1. Въведение
Използването на нови и бързо осигуряващи печалба техники в световното селско стопанство е реалност в наши дни. Докато крайният масов потребител в края на миналия век не се интересуваше какво слага на масата си, днешните реалности са в посока на осигуряване на здравословен живот и консумиране на правилната храна. Резултатът от тази дейност е политика, насочена против генетичната модификация на организми и храни (анти-ГМ политика) на организации като “Green Peace”, “Friend of the Earth” и други заинтересовани групи. Изясняването на въпросите, свързани с научните разногласия по сигурността на генетично модифицираните организми (ГМО) са от изключителна важност за бъдещето на планетата.
На 26 юни 1986 г. президентът Роналд Рейгън подписва набор от нормативни документи, наречен Координационна рамка за регламентиране на политиката за биотехнологиите[1] и на книга поставя поставят началото на разпространението на ГМО. Според въпроснатаа Рамка това става на принципа за „еквивалентност по субстанция”, т.е. трансгенните продукти се сравняват с еквивалентни нетрансгенни продукти само на базата на техния състав (съдържание на хранителни вещества, токсични субстанции или алергени) и не попадат под никаква специална нормативна уредба.
С този президентски подпис САЩ официално отхвърлят като значими методите за производство на ГМО и евентуалните последици от тях върху околната среда и човешкото здраве. По предложение на САЩ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подготвя разработването и разпространението на ГМО в световен мащаб. Научни експерти пишат Синя книга „Съображения за сигурност във връзка с рекомбинираната ДНК”, публикувана през 1983 г., чиято основна идея и заключение е, че не съществува никаква научна причина за приемането на законодателство, насочено специално към организмите с рекомбинирана ДНК.[2]
2. Понятието Генетично Модифициран Организъм (ГМО)
Генетично модифицирани са онези организми, в които генетичният материал (ДНК) е изменен по начин, който не се среща свободно в природата и не може да се получи чрез размножаване или естествено кръстосване[3]. С помощта на технологията “генно инженерство” е възможно отделни целеви гени да бъдат пренесени от един организъм (микроорганизъм, растение или животно) в друг, дори далечно родствен такъв.Този процес води до получаване на генетично модифициран организъм, който не е продукт на природен селекционен процес и може да включва обмен на ДНК от различни видове. Гените представляват уникални „отпечатъци” за всяка част от организма. Генетичното инженерство е процес на изкуствено модифициране на тези отпечатъци. Чрез „срязване” и „съединяване” на ДНК, един вид генетична хирургична операция, експериментаторите – генетици могат да пренасят гени, специфични за един вид, в практически всеки друг вид на Земята. Така наречената ДНК рекомбинантна технология се приема за крайъгълен камък на съвременната биотехнология. Това е така, защото учените комбинират ценен генетичен материал от различни организми на молекулярно ниво с помощта на прецизни биохимични и молекулярно биологични методи. Понастоящем тези манипулации се извършват с единични гени с известни функции и резултатът на такъв род експерименти – ГМО, на теория трябва да е с известни или поне предсказуеми характеристики.
3. Получаване на ГМО – техники за генетична модификация
В течение на хилядолетия хората бавно променяли животните и растенията чрез добре планирана селекция, за да получат расови домашни любимци, високо продуктивни селскостопански животни и посевни култури. Така наречената традиционна генетика и селекция се практикува от векове – фермерите подбират семената от тези растения, които са дали най-успешна реколта предходната година или заплождат кравите си със специално подбрани бикове. За съжаление обаче, при този подход предаването на подходящите гени в следващото поколение е въпрос на генетична случайност.
Историята на генното инженерство датира от средата на 19-ти век, когато руският ботаник Иван Мичурин създава науката за присаждане и кръстосване на цветни растения и хибридизацията на плододайните култури.
За рождена дата на генното инженерство се приема 1972 г., когатоП. Бърг и сътруднициконструират първата рекомбинантна ДНК молекула, съставена от фрагменти ДНК на вирус и бактерия[4]. Най-кратко определение за тази наука може да бъде – техника за създаване на генетични програми. Използването на генното инженерство довежда до получаване на нови биопродукти със стопанско ценни качества – инсулин от микробни култури, човешки растежен хормон (соматотропин), който нормално се синтезира от хипофизата.
В основата на методите за получаване на ГМО лежи възникването на унаследими промени (мутации) в генетичния им материал. Мутациите биват два типа: спонатанни, породени от природни фактори (типични за животни, растения, микроорганизми), и индуцируеми – резултат от целево въздействие върху даден организъм с физични или химични мутагенни фактори или въвеждане на нова генетична информация в ДНК на организма чрез механизмите за генен трансфер, типични за бактериите.
Понастоящем учените могат да променят характеристиките на организмите много по-бързо като променят техните носители – гените. Съвременните методи на молекулярната биология направиха възможно внасянето на гени от неблизко родствени организми, независимо че процедурата все още протича само и единствено в лабораторни условия.
При провеждането на експерименти по генетичен трансфер трябва да се държи сметка за жизнеспособността и безопасността на приемащия организъм (донор). Поради тази причина се предпочитат къси фрагменти чуждеродна ДНК, защото колкото по-къс е внедрения ДНК фрагмент, толкова по-сигурно е, че приемащият организъм (гостоприемник) ще запази своята жизнеспособност и в крайна сметка процедурата ще е успешна. Затова при техниките на генетичен трансфер задължително условие е да се сведат до минимум големите пренареждания в ДНК на гостоприемника и най-често разпространен е трансферът на един или малък на брой структурно и функционално обединени гени.
На практика лабораторната процедура се свежда до следните няколко стъпки. Първоначално се прави подбор на подходящ източник на желана характеристика. Това е т.нар. организъм-донор, от който с помощта на биохимични техники се отделя генът, който определя тази характеристика. След това този ген се внася в организъм-мишена, който ще се модифицира. Внасянето може да стане директно през клетъчната стена или чрез специализирани молекули- или организми-преносители. В групата на първите причисляваме т.нар плазмиди (малки кръгови молекули ДНК), а към вторите – бактерии или техни вируси[5].
4. Оценка на генния трансфер, генетична стабилност и детекция на ГМО
Генетичната стабилност на новопридобитата характеристика от донора зависи от прецизното определяне на гените, които се пренасят и последващата им съдба: интегриране на ДНК на гостоприемника. С други думи стабилността на ГМО се определя от генетичната стабилност на гените, обект на трансфер[6].
Чрез различните начини на трансфер на ДНК се пренасят наследствени характеристики, които дават възможност за адаптивност при промяна на условията на околната среда. Трансферът на гени от бактерии към други микроорганизми или към растителни и животински клетки е феномен, протичащ както в лабораторни, така и в природни условия. Така например, попадането на фрагменти ДНК от мъртви бактерии в други живи такива (дори от различни видове) е процес, наречен бактериална трансформация и този природен подход за генетичен обмен се използва широко в генните технологии. Друга възможност е осъществяване на трансфер с посредник бактериален вирус (бактериофаг или просто фаг), който инфектира бактериална клетка-гостоприемник и обменя с нея генетична информация. Предвид краткия жизнен цикъл на фагите, този механизъм на генетичен обмен, наречен бактериална трансдукция, е много ефективен. И една трета възможност: директен контакт между две бактерии и пренос на ДНК от донор в реципиент по специален белтъчен канал, образуван от донора (бактериална конюгация).
Детекцията на ГМO може да стане чрез откриване на молекула, наречена “първична мишена”, която е свързана с генетичната модификация на своя продукт. Този процес включва следните стъпки[7]:
·вземане и хомогензиране на проба,
·изолиране и пречистване на ДНК от пробата,
·анализ за наличие или не на чуждеродна ДНК,
·идентификация на намерената чуждеродна ДНК,
·определяне на количеството чуждероден генетичен материал в пробата,
·интерпретация на резултатите.
В наши дни методите за откриване на ГМО и производни могат да бъдат използвани само за определяне на съдържанието им. За сега, компаниите, които искат да стъпят или вече са на европейския пазар имат право да пазят в тайна секвенционната информация, която описва съответните им ГМО. Така учените нямат основната информация, необходима за конструиране на пътища за откриването им. Разработват се обаче по-нови и по-надеждни техники за изолиране и откриване на интересуващите ни фрагменти ДНК на ГМО.
5. ГМО – практическо приложение
Първите генетично модифицирани култури се появяват на пазара през 1997 год. Това са устойчиви на плевели и насекоми биотехнологични култури под търговското наименование RoundupReady® соя и Bollgard® памук. През същата година в света се отглеждат с търговска цел над 5 000 000 акра биотехнологични култури, на територията на Аржентина, Австралия, Канада, Китай, Мексико и САЩ[8].
През 90-те години на миналия век в САЩ се одобряват за продажба първите биопестициди, а пет страни от Югоизточна Азия е обединяват в консорциум за разработване на папая, устойчива на болести.
Началото на новото хилядолетие е белязано с пълното секвениране на първия растителен геном (Arabidopsis thaliana) и на първата хранителна култура – ориз. Необходими са още две години и през 2002 г. е прехвърлен за първи път ген от Arabidopsis в домат с впечатляващия резултат – растение, способно да расте в почви с повишно солево съдържавние и в солени води. През същата година е отчетена статистика за отглеждане на над 145 млн. акра с ГМ култури в 163 страни по света[9].
През 2003 г. на американския пазар се появява първият генно модифициран домашен любимец – рибата GloFish®, която е конструирана специално за откриване на замърсявания във води, тъй като свети в черевно, поради внедрения в нея флуоресциращ ген. През същата година японски учени разработват по генно инженерен път първите сортове безкофеиново кафе.
На 7 май, 2005 г. 1 милиард акра от земната повърхност са засадени с ГМ семена. Световната Здравна Организация публикува доклад «Съвременната хранителна биотехнология, човешкото здраве и развитие», в който посочва, че ГМ храни могат да помогнат за подобряване на човешкото здраве и развитие. Съгласно доклада, ГМО могат да повишат добива, качетвото на храните и разнообразието от култури, които могат да се отглеждат в дадена област. Всичко тови би довло до по-добро здраве и хранене и по тоза начин би помогнало за повишаване на жизнения стандарт на човечеството[10].
Учени, които се занимават с конструирането и разпространението на ГМОи и храни приемат, че тези нови храни не се различават значително от съществуващите до сега и не представляват специален риск за човешкото здраве. Такова възприемане може да се окаже погрешно, дори опасно. Радикалните промени, които правят биотехнолозите, никога не се случват в природата и вече показват неоспорими странични ефекти.
Действителните рискове, които застрашават здравето на човека, в резултат на прилагане на ГМО, се идентифицират посредством изследванията за това дали предизвикват алергични реакции, директното им влияние върху здравето и степента им на токсичност, даването на оценка за стабилността на ген/гените включени в тях и възможните неочаквани последици, които могат да се появят от това.
Три са основните групи, в който можем да обособим възможните директни или индиректни последици за здравето на човека от ГМО.
Поява на алергични реакции. ГМХ съдържат нови белтъци, непознати досега за човещкия организъм, поради факта, че не са консумирани. Едно научно проичване Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост от увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци. Тази зависимост се обяснява с факта, че ГМ соя съдържа алерген, който е 41 % идентичен с белтък-алерген от фъстъците.След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%.
Трансфер на гени в посока от ГМХ към клетките на човешкото тяло или към микроорганизмите в стомашно чревния тракт: това може да се окаже сериозен проблем, ако пренесения генетичен материал влияе на здравето на гостоприемника. Един трагичен пример за това е епидемия през 80 те години на ХХ век в САЩ от нова болест, причинена от аминокиселината Л-тритофан (използвана като хранителна добавка), получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Жертвите на тази епидемия са 100 убити и 5-10 000 други заболели.
Външно кръстосване: трансфер на гени от ГМ растения към култури или близки видове, което се характеризира с едно от следните три свойства: поносимост към хeрбициди, устойчивост към вреди от насекоми, устойчивост към болести.
В допълнение трябва да се посочи и сериозната вреда за биоразнообразието в природата. ГМО се разпространяват опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.
Трябва да се има предвид и това, че ГМХ от растителен произход могат да окажат влияние и върху здравето на животните, които ги консумират, а след това и върху следващото звено в хранителната верига – човека. Данни от научни изследвания показват, че поглющането на пестицида MON863 от плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени. Друг широко използван петицид – глифозат, също причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.
Генно модифицираните храни, в частност зърнените култури, бяха онези “кълнове”, от които се зароди поредицата от важни и необходими дебати за оценка на безопасността на ГМО и за потенциалното модифициране на околната среда, за гарантирането на свободно право на избор на всеки един от нас с какво да се храни. В действителност обаче, проблемът с ГМО е комплексен и не може да се разреши бързо и лесно. Той се свежда както до чисто техническите аспекти на откриването и количественото измерване на модифициращия сегмент в даден продукт, така и до спазването на правно-етичните обществени норми. Така например, когато като суровини за дадено индустриално производство се използват съставки от ГМО с растителен произход, които са в ниски количества в крайния продукт, последните присъстват само като следи, което налага необходимост от много чувствителни методи за тяхното откриване. Пример за такъв проблем е лецитинът, който се получава след екстракция на соя, и се използва като постоянна добавка в индустриалните производства на шоколад и производните му.
Що се касае до морално-етичния аспект на проблема, Организацията на Биотехнологичната Индустрия – BIO е разработила моралeн кодекс, т.нар „БИО-статут на етичните принципи” (“BIOstatementofethicalprinciples”), който дефинира мерки и инструкции за манипулиране на генетичен материал, което е в основата на ДНК рекомбинантните технологии, чиито продукт са ГМО. Основите на този кодекс постаня Националния Институт по Здравето и Консултативния Комитет по Здраве – ДНК рекомбинантни технологии в САЩ през 1976 г. Повастоящем този кодекс призовава за социално отговорна употреба на биотехнологията за целите на спасяване или подобряване на живот, подобряване на качетвото и изобилието на храните, и защита на околната среда, налагайки принципа АСЕ (Animal-friendly, Consumer-friendly, Environment-friendly) (щадящи животните, потребителя и околната среда)[11].
6. Обществените дебати за ГМО/ГМХ – икономически и социални последици
ГМО се развиват като резултат от включването или активирането на гени или ДНК фрагменти, продукт на извършена генетична модификация. Те са различни в сравнение с родителския вид по отношение на дадено химично съединения или с промяна в даден метаболитен поток. За да не бъде допуснато нежелано въздействие на ГМО върху хранително вкусовата и земеделска индустрия, трябва да бъде възложено проследяване на всяка хранителна верига, в която участват ГМО и оказваното от тях въздействие. Въздействията върху консуматорите могат да бъдат с крайно неочакван характер, резултиращи в промени във фенотипните характеристики, които могат да се дължат на синтеза на нов белтък, на генетично пренареждане в ДНК молекулата, на метаболитни смущения и на множествен генетичен ефект.
Следните фактори се важни за крайната оценка на възможността за консумация на ГМО и потенциалната им опасност на популационно ниво: “Промяната в хранителните нива на определена растителна култура може да окаже влияние върху общия хранителен прием….. да се проследят промените в структурата на диетата, в резултат на въвеждането на хранително модифицираните храни и да се оцени техният потенциален ефект върху хранителния и здравен статут на консуматорите. Все пак, оценяването на влиянието върху хранителния статут на консуматорите е важно при всички значителни промени в диетата и не само при въвеждането на генетично модифицирани храни” (FAO/WHO, 2000)[12].
Обществените дебати с аргументи „за” и „против” разработването и прилагането на ГМО са много широки и разнообразни. Те очертават една комплекса картина, която сумира както очевидни практически ползи, така и доказани негативни ефекти, които не бива да се игнорират. Примерите за този комплексен характер са многобройни. Генното инженерство прави възможно създаването на растения с ценни технологични характеристики, такива като устойчивост на промени в метеорологичните условия, растеж на неплодородни почви, по-богата реколта, устойчивост на болести, устойчивост на насекоми, по-ефективно извличане на специфични продукти, напр. лекарства, масла и т.н. Това са т.нар. ГМ култури „първо поколение“ и включват главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта на създаването им е да се улесни контролирането на плевелите и вредителите. В допълнение е възможно създаване на растения и с ценни хранителни качества, напр. ориз с повишено съдържание на желязо и витамини, картофи, които поемат по-малко мазнина при готвене, меки плодове, които запазват качествата си и след замразяване, зеленчуково пюре, което се приготвя по-бързо и без дълга топлинна обработка. Това са т.нар. ГМ растения „второ поколение“. Създването им цели по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини отстраняване на алергени и др. Не на последно място по значимост трябва да се отбележат и т.нар.„фармацевтични“ трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини (напр. банани, които произвеждат ваксина за хепатит В), терапевтични белтъци и др. При тези модификационни процедури обаче, съществува сериознен риск за създаване на нови алергени при преноса на нови гени, които да причиняват алергична реакция в податливи на това организми. Освен това, трябва да се има предвид, че ако модифицираният ген, който прави едно растение устойчиво на хербициди, бъде прехвърлен случайно върху някой плевел, това може да доведе до израстването на “супер плевели”. ГМ култура лесно може да се разпространи и на местата, където не е засята, тъй като тя самата е със силата на плевел за другите култури. Пример по този повод може да бъде даден с ГМ соя в Аржентина. Земеделците там преживяват истинска екокатастрофа поради факта, че фирмата Монсанто и соята, която предлага завзема като колонизатор техните посеви. Основна характеристика на ГМО е, че в тях има движение на гени. А гените от своя страна са напълно непредвидими и поради тази причина могат да превърнат в заплаха не само културите, които са в близост до ГМ такива, но и цялата реколта от близко разположени до тях видове и така да повлияят стабилността на цялата екосистема.
Приложението на генетичното инженерство в животновъдството за създаване на вродени ваксини и имунитет срещу определени болести е от сериозен практически интерес. Възможност за прилагане на генната технология за отстраняване на лактозата от дадени млечни продукти и даване възможност на хората, алергични към нея, да ги консумират също представлява добро практическо приложение на генетичната модификация.
В същност реалното създаване на ГМO с директно приложение за целите на здравеопазването и промишлеността започва още през далечната 1981 г., когато модифицирани щамове Escherichia coli (представител на нормалната човешка микрофлора) и Saccharomyces cerevisiae (хлебопекарните, винени и бирени дрожди), започват да произвеждащи инсулин. От там насетне примерите за одобрени биотехнологични продукти прогресивно нарастват[13]. Използването на ГМ микроорганизми за производството на хетероложни за тях продукти (най-вече човешки белтъци с терапевтичен ефект) крие сериозни рискове. Микроорганизмите мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната среда. Това може да доведе до създаването на съвсем нови патогенни видове бактерии и вируси. Възможен е нежелан пренос на гените за устойчивост на антибиотици в патогенни микроорганизми. Ако това се случи, ние няма да разполагаме с достатъчно силни лекарства, с които да ги преборим.
7. ГМО – икономически и социални ефекти
През 2006 г. – 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури са отглеждани на площ от 102 млн.хектара обработваема земя. Тази цифра сама по себе си не ознчава много, но това е пространство, приблизително покриващо териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007 г. площта на ГМ растенията се разширява с нови 12 млн.ха. В САЩ се произвеждат над 50 % от ГМ културите, предлагани в целия свят, а в Аржентина – 20%[14].
Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави“. Критерий за тази клаификация е притежанието на площ, заята с ГМ култури над 50 000 ха. Към САЩ, Канада и Аржентина се присъединяват Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия. Индия и Китай напредват със силни темпове в тази класация порди интензивното отглеждане на ГМ памук.
В България е разрешено единствено отглеждането на ГМ царевица на Монсанто (тип МОN810). Според данните на Агробиоинститут за изминалата календарна година на територията на Република България са били засети 21 195 декара с такава царевица, а в графата на експерименталните посеви се посочва отглеждането на полета с картофи и слънчоглед като първите са устойчиви на колорадски бръмбар, а вторите – на хербициди. За сега у нас единствените места, които са защитени по смисъла на закона за биологичното разнообразие и там не може да се засяват ГМО, са в Националната екологична мрежа и прилежащите и територии. Понастоящем, в нашата страна по официални данни няма фирма, която да се знае че е пуснала на пазара храни с наличие на ГМО, но това не трябва да ни успокоява. Най-вероятно такива има, но не са огласени, за да не се предизвиква негативен интерес към продукта и евентуалното му изтласкване от пазара. Има обаче сигнали за нелегално отглеждане и внос на ГМО семена, както и за нелегално предлагане на ГМХ и напитки. Констатацията е направена от Националния център за опазване на общественото здраве и Министерство на здравеопазването след анализ на 300 различни видове храни в страната през миналата година и установяване на ГМО в 10 на сто от стоките.
В бизнес плановете на компаниите, които развиват производство на ГМО и продуктите им, е залегнала задачата ГМО да заемат напълно местата на останалите култури. Целта е така те да получават процент от цената на производството, което ще се следи от сателитни спътници. По този повод Компанията Монсанто заявява: ,,Монсанто не трябва да удостоверява безопасността на ГМХ. Нашият интерес е да продаваме.”
Много от ГМХ се патентоват. Патентите за производство на ГМО са притежание само на няколко международни компании, най-голямата от които е Монсанто, която към 2005 г. контролира 88 % от площите с ГМО и в зависимост от културите -има между 70 и 100% пазарен дял. След Монсанто Като основни сили в световен план в бранша с ГМО се нреждат Астра Зенека, Авентис, Дюпон, Байер, Доу и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ култури (семена), те произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и малко на брой производители-монополисти упражняват пълен контрол върху хранителните ресурси на планетата[15].
Според експерти най-често ГМО се срещат в продукти от птиче месо – 5,6 %, млечни продукти – 5,1 %, и месни – 3,8 %. Единственият път, по който може да се проследи процеса на получаване и разпространение на ГМО/ГМХ, е предприятията, които продават семената, или компаниите, в чиито храни присъстват тези организми, да се отчитат. Земеделците са изправени пред безизходната ситуация да не могат да получат каквато и да информация за това какво има в градината на съседа им и дали то няма да превземе и тяхната и да ги вкара в порочния кръг на съдебни и спорове с компаниите, притежаващи лицензите за ГМО, тъй като площите, на които са засети култури с ГМО не са обозначени по какъвто и да е начин. Ежегодно Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и тогава фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите. Логично, повечето от тези дела се печелят от мощния икономически гигант. Но историята познава «случаят Шмайзер», който е прецедент в иначе «регламентирания» изход на повечето съдебни производства от такъв характер.
Пърси Шмайзер е канадски фермер, производител на рапица, който стана известен със спечелването на дело срещу химическия и биотехнологичен гигант „Монсанто”, продължило цели 10 години. Г-н Шмайзер е обвинен за пренасяне и заразяване на реколтата си от съседни ферми с генетично модифициранарапица и препарата“Раундъп Реди”. Той печели делото; понастоящем е на 70 години и е обиколил света, споделяйки своя опит с широк кръг от хора. Г-н Шмайзер получава наградата“Махатма Ганди”през октомври 2000 г. наскоро той посети и България и сподели мнението, че ако в България бъдат въведени генно-модифицираните култури това ще сложи край на органичното земеделие. „Веднъж въведено ГМО повече не може да има органично земеделие за културите, за които е използвано. Просто то заразява останалата продукция”.
Напълно заблуждаваща е рекламата, че ГМО осигуряват по-високи добиви. На практика само 0.1% от ГМ културите са аранжирани зо по-високи добиви. Нещо повече, редица лабораторни проучвания и полеви изпитания показват 4 до 11 % по-ниски добиви при ГМО. Преди по-малко от година (м. Април, 2009) бе проведено най-мащабното изследване от този род от научен екип на университета в Канзас, който в продължение на 3 години изследва развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (RoundupReady, устойчива на хербицида Roundup) в сравнение с обикновено соя. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10 % по-ниски.
Много от ГМ растения са толерантните към хербициди и това дава възможност да бъдат третирани с мощни химикали, които унищожават плевелите, но не и целевата култура. Това разбира се е предимство, но преди всичко е удобство – стопаните могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Позитивният ефект обаче, от тази процедура е само привиден. Както бактериите развиват резистентност към антибиотици и създават сериозцни проблеми на клиничната практика при лекувне на инфекции, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99 % от толерантните към хербициди ГМ култури са разработени от “Монсанто”, по отношение на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към него. Получава се един порочен кръг: за да се справят с тази устойчивост, стопаните пръскат посевите си все по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска ГМ соя в САЩ, е нарастнало с над 150 %.
ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз – ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни от третия свят, като Индия. Тъжният парадокс показва, че хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.
Мощта на технологията за генно модифициране е в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, но и много скъпо и на практика невъзможно. Нещо повече, никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба.
По последни социологически допитвания сред гражданите на ЕС 70 % от тях остават с негативна нагласа към ГМХ, както са били и при тяхната първа поява. В подкрепа на тази убедителна статистика са и резултати, изнесени от австрийското правителство през 2006 год. Те категорично доказват неблагоприятното въздействие на ГМХ върху репродуктивната система на човека. “Мнозинството консуматори не желаят тези храни, правителствата не са одобрили вноса им, а комисията бута напред решенията, за да угоди на биотехнологическото и проамериканското лоби”, коментира говорителят на “Грийнпийс” Ерик Гал.
Като главен обществен проблем с ГМО се откроява липсата на етикетиране. В някои страни етикетирането изобщо не е задължително. Администрацията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) не изисква етикетиране за обозначавана наличието на ГМО. Нещо повече, Агенцията изобщо не упражнява контрол върху новите генно инженерни продукти за консумация от животни и хора.Често поради недостатъчното информация или това, че тя се предлага на много високо ниво за потребителите, те остават не само неинформирани, а даже с погрешно впечатление за новите биотехнологии и генното инженерство.
Що се отнася до другите страни по света – ситуацията е следната. Понастоящем задължително етикетиране се изисква във всички държави-членки на ЕС, в Япония, Китай, Австралия и нова Зеландия. В резултат на това производителите на генно модифицирани храни в тези страни могат да избират между употребата на хранителни инградиенти с природен произход и такива, които са генетично модифицирани. И поради тревогите и опасенията на потребителите (изследванията сочат, че 85-90 % от потребителите изискват ясно етикетиране на всички генетично модифицирани храни), този избор все още много често е в полза на органичните продукти. Задължителното етикетиране е необходимо дори за хранителни продукти, които съдържат един единствен генно модифицира инградиент, или такъв, който е произведен с помощта на генетично модифицирани организми или ензими. Пълното и подробно етикетиране щ позволи на потребителите да избират какво да консумират. То ще бъде и в полза на учените при проследяване на източниците на здравословни проблеми, дължащи се на такива храни.
В глобален мащаб проблемът с ГМО може да се разглежда и в религиозен контекст. Така, още през 1999 год. генното инженерство предизвиква срещу себе се по-силните и широко представени религии, чиито мотиви са типично религиозни. Представители на католиците – седемдневни адвенисти, лютерани, хиндуисти, будисти, източно православни, недоволни от това, че няма ясни и точни етикети с необходимата информация на ГМО и това може да вкара в грях техните последователи, които несъзнателно консумират забранени от религията им животински или растителни организми. В подкрепа на своята позиция те поставят въпроса и за това, че чрез трансфера на гени се преобръща реда в природата и се изземват функциите на Господ да създава и твори.
8. Заключение
Проблемът ГМО е многопластов и разрешаването му не може да бъде едностранно. Противоречията около ГМО пораждат научни и обществено-политически дебати на национално и международно ниво. От една страна учени и общество се опасяват от потенциалните негативни ефекти върху човешкото здраве, свързани с възникването на нови алергени, преноса на гени за антибиотикоустойчивост, други непознати ефекти. Тревога буди и потенциалния негативен ефект върху околната среда: непланиран трансфер на трансгени чрез кръстосано опрашване, неизвестни ефекти върху други организми (напр. почвени микроорганизми), загуба на биологично разнообразие сред флората и фауната. В контекста на глобалната икономика – доминиране на няколко компании в сферата на световното производство на хранителни продукти и увеличаваща се зависимост на индустриализираните общества от развиващите се страни, са факти, които будят опасения. Напоследък казусите с т.нар. „биологично пиратство” – експлоатиране на природните ресурси и нарушаване на уникалните качества на природните организми чрез нарочна намеса в природните дадености на организмите, все повече попадат в полезрението на обществото. Незадължителното етикетиране в някои държави (напр. САЩ) води до нежелателно или неизвестно консумирането на животински гени чрез растения и обратно, което противоречи на някои морално етични и религиозни канони.
Всички живи организми са свързани помежду си в една голяма система, наречена Природа. Човекът няма право безотговорно и некомпетентно да се намесва, да нарушава връзки и да причинява дисбаланс в тази динамична система, плод на хилядолетна еволюция. В този смисъл разпространението на ГМХ трябва да бъде следено от близо и да бъде поставено в строга правна рамка, но това не означава, че трябва да бъде забранено. Генетичното инженерство с растения, животни и хора има какво да предложи на науката и практиката, стига експериментаторите и консуматорите да са наясно с потенциалните ползи и странични ефекти.
Тук можете да научите повече за кампанията, като и за проблема, свързан със свободното отглеждане на генно модифицирани насаждения:
Всичко за ГМО в Място за бъдеще:
9. Литература
1.Biotechnology Industry Organization issue “The Guideto Biotechnology”, 2007, Washington DC.
2.Jonas D. and Kaferstein F. Genetic modification and food safety. 1995, Biotechnol & Develop. Monitor, 25, 11-14.
3.Holst-Jensen A., GMO detection methods and validation. In: GMO detection methods using PCR review, 1997
4.Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032“Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology”
5.Pieper, D. H. and Reineke, W. Engineering bacteria for bioremediation. 2000, Current opinion in biotechnology. 11:262-270.
6.WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology
7.http://www.agbiotechnet.com/topics/GMsafety.asp
8.http://www.bio.org/ataglance/acreage.asp
11.http://www.ornl.gov/sci/techresources/Human_Genome/elsi/gmfood.shtml
12.http://www.safetyalerts.com
13.http://www.usda.gov/wps/portal/usdahome
[2]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 10
[3]Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032“Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology”
[4]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 21
[7]Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032“Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology”
[8]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 12
[9]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 13
[10] WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology
[11]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 104
[12] WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology
[13]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 45
[14]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 78
[15]Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, WashingtonDC., pg. 111
Pingback: ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ | Място за бъдеще