Предлагаме ви кратък разказ за пътуващия семинар в Западна Стара планина, който организирахме в средата на месец май 2009 г. по проект “Място за бъдеще”.

От 15 до 18 май студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет, заедно с техни преподаватели и екипа на „Място за бъдеще“, имаха възможност да посетят района на Западна Стара планина и да го видят по един нов и нестандартен начин.

През първия ден студентите посетиха уникалната къща на арх. Георги Георгиев в с. Чифлик. Къщата се строи по технология, подобна на традиционна българска, със собственоръчно пресовани непечени кирпичени тухли и местни работници, обучени да градят по този уникален начин от самия стопанин. С чувство за детайл и голям естетически усет архитект Георгиев е вградил в нея и рециклирани материали. Най-голямо впечатление прави ефектният й покрив, озеленен с треви и сукулентни растения, сред които човек може да седне и да се наслаждава на приказната гледка към Белоградчишките скали.

Следобед студентите се разходиха из Белоградчик и се срещнаха с Радослав Митов от местния Туристически информационен център, който разказа интересни факти за града и кандидатурата на Белоградчишките скали в класацията за Новите седем чудеса на света. Стана ясно, че регионът на Западна Стара планина е спечелил награда за екорегион през 2008 г.

Късния следобед участниците в семинара поеха на разходка край Белоградчишките скали. По  криволичещата екопътека те стигнаха до пещерата Лепеница (единствената пещера от червен пясъчник), като междувременно не пропуснаха да заснемат заобикалящите ги природни красоти.

Изморени, но доволни, участниците приключиха програмата за деня в хан „Мадона“. В уютната механа в махала Фалковец те опитаха традиционни за региона ястия, сготвени и поднесени с майсторлък.

Сутринта, натоварени на две “Чавдарки” и една “УАЗка”, след много друсане и смях участниците стигнаха до биосферен резерват Чупрене (включен в списъка на ЮНЕСКО). Оттам една част от групата предприе опознавателна разходка из местността. По-смелите (и подготвени за туризъм) тръгнаха на поход в резервата с крайна цел връх Миджур, но не по утъпканите туристически пътеки. По този предизивикателен маршрут гид им беше Тодор Тодоров (директор на природонаучния музей в Белоградчик), който сподели своите завидни познания за местната флора и фауна. Опитните гидове от БААТ, Михаил Михов и Любена Константинова, споделиха ценен опит с участниците в прехода – за ориентирането в гориста местност, за движението на групи в планината, за използването на GPS и за най-общите правила за безопасно движение по планински терен. След няколко вълнуващи часа, прекарани в резервата, всички се зарадваха на вкусния обяд в хижа „Горски рай“.

Вечерта участниците отново прекараха в хан „Мадона“. Този път те разгледаха целия комплекс, заедно със соларните панели и уникалната инсталация за пречистване на отпадните води, включваща биолагуна и малко изкуствено блато. Собственикът на комплекса сподели плановете си за развитие: намерението му да изгради база за по-нискобюджетен туризъм за любители на бивакуването на открито и дългите преходи в Балкана.

По време на пътуващия семинар участниците нощуваха предимно в къщи за гости, собственост на местни жители. Така те успяха още по-пълно да се потопят в атмосферата на региона, да придобият един „поглед отвътре“ на местните нрави и начин на живот.

Рано сутринта на третия ден бе посетена крепостта „Калето“, за чиято история, започваща още от римско време, разказа д-р Петър Канев. Там студентите видяха и най-известните скални фигури, за които се носят различни местни легенди.

Следващата спирка в програмата беше каньонът на село Митровци, като по пътя, използвайки  сменящите се планински пейзажи, арх. Мартин Микуш изнесе първата част от уводната лекция за пермакултура. По време на кратка крайпътна почивка архитект Микуш онагледи лекцията с примери за монокултурното земеделие и пренебрегваното богатство на естествения природен баланс на почвата.

В една от най-приятните спирки по пътя Георги Стефанов запозна участниците с уникалното цвете Ramonda Serbica, което вирее само в този район и има способността да „възкръсва“ след дълго засушаване.

След този терциерен реликт дойде ред и на Чипровци и тамошното училище по килимарство. За вековните традиции на чипровските килими и техниките на багрене с естествени материали ни разказа дългогодишната килимарка Юлка. Някои от студентите дори седнаха зад становете и получиха първия си урок по тъкане. Магията на чипровските килими и дивната природа са докарали и доброволци отвъд океана – в общината помага девойка от Охайо, пратена от Корпуса на мира.

Сърдечно посрещна участниците и отец Захари от чипровската църква „Св. Възнесение“ близо до килимарското училище. Той разказа за историята на църквата и града, като сподели и свои лични мисли относно бъдещето на района.

За състоянието на туризма в града участниците можаха да отсъдят и на обяд в къща за гости „Торлаците“, където им бяха поднесени традиционни местни гозби

Следобeдът беше прекаран край останките на Гушовския манастир (17 в.), където всяка година на 6 септември местните правят трапеза-курбан. Д-р Петър Канев изнесе кратка лекция за намиращите се в близост оброчни кръстове – интересна практика, изпълнявана главно за плодородие или изцеляване на хора. На открита трапеза се дегустираха местни сирена и баница.

На четвъртия ден групата потегли в посока София през южната част на природен парк „Врачански Балкан“. По пътя Михаил Михов от БААТ разказа за възможностите на този край за планинарство и туризъм, а Мартин Микуш изнесе втората част от лекцията си по пермакултура и продължи темите за баланса между човек и природа с кратка лекция на тема териториално планиране, развитие на транспортна инфраструктура и посоката, в която е поела индустриалната цивилизация.

Последната спирка на пътуващия семинар беше екофермата в село Желен, община Своге. Участниците бяха посрещнати от младия и усмихнат Филип Кирилов, развиващ биоземеделие с помощта на доброволци от цял свят. До дома на Филип в по-отдалечената част на селото някои от студентите стигнаха на коне, които домакинът им отглежда. Той разведе участниците из фермата и им разказа за различните растителни и животински видове, които отглежда по напълно естествен и екологичен начин. Накрая участниците имаха възможност да се убедят и в отличните вкусови качества на продукцията му.

На връщане настроението в автобуса беше приповдигнато, участниците в семинара си спретнаха импровизирано радиопредаване с водещ арх. Мартин Микуш. По микрофона повечето от тях споделиха приятните си впечатления от изминалите 4 дни и си пожелаха отново да посетят тези незабравими места.

А това са линковете със снимките, които участниците ни предоставиха. Приятно разглеждане!

Пътуващи семинари Място за бъдеще в региона Западна Стара планина :

Място за бъдеще в Западна Стара планина – пътуващ семинар – снимки: Ив. Попов, П. Канев

Пътуващият семинар на Място за бъдеще в Западна Стара планина – снимки от Марта Димитрова, май 2009

Пътуващ семинар на Място за бъдеще в Западна Стара планина – снимки от Габриела Петрова

Пътуващ семинар на Място за бъдеще в Западен Балкан 15-18 май – снимки от Елена Сабо

Място за бъдеще в Северозападна Стара планина – семинар, май 2009 – снимки от Михаил Михов

Семинар на Място за бъдеще в Западна Стара планина – снимки от Марта Павлова

Пътуващият семинар в Западна Стара планина – снимки от Симона Илиева, май 2009

*** Впечатленията от „Пътуващия семинар” ***

 

 

За мен този семинар е изживяване и опит, които ще останат трайно в съзнанието ми.

 

Винаги съм обичала да пътувам, да се сливам с природата и да срещам нови хора, с които да се забавлявам и да научавам най-различни неща, както за живота и хората, така и за всякакви „интересности и полезности”, обогатяващи общата ми култура. Всичко това аз получих накуп в този семинар..както и още нещо – една различна гледна точка към природата, културата, историята, туризма, хората и изобщо цялата Вселена! Заслужава си да отидеш на такъв семинар и да погледнеш по този начин, защото това със сигурност ще те зареди, обогати и промени, а по този начин и ти ще помогнеш за положителна промяна на Вселената – звучи странно за някои, но ще го разбереш, ако отидеш!

 

Преоткривайки красотите на природата, на природата на твоята България, човек преоткрива както себе си, така и нови ценности и дейности!

 

Този семинар бе един любезно подарен ни шанс да прекараме едно полезно и приятно време на различни природни, културни и исторически забележителности в компанията на изключително интересни, ентусиазирани и интелигентни хора от различни университети, специалности и сдружения.

 

Програмата е така добре измислена и организирана, че за тези няколко дни виждаш и правиш неща, които може би на някой не са се случвали за целия му живот – получаваш на готово огромен обем най-различна информация от преподаватели, гидове и от самите колеги студенти; виждаш места, които може би никога си нямало да видиш иначе; дегустирахме вина и сирена; яздихме коне, тъкахме килими и се срещнахме с млади хора, които живеят в гората и имат свои коне и градинки  Това е само една част от приказката „Пътуващ семинар”..без да се усетиш как е минало времето..се събуждаш от този сън – и си пак в София..но различен и зареден!

 

 

 

 

22.05.2009г. Марта Димитрова, СУ

гр.София /4-ти курс, културология/

Здравейте!

Казвам се Боряна Райчева и съм студентка в 4ти курс, специалност Културология в СУ. В края на пътуването ни имахме възможност да споделим своите впечатления за случилото се, за съжаление не всеки успя да го направи- дали от умора или поради това, че все още не бяхме осъзнали достатъчно какво ни се е случило. Пътуващият семинар бе за мен изключително преживяване, което изживях като предизвикателство и опит, който според мен направи всички ни по-зрели и помъдрели. Тъй като в автобуса на връщане всички имахме възможност да споделим кое е било най-впечатляващото нещо по време на това приключение, бих искала и аз да се възползвам и да споделя сега. За мен “черешката на сладоледа” беше опитът ни да изкачим връх “Миджур” и по конкретно причината, поради която спряхме да изкачваме- думите на д-р Петър Канев. Бях много впечатлена от неговата философска гледна точка. За това, че е крайно време човекът да спре да се опитва да покори всичко и да бъде господар. Смятам, че думите на г-н Канев бяха предизвикателство за всеки един от нас, за начина, по който сме свикнали да възприемаме света. Благодаря Ви, д-р Канев. Аз и приятелите, с които бях, нямаме търпение да настъпи юли месец и отново да потеглим!

 

Поздрави, Боряна

Място за бъдеще в къща за гости Мадоната в Белоградчик

Място за бъдеще в махала Фалковец, Белоградчишко –

Чудото – Белоградчишките скали