Какво е фундаменталната наука и какви са причините да знаем за нея?
Областта от знанието, която задава научните парадигми се нарича фундаментална наука. Тя постановява основите на представата ни за реалността.
Думата “фундамент” означава “основа”. А думата “наука” в българския език произхожда от “учене” и “научаване”. “Парадигма” означава образец. В този смисъл фундаменталната наука е базовият образец за всяко учене и научаване в нашата култура.
Незнанието за водещите парадигми на днешната фундаментална наука не ни позволява да разбираме с ума си смисъла на това, което учим и на това, което преживяваме и “налива масло в огъня” на невежеството и “полузнанието”. А полузнанието (“папагалското знание”, знанието без разбиране) е по-лошо от незнанието, защото онзи, който не знае може да разбере, че не знае и да се научи, но онзи, който “полузнае” смята себе си за “разбирател” и шансовете му да проумее безпросветността остават минимални.
Обратното на това да имаш ум е да си безумен или да си “полуумен”. Никой не би желал да бъде такъв, но често забравяме, че умът е процес, който изисква постоянна тренировка и развитие, за да не го загубим. А онзи, който си мисли, че “всичко знае” често занемарява способността да задава въпроси и се е отказал да разбира и да осъзнава действителността, отрекъл се е от мащабите на човешките си способности и е затворил мисленето си в кибритена кутийка. Загубата на мащабите на ума и доброволният отказ да проумява могат да го направят умствено късоглед, ампутиран е от способността да вижда в перспектива и да разбира това, което мисли. Нещо повече, отказът от способността да мислиш, както твърди Хана Аренд, води и до неспособност за етическа, емоционална и естетическа преценка. Реална става опасността немислещият да се превърне в безчувствена и безнравствена “пихтия”, да деградира нравствено и емоционално и да загуби критерии за красота, за пълноценност, за смисъл и за общуване с другите, със света и със себе си. А да загубиш способността си за общуване е близо до това да загубиш себе си, да се превърнеш в пародия на самия себе си, в празна черупка с образ без съдържание.
Ние живеем в свят, доминиран от науката. Всяко нещо до което се докосваме и от което зависим в ежедневието си е продукт на съвременната наука. Ето защо да не не разбираме и да не знаем нищо за съвременната наука е престъпно невежество спрямо нашата човешка автономност и пълноценност.
Главните въпроси, които задават двата клона на фундаменталната наука – науките за природата и науките за човека – са същите, които поставят религиите и митологии – вечните въпроси, които поставят децата още в първия момент, когато се научат да разсъждават: какво е вселената и какво е човекът, кое е действително и какво е нереално, кое е лъжа и кое е истина, случайна ли е съдбата ни или е предопределена, от къде идваме и на къде отиваме… Тези въпроси може да изглеждат отвлечени или “детински” за невежите, но без тях не е възможно научното познание и не е възможна нито едно едно човешко знание по принцип. Именно с тези въпроси се занимава и образователна мрежа “Място за бъдеще”.
Честит Ден на Будителите!
Петър Канев, 1 ноември, 2015
* * *
Какво четох в Деня на Будителите?
Четох това:
“Те бяха момче и момиче. Жълти, слаби, парцаливи, но и смазани в унижението си. Там, където изяществото на младостта би трябвало да заглади чертите им и да ги дари с най-свежите си багри, някаква стара и сгърчена ръка, като ръката на старостта, беше ги измършавила и изкривила, беше ги съвсем разнищила. Никаква промяна, никакво падение, никакво човешко извращение (…) не е създало чудовища и наполовина толкова страхотни и ужасни. (…)
Те са деца човешки – заяви призракът (…) Това момче е Невежеството. Това момиче е Бедността. Пази се и от двете и от всички техни подобни, но най-вече се пази от момчето (…)
Чарлс Дикенс, “Коледна песен”
… Честит Ден на Будителите!
Автор на текста : д-р Радосвета КРЪСТАНОВА
Участваха преподаватели и студенти от различни програми на НБУ, както и изследователи, преподаватели и студенти от Института за изследване на обществата и знанието при БАН, Университета на Бургундия, Дижон, Университета на Гренобъл, Франция, Sungshin Women’s University, Южна Корея и Института за иновативен дизайн на работната среда (FIAP), Германия.
На 7 юли, в Историческия музей на историческия хълм на град Чипровци, се състоя официалното откриване на Пътуващия университет. Приветствия към участниците отправиха проф. Антони Славински, председател на Настоятелството на Нов български университет, г-н Петър Петров, заместник-областен управител на област Монтана, г-н Валентин Кръстев, заместник-кмет на град Чипровци, г-жа Анюта Каменова-Борин, директор на Историческия музей в Чипровци, г-жа Светлана Тренчева, директор на ОУ “Петър Парчевич”, доц. Валери Личев, ръководител на секция “Антропологически изследвания” към Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, д-р Петър Канев, Институт за изследване на обществата и знанието при БАН и координатор на Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и д-р Радосвета Кръстанова, преподавател в НБУ, председател на сдружение Щастливеца и международен координатор на Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.
От името на чуждестранните участници, приветствия пpoизнесоха д-р Франк Дюбоа, преподавател в Университета на Бургундия и изследовател в Дома на науките за Човека в Дижон, д-р Мари Жегю и г-н Давид Хавиг, изследователи към Института за иновативен дизайн на работната среда (FIAP) и проф. Матю Лав, преподавател в Sungshin Women’s University, Южна Корея.
Студенти, доброволци, университетски преподаватели и експерти от различни научни и практико-приложни области в продължение на шест дни споделяха своите знания и опит, като същевременно работеха с цел изграждане на общности. Архитекти, дизайнери, лингвисти, урбанисти, историци, археолози, антрополози и социолози (студенти и преподаватели) от България, Франция, Германия, Гърция, Южна Корея и Китай, разделени в четири работни групи, разсъждаваха върху това как да бъде изграден Семинариум – образователен център в областта, в който ежегодно и ежемесечно да се организират дисциплинарни и интердисциплинарни срещи, ателиета, обучения и иновативни образователни събития.
Последен щрих на Пътуващия университет беше връчването на удостоверенията за участие, което организационният екип превърна в истинско театрално представление. Церемонията се проведе в автобуса на връщане към София, в приповдигнато настроение и приятелска атмосфера.
