, черен бор и др. – в районите на естественото им разпространение.

Залесяване на специални терени:

1. За изграждане на шумоизолационен слой – подходящи са вечнозелени и иглолистни видове с плътна корона.

- Иглолистни дървета – бял бор, черен бор, лавзонов лъжекипарис, източна туя, западна туя, гигантска туя, аризонски кипарис, кедри и мн. др.

- Иглолистни храсти – тис, синя смрика

- Широколистни храсти – лавровишня, японски чакодрян (вечнозелени)

2. За озеленяване на сметища – черен бор, кедри, аризонски кипарис, алепски бор, виргинска смрика, копривки, люляк, смрадлика, птелея, миризлива върба и др.

 

    Оптимално време за засаждане на фиданки е пролетта преди започването на вегетацията. За широколистните дървета и храсти подходящо време е и есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.

Посадъчните материали от широколистни видове могат да бъдат със свободна коренова система, но при иглолистните дървета и храсти се използват задължително контейнерни фиданки или фиданки, отгледани на свободен корен, но извадени с почва около кореновата система.

 

    Ръчно копаните дупки представляват най-подходящите посадни места за засаждане на фиданки. Ръчните работи позволяват изваждане на тревния чим, изтръскване на съдържащата се в корените му почва и отделяне на тревната растителност, отделяне на плодородния почвен слой в горните хоризонти от бедните долни хоризонти, отстраняване на камъни, отпадъчни материали и други нежелани примеси в почвата. По този начин богатата, рохкава почва от горните хоризонти се отделя от бедната почва в дълбочина.

    Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените/дъното на дупката.

    Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.

    При засипването на дупката е необходимо богатата почва да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност – угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена. Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване. На повърхността се връща бедният субстрат от горните хоризонти и отново се утъпква старателно.

 

От изключително голямо значение за успеха на работата са:

1. Да не се допусне изсушаване на кореновата система при транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване.

2. Да няма подгънати корени.

3. Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, а наличната да бъде отстранена.

4. Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване

5. Кореновата шийка (частта между най-горните корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.

Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120о, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.

Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.

Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.

Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.

Доц. д-р Росен Цонев от катедра Екология на Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и Георги Стефанов от WWF България инструктират студенти културолози от Стаж Култура на бъдещето как да засадят три дървета пред Катедра Културология на СУ

ВЪРНИ СЕ КЪМ : ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТНИК

 

 

One thought on “Как да засадим дърво ?

  1. Pingback: Практически съветник | Place for future

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>