Действително, дори най-свещените върхове за будистите в Хималаите са „хуманизирани“ от екстремния алпинизъм и дори хиените от Нгоронгоро дефилират в холовете ни, в новините по телевизията. Действително, ние навлязохме в една био-култура, която разчленява в лабораториите бактерии и молекули до най-малките им съставни части. Действително, техниката ни до такава степен разнищи в анализите си тази природа, че не остана нищо друго за изследване освен хвърчащия мъх. Действително, всичко това е действително… Ала именно когато с цялата новопридобита мощ и с всичките ни нови представи разрязахме природата на парченца, всяко от които от своя страна победихме и обсебихме, ето че ненадейно, чрез ефекта на бумеранга, за който не се бяхме замисляли и чиято сила и до ден днешен не познаваме, природата се съчленява, събира се в себе си – събира силите си, както би казал някой предсказател или съвременен шаман, от онези, които вие заклеймявахте? Любопитно е – дали тя се съвзема, събира сили, за да ни изправи пред заплахата от едно ново завладяване? Казано по друг начин, Западът съвсем доскоро живееше не само върху разделението между природа и култура, но и върху едно много старо разделение между нещата, над които можем да въздействаме, и тези, върху които не можем. И докато западната история и историята на науките и техниката се развиваха, нещата, върху които не можехме да въздействаме, постепенно преминаха към тези, върху които можехме. Действие първо: има неща, върху които не можем да въздействаме, и такива, върху които можем; действие второ: ние все по-често въздействаме върху нещата, над които някога нямахме власт. Изведнъж обаче се оказва, че сме подчинени и на нещата, върху които въздействаме, и които, поради това, че въздействаме върху тях, изневиделица ни нанасят удар в гръб. Това е третото действие, в което природата внезапно събира сили и се завръща. Ето защо ние сме длъжни да дефинираме ново понятие за това какво е природа.

Ако в „Естественият договор“ аз говорех за природата като цяло, а не за частите ù, то не е защото съм привърженик на римското право, нито защото съм почитател на някакъв екзистенциален шаманизъм, а защото бях разбрал, че научно-техническите постижения придобиват такава мощ, че предизвикват надигането на явления, в които ние нямахме право да се намесваме и които сега действат върху нас, защото ние въздействаме върху тях, по силата на обратната връзка.

Природата, за която говорим днес, е напълно нова и аз ще я дефинирам отново чрез етимологията на думата, чрез произхода ù. Така днес аз дефинирам природата като „това, което ще се роди, което в момента се (за)ражда, което виждаме да се ражда“ пред нашите вече широко отворени очи, а именно една реална съвкупност от нови опасности, извън опасностите, свързани с човека, макар и несъмнено породени от тях. Почитана някога, прокудена по-късно, разнищена на съставните си части днес, природата като съвкупност от възстановени сили, в отговор на нашите действия върху нея, се завръща в гръб. Ето я тук, този нов партньор в нашите дела. Стоиците в Древността и техните класицистични последователи Паскал и Лайбниц например я определят по начин, различен от този на съвременните физици, които я разрязват на парчета, за да я анализират и „дисциплинират“. За разлика от физиците, те я възприемат като съвкупност от серии от причинности и мрежи от взамосвързаности, от причиняващи и причинени, повече или по-малко уравновесени сили. Основаващи се на нашите знания и черпещи от тях увереност, че делата ни имат само частично въздействие, нашите практики изглежда са раздвижили този древен възел от свързаности, чиято конспиративна мощ ние днес за първи път узнаваме. Ето защо зад гърба ни се е изправила една глобална сила, която има връзка с римското право.

В „Естествения договор“ написах, че политикът трябва да стане физик. Точните науки днес нахлуват в хуманитарните, защото нещата се завръщат при хората. Разбира се, това събитие не е новост: още от епохата на неолита селяните живеят в общност с добитъка си, със земеделските си сечива и със земята, която обработват. Зависимо от климата, от сушите и студовете, от плодовитостта на добитъка и на културите, селото живее в една общност, която не е изтъкана изключително от отношения между човеци, тя не се свежда само до политическото, както е в града. Днес обаче ние си мислим, че живеем в общност, съставена изключително от взаимоотношения между човеци. След края на земеделската епоха на Запад, моите събратя интелектуалците, живеещи вече само в градовете и населяващи единствено своите нации (в етимологичния смисъл: нещо, което е родено, установено, основава се на кръвни или териториални връзки), си въобразяват, че политиката – позовавайки се единственно на полисите, които обитават, – е функционирала винаги както функционира от съвсем скоро време: в рамките на един „а-космизъм“, на съвкупност от неща без цялостен свят, проявяваща се само на публичните места или в заседателните зали, където е достатъчно просто да се говори и където единствените проблеми произтичат от недобро владеене на техниките на изразяване, и всичко това под кротката и опустошителна власт на един идеализъм в стил Бъркли, където предметите съществуват и се раждат единственно по силата на социалните отношения, представи и практики. И вече не съществува нищо друго освен нации, освен групи и общности, съставени от човеци и взаимоотношения между човеци, а нашите демокрации днес се характеризират в много по-голяма степен с влиянието на точните науки и ефикасността на най-новата техника, отколкото с чисто политически понятия като „свобода“, „равенство“, „братство“, опровергавани ежедневно от мизерията в третия и четвъртия свят.

В наши дни, онези политици, които не са и (не са станали) физици, възприемат по отношение на протокола от Киото същото поведение като кокошката от баснята, която след като изровила от пръстта една перла, се замолила горещо перлата да се превърне в просено зърно. Да се надяваме, че институтите по политически науки ще вдъхнат живот на програмите си, като въведат в тях по малко физика и биология. Това ще бъде и първият резултат от нашия естествен договор.

Вторият резултат от естествения договор се свежда до онова, с което започнах: ООН, УНИЦЕФ и ЮНЕСКО се възползват от и използват само термина „нация“ като част от инициалите си. По време на дълъг личен разговор с Бутрос Бутрос Гали, бивш генерален секретар на ООН, той ми сподели, че когато се опитал да прокара ключовите въпроси за водата, въздуха, климата и енергията сред международните институции, съответните високопоставени служители единодушно отговорили, че са изпратени там не да се занимават с такива проблеми, а да защитават интересите на нациите си. Следователно вторият резултат от естествения договор би трябвало да се състои в тотална промяна на международните институции, като в наименованията им трябва да бъде изличена думата „нация“ –  както е в случая с Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Световната търговска организация, – тъй като тази дума винаги се позовава на изключителността на отношенията между човеците; в тях ще влезе и околната среда, като с помощта на правото и политиката ще бъде изобретена нова връзка между човешките същества и неодушевения свят. В една от последните ми книги предложих да бъде основана една не международна, а световна институция, която да се нарича просто WAFEL: W като Вода (Water), A като въздух (Air) F като енергия и огън (Fire), E като земя (Earth) и L като живот, живите същества на земята (Life). По този начин ще разполагаме с институция, която ще се занимава не само с взаимоотношенията между човецитe, но която ще вплете в самата тъкан на тези отношения неживия свят като такъв и от този момент нататък ще го превърне в субект на правото. Тогава всички ще влезем в едно ново световно семейство, а човечеството ще хуманизира света около себе си.

Из сборника „Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век“

Превод: Радосвета Кръстанова