Блян за Място за бъдеще

Радосвета Кръстанова:

Често споря с приятели, студенти и колеги за смисъла на това да бъдеш активен в България. Разговорът – емоционален, скептичен или излъчващ умилително снизхождение от страна на събеседниците ми – неизменно стига до едно и също:

Ние, българите, сме калпав народ, най-ощетеният на Балканите, държавата ни е най-неуредената от всички възможни, природата ни – най-лошо опазвана, пътищата – с най-много дупки, инфраструктурата и културата – под всякаква критика, образованието – допотопно, политиците ни – най-безхаберни и корумпирани, и прочие, и прочие. Нашите сънародници са неграмотни, некултурни, затънали са в чалга; освен това са неинициативни, немотивирани и некомпетентни.

Наскоро обаче проведох ето такъв разговор с две мои студентки. Те се жалеха от простотията из България и се питаха досущ като Алеко „Швейцария или…?“ Когато ги запитах дали и те не са част от картинката, те горещо заспориха – родителите им били други, случили били на роднини, учители, приятели, родили се в среда, пръкнали се с генетично заложени таланти. Запитах ги дали негативните им наблюдения се отнасят и до моя милост. „В никакъв случай, как можете да си го помислите.“ А за моите родители? – Очевидно също не, нали до голяма степен те са ме създали такава, каквато съм. Започнах да разширявам кръга на заподозрените – назовах други колеги, преподаватели, студенти, близки на моите студентки – и тук отговорът беше същият: „Да, ама ние не говорим за тези, те са от онези, ДРУГИТЕ. Вие знаете за какво говорим, не се правете, че не разбирате.“

Излиза, че когато опрем до конкретика, разговорът затъва в шизофрения – тези констатации се отнасят за ДРУГИТЕ, но не и за мен, моите родители, моите приятели.

А това е така, защото…

Българинът като индивид е единица мярка за интелигентност, съобразителност и оправност, за успех и гъвкавост, но само когато се озове в чужда, добре организирана, стандартизирана и цивилизована среда…

Изводите се налагат от само себе си – аз съм кадърен и надарен, проблемът е или в системата, или в ДРУГИТЕ. Пътят към спасение е бягството – бягство навън, в чужбина; или навътре – в себе си, във все по-тесния приятелски кръг.

Мечтите ни са изчерпват със същото – мечтаем как да се спасим от българската действителност, а не как да живеем по-добре в нея. Защото за да живеем добре в нея, трябва да работим заедно с ДРУГИТЕ, а за да работим с тях, трябва да имаме собствен, но споделен проект за бъдеще…

МЕЖДУВРЕМЕННО…

Един българин от Сливен, председател на местно сдружение, успява експертно да докаже, че водата, която тече в канализацията на града, е непитейна, защото е ръждива, и следователно – неползваема, и да заведе дело срещу съответното ВИК за дискриминация над населението.

Няколко млади хора, влюбени в магията на Иракли, успяха с подръчни средства, много ентусиазъм и денонощен къртовски труд (за последното едва ли мнозина си дават сметка) да превърнат местността в легенда, действията си – в национално движение, а кампанията „Да спасим Иракли“ – в един от малкото ярки и разпознаваеми символи на гражданска активност в България.

Едно малко гражданско сдружение от малко селище край София съумя чрез референдум да оповести, че не е съгласно да продължава да живее близо до сметище за радиоактивни отпадъци.

Няколко организации, сдружения, групи и просто граждани преодоляха различията си, обединиха усилията си и създадоха коалиция „За да остане природа в България“.

Примерите могат да бъдат продължени. Хубавото е, че те са много повече, отколкото можем да си представим. Лошото е, че тези хора почти не се познават помежду си, не знаят едни за други и това ги прави слаби и уязвими. Липсва им трибуна, място за среща, пространство, където да споделят опита си, да разкажат за проблемите и успехите си, да предадат посланието си.

Ние решихме МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ да бъде това място. Място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Място, където добрите примери стават видими. Място, където всеки, който се вълнува и проявява интерес, може да се осведоми, да научи и да предаде наученото, като разшири мрежата от знаещи и активни хора.

Нашият проект е това място да се установи в университетския свят, да се превърне в средище за информация, дискусия, дебат, в трибуна на добрите практики, които медиите трудно, рядко или тенденциозно (не) отразяват. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ вече намира своето място в учебните програми на департаментите, факултетите, университетите.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е общност от солидарни хора, за които професионалната компетентност допълва гражданската изява, а гражданската позиция изгражда ярки личности.

Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Затова даваме думата на онези, които не чакат да дойде голямото Добро, а се задоволяват с малкото, но навременно начинание. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние.

Ние искаме да превърнем островите на гражданското общество в ясно забележим архипелаг.

А моето лично желание е да убедя студентите и колегите си да се включат в този проект, да умножат посланието му и да го предадат като щафета…

В това има идея за приемственост, за устойчивост, за развитие…

В това има Бъдеще.

ВИЖ ОЩЕ:

Радосвета Кръстанова – Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Радосвета Кръстанова - Зеленото движение в България

Радосвета Кръстанова: “Марсианци ни управляват”