А природата е не само вещ за употреба и плът за ядене, но и дух. Не само самоцел, но и екология, или като би казал един забравен старобългарски гений, сиреч – връзката между творенията. А връзката е също и дух, и душа на всичко живо, животът сам по себе си.
За това нека си припомним какво е написал още през Х век невероятният Йоан Екзарх Български в изключителната си авторска книга Шестоднев – първата наука на чист, хем говорим, хем прекрасен, български език. Оставям думата на един от най-забележителните непризнати български гении, първотворецът на книжовния, духовния, научния и поетичния български говор:
…..
Господарю мой, не единствено от себе си сме съставили [тези слова], но едно сме взели някои примери и наблюдения от Шестоднева на св. Василия, а за друго взехме само мисълта от него, също както и от Йоана, а друго от други, каквото нещо някога сме прочели – така сме съставили това.
Така е беден и нашият ум и като няма нищо в своя дом, с чужди слова изгради това, като прибави [нещо] и от бедния свой дом [ум]. Но като слама и лесина са неговите слова. Ако господарят го обича, ще приеме всичко това като негов труд.
…..
Точно поради това и безсловесните въстават, та от онова, което сами вършат, [людете] да разберат какво зло представя да се нарушава редът и дръзко да се преминават установените граници. А може да се види как и бездушните вещи спазват тези установени предели. Така морето, вълнувано от бури, надигащо се и тласкано срещу съседната суша, се свени от пясъка и не си позволява да премине установените граници. Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, завръща се назад. Реките текат така, както са отредени изначало. Изворите текат и кладенците дават на човеците онова, което им е потребно, а годините и всички времена се сменят поред едни след други.
По същия закон спазват този ред дните и нощите: когато биват удължавани, не се хвалят, нито пък, когато биват съкратявани, тъгуват, но като поемат един от друг времето, пак отново без забавяне го предават и поемат. Ето и нещо друго, което показва премъдростта и силата на Твореца. Наистина нито земята, която толкова хиляди години е разоравана и засявана, и насаждана, и дава плод, и тъпкана, и копана, и овлажнявана от дъжд и от сняг, и обгаряна от жега, не претърпява никакво намаление, но непрестанно дава плод на земеделците. Нито морето, откъдето облаците непрестанно поемат естеството на водите, като причиняват дъжд и го пращат на земята, никак не е намаляло, нито пресъхнало, нито пък, приемайки в себе си безчислените реки, които се втичат в него, е нараснало. И аз [не мога да] кажа отгде изтичат изворите на реките – защото и мисълта за това ми е неведома. А как слънцето може да изсуши влажното естество – това може лесно да разбере онзи, който желае. Защото то суши тините, пресушава сборищата от вода и минава нашите тела. Може да се види също как и реките намаляват, когато то напусне южните страни, идва над северните и причинява жътвата [лятото]. Поради това казват, че и Нил приижда не по времето, когато [става така] с другите реки, но наводнява Египет посред лято, когато слънцето се движи по северния пояс, обременява и другите реки, а от [Нил] се отдалечава. Ако ли пък се привеждат и други причини, поради които става така, сега никак не е потребно [това да се изтъква тук].
Аз се чудя как не се свършва, нито намалява въздушното естество, когато толкова човеци и толкова безсловесни животни непрестанно дишат, толкова и така топли слънчеви лъчи минават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо над чудесата! Но има опасност да кажа, че и това не е някакво чудно чудо. Защото не подобава да се удивляваме, когато Бог твори нещо, но повече да го възхваляваме и да го прославяме, защото Той лесно създава това, което желае, и в тези свои творения е вложил толкова сила да съществуват [толкова] време, колкото желае. Поради това и земята пребивава, както изпърво е създадена, и морето не намалява, нито се увеличава, и въздухът запазва и досега естеството си, което е получил изкачало, и слънцето не може да разтопи небесната твърд, и твърдта не се разлива, бидейки преди това водна, но пребивава като твърд.
Защото Творецът е допуснал такова съществувание на противни естества – мокро и сухо, и пак студено и топло, като е събрал всичко в един строеж и любов. Когато видим едно от тия неща: слънцето, че ходи някога по северните страни, някога по южните, друг път посред небето, и луната, че расте и намалява, и звездите, че изгряват и залязват в определените им часове, като означават времената за жътва и за сеитба и известяват буря и затишие на онези, които пътуват по вода – когато виждаме всичко това – гос-подарю мой, – ние възхваляваме Твореца, който е създал такива блага, и от тези видимите [неща] възлизаме към невидимото.
Но не странствуване ни е нужно, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как в годините се променят времената и дъжд се изсипва по земята, и тя расте и се покрива с трева, и ниви се вълнуват, и дъбрави се зеленеят, и гори растат, и овощия се раждат, нека насочим езика си към възхвала и да кажем с блажения Давид и с него да запеем, като речем: “Възвеличиха се твоите дела, Господи… Ти всичко създаде с премъдрост.
Когато слушаме пойните птици: да пеят славеи, косове и сойки, чучулиги и кълвачи, щурци и жътвари, лястовици и скворци и други безчислени птици да пеят с различни гласове красиви песни, в това им подражаваме – да славим Твореца. Не както другите творци, които творят от готови неща, Той всичко това от небитие в битие изведе и даде на несъществуващите битие, защото Нему е лесно да създава и от небитие, и от битие. Така Той е сторил някога и нека кажем просто – така всекидневно твори. Не от готови тела той създава телата на животните и от несъществуващото създава души, обаче не на всички животни, а само на човеците, а от птиците твори птици и от плаващите – плаващи, и от другите родове променя всеки според неговия род. А така също чрез семена и садива пренася на човеците земните плодове.
Нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да даде живот на този владетел, та като му угажда добре, да заслужи рая заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава във вековете, амин.
Подражавай на особения нрав на пчелата, която никому не причинява вреда и не поврежда чуждия плод, а съставя медни пити. Защото тя събира, както се знае, восъка по цветовете, а меда – от тази течност, която е пръсната като роса по цветовете, изсмуква я с устата си и я влага в отворите на восъчните пити. Поради това отначало [медът] е течен, после, като остане по-дълго време, се сгъстява и получава своя състав и жилавост. Поради това [пчелата] е получила достойна похвала, като е наречена мъдра и работлива.
Толкова мъдро тя построява влагалищата за меда. Като разпръсне восъка на тънък пласт, тя построява от него гъсти и долепени помежду си клетки, така щото гъстотата на тези малки връзки става опора за цялото. Всяко восъчно отверстие се опира на другото, като бива преградено с тънка стеница. След това по същия начин тя изгражда и медната пита и в два и три реда, като ги гради една [килийка] върху друга, тъй като пчелата се опасява да направи през цялата тази пита един отвор, да не би медът поради своята тежест да излезе навън. Разбери, как геометрията, сиреч земеме-рието никак не е по-точно от тази премъдра пчела. Всички клетки са шестостепенни и имат равни страни, като клетките не лежат точно едни над други, да не би поради тежестта тези дънца да пропаднат, бидейки тънки, но ъглите на долните шестоъгълници служат за опора и подставка на по-горните, така щото безопасно да поддържат тежестта над себе си и медната течност да се влива във всяка клетка поотделно.
И тъй как ли мога подробно да опиша особеностите в живота на птиците? Така жеравите имат нощна стража, която се сменя: едни от тях спят, а този ходи около тях и наблюдава. А когато [времето] на стражата свършва, този [който е бил на стража] заспива, докато онзи, който го замества, както първият го е пазил, така и той сега го пази. Същият ред се вижда и когато те летят: ту един, ту друг бива водач, като след като води определено време, предава другиму, та той също да води.
Казват за гугутката, че тя, когато умре другарката й, не се събира с друга другарка, прекарва така, без никого другиго да приеме, но помни първия си другар. Чуйте, жени, как чистотата на вдовството дори и всред безсловесните е нещо по-добро, отколкото непристойнството да се вземат много [съпрузи]…
Никой да не се оплаква от своята нищета, нито да се отчайва от своя живот, понеже нямал нищо у дома си. Нека погледне майсторското строителство на лястовицата, която, когато започне да си строи гнездо, носи в устата си малка вейка. Тъй като не може да носи кал с краката си, намокря във вода крайчеца на крилата си, после ги валя малко в земния прах и така събира кал, за да гради. После, като слага постепенно клечиците, с тази кал свързва като с някакъв клей и в [така построеното] гнездо отглежда птиченцата си. А ако някой им избоде очите, тя от самата природа има лек, с който може да излекува очите на своите птиченца…
А редът при щъркелите не се отличава много от този при словесните същества. Те по едно и също време прелитат на същите места, а после по едно време, сякаш по общо решение, всички отлитат. Кой им е установил тези закони, да ги съпровождат и да ги обичат като гости? Кой ги е заплашвал с наказание, та никоя да не остава от този съпровод? Слушайте вие, които сте негостолюбиви и скъперници, та дори покрив не давате през зимата на бедняка.
А пък проявяваното към остарелите щъркели старание и грижа би било достатъчно, щото и нашите деца, ако пожелаят да му обърнат внимание, да почнат да проявяват обич към баща и майка. Защото няма никой така безсмислен човек, който да не се засрами от това да бъде по-долен в добродетелта от ненадарените с мисъл птици. Когато бащата загуби перата си поради старост, щърковете го обграждат, покриват го с крилата си, греят го и му носят обилна храна. [Когато опита да] лети, те му помагат, доколкото им е възможно, като подемат от двете страни крилата му и го пренасят. Това е толкова известно навсякъде, щото се говори за “щъркеловско благодеяние”.