Ивета Цветкова, Александра Янакиева – Генно модифицираните организми – поредната масова заблуда на съвременния прогресиращ свят

Живеем в свят, изпълнен с какви ли не парадокси. Всеки ден ние рушим своя дом – Земята. Всеки ден следователно ние унищожаваме и себе си като част от тази планета, а най-лошото и тъжно е, че дори го правим съзнателно. Ние, хората, толкова сме се отдръпнали от природата, от естествената си среда, третирайки я абсолютно безпощадно и черпейки от нея и нейните богатства, като че ли никога няма да свършат. До такава степен сме се отдръпнали от самите нас като „хора”, че повече приличаме на освирепели животни, искащи все повече и повече, на хищници, непрекъснато дебнещи нещо. Понякога се замисляме колко истина има всъщност в израза „Човек за човека е вълк”. Не се интересуваме един за друг, не си помагаме взаимно, напротив повече си вредим. Какво остава за тези след нас?! Какъв ли свят ще им завещаем? Какви ценности ще им предложим? Сега живеем в света на малкото богати и многото бедни, на малкото охранени и на многото умиращи всеки ден от глад и мизерия някъде там, по целия свят. Свят, изпълнен с пошли стремежи, сякаш ослепял за истински стойностните неща, които да ни правят щастливи и добри. Това е именно този хипер или свръхмодерен свят, които се управлява от парите, техниката и научния прогрес, и в който духовното е сякаш дефицит…

И така, с изкривена ценностна система, освен че променяме нас самите, се опитваме да променим и природата, да я пригодим към нас изкуствено, да я изменим с цел уж да подобрим живота си днес, а утре… За утрешния ден нямаме време да помислим.

Особено актуален проблем днес е въпросът с генно модифицираните организми, които науката успя последно да създаде. България все още е уклончива в решенията си как да процедира с ГМ продуктите, които циркулират на международния пазар, но доколкото може да се проследи в пресата и в Интернетпространството, режимът върви към либерализация. Това несъмнено довежда до недоволството на повечето еколози, на хората, които се интересуват живо от проблема, който в размерите и сериозността си никак не е за пренебрегване. За съжаление масово обществото в България е незаинтересовано или по-точният израз тук, може би, е зле информирано по отношение на казуса. Повечето млади хора не са запознати с вредите от разпространението на ГМО и употребата на генно модифицирани храни, което поражда голямо безпокойство.

Тази курсова работа има за цел да проследи историята и развитието на ГМО, да изложи аргументи, които подкрепят подобно начинание, а след това и контрааргументите, които го отричат и които впрочем ние поддържаме. Ще проследим развитието на въпроса на територията на нашата страна, дейностите, които се извършват с цел да се предотврати „натравянето” на страната ни с подобен род „експериментални мутации”.

Генно модифициран организъм е термин, който се появява, за да обозначи онези организми, чийто генетичен код е изкуствено изменен, т.е. свързва се неестествено рекомбиниране на ДНК молекули. По отношение културите, той се отнася за организми, в които гените от различни други видове са стабилно въведени в целия геномна растението. Най-разпространените ГМ култури са соята и царевицата. Това се отнася и за микроорганизмите и животните, които също могат да претърпят такива модификации, вследствие нагенното инженерство, наричано също „съвременна биотехнология”[1] или „рекомбинирана ДНК– технология”. Различни гени от бактерии се вкарват в растения, гени от растения се вкарват в животинските и обратното. Генетичната преработка се осъществява най-вече в земеделието с цел устойчиви на болести и хербициди[2] растения, а също и за подобряването на вкусовите качества на хранителните продукти. Същевременно се намаляват производствените разходи и се понижава цената на получената продукция.

Генно модифицираните храни (ГМХ) съдържат генно модифицирани организми. Някои храни получени от ГМО, обаче, не винаги се считат за генетично модифицирани. Например сирене, произведено от използването на химозин, който се получава от трансгенни бактерии, не се смята за генно модифицирано, тъй като се смята, че въпросния химозин не се различавал от този, който се получава от телешкия стомах. За него се използва само пречистения химозин и не попада нищо от генно модифицирания микроорганизъм. Едва ли можем да бъдем сигурни в това.

Опитите с генно модифицирани животни са също толкова плашещи. Например през 80^те години на ХХ век „Монсанто”[3] предлага на пазара говежд соматотропин (хормон), който да повиши млечността на кравите. В Нова Зеландия през 2001 г. са правени изследвания с цел разрушаване на гена, отговорен за бета-глобулина, предизвикващ алергични реакции, а също и опити за въвеждане на човешки гени за белтъци, съдържащ миелин, който изолиран от млякото би могъл да се използва за лекуването на множествена склероза. Има случай на риби, разрешени за отглеждане в Канада и САЩ, които са модифицирани с растежен хормон.

Тези примери и още редица споменати малко по-долу, карат Асоциацията на земеделските производители (АСПБ) като една от най-влиятелните нестопански организации в България да подкрепя въвеждането на либерален режим относно генно модифицираните организми[4]. Но какви са причините за това становище – дали са в помощ на земеделието и животновъдството с оглед благоденствието на природата и хората, или са в името на по-висока икономическа печалба за сметка на социалните интереси? Всичко това опира до морала, а щом са замесени стопански организации моралът в повечето случаи е нещо несъвместимо с тях. От друга страна защитниците на генно модифицираните организми изтъкват множество аргументи за тяхното развитие. Първият от тях е естествено заложеният ни дилема за независимостта и избора – защо другите да могат да произвеждат ГМО, а ние не; защо другите произвеждат и внасят във Европейския съюз ГМО, а самия ЕС и страните в него да имат строги ограничения за това. Може би ще можем да перефразираме тези аргументи под формата – защо другите да печелят пари на нашия гръб, а ние да не се възползваме. Ето това е абсурда, който стои в основата на нашумелия дискурс за и против генетично изменени организми.

Другият аргумент се идентифицира със значителният термин „иновация”. Тя е навсякъде около нас, основополагаща за научно-техническия прогрес, синоним на бъдещето. Преди всичко иновацията е безпрецедентна, тя е глобална и предизвикваща. Тя прави едни нации по-напреднали, издига едни отрасли високо над-другите, едни корпорации – по-влиятелни от други. И в резултат хората непрекъсното консумират повече и повече. Генно модифицираните организми също са икономическо следствие на иновацията. Чрез специфични модификации определени сортове растения могат да станат резистентни към фатални за тях процеси, в резултат ще повишат своята производителност, а площи, които поначало са неплодородни ще започнат да се обработват и ще увеличат броя на земеделските земи. На пръв поглед изглежда обнадеждаващо – повече храни, по-малко гладуващи. Изхождайки от житейския опит в днешната глобализирана икономика, където социалните и екологични интереси са на последните места, обаче, обнадеждаващата картина, ще се окаже една заблуда, увеличаваща още повече границите между богати и бедни.

Все пак безспорна е ролята на развитието на земеделието за хората и въпреки, че има достатъчно храна в света да изхрани всеки един отделен човек, има повече от 850 милиона души, които имат недостиг на храна. Изхранването е по-скоро социален проблем. Повечето от тази група хора са в Африка и Азия. Там съсредоточаването на ресурси главно в развитието и изграждането на инфраструктура е за сметка на субсидиите и поддържането на дребните и средни фермери. Това от своя страна е последвано от ниски изкупни цени, недостатъчна правителствена подкрепа и недостатъчно кредитиране, наводнения, ерозия на почвата и суша. Точно тук идва ролята на генно модифицираните организми. Те обещават високи доходи, ниски нива на пестициди, големи инвестиции и още редица ползи за фермери, консуматори и, разбира се, за околната среда. Едно изследване на FriendsoftheEarthgroups[5] и техни сътрудници показва, че реалността е съвсем различна и очакванията не са оправдани. Какво се е случило?

Генно модифицираните продукти са попаднали в клопката на комерсиализацията и глобализацията завършващи с провал в доказването на своята необходимост. В света до сега няма нито едно сериозно доказателство, което да покаже, че ГМО са спомогнали за намаляването на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз – ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

По-тревожните факти са не в каква степен е полезността на генно модифицираните организми, а в тяхната вреда. Самият процес на генно изменение представлява внасяне на части от ДНК на един организъм в ДНК на друг. Това е процес, който все още не е достатъчно добре изследван, контролиран и предсказуем. Все още опитът с ефекта от ГМО върху хората и другите организми е нищожен, което прави използването им опасно, тъй като генно модифицираните продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали, в това число протеини на вируси, бактерии и др. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които биха предизвикали в човешкия организъм за по-дълъг период от време. Пример за това е едно изследване на Лондонския университет[6], че консумацията на модифицирана соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъците, поради наличието на алерген наполовина идентичен с алергена от фъстъците. Дори изследване на самата Monsanto за влиянието на модифицирана царевица върху развитието на плъхове води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност. Същото е доказано и от Виенския университет, както и за зловредното влияние върху репродуктивната система на мишки, хранещи се със генно-модифицирана царевица. Други опасности за здравето на хората споменават редица изследователи, като аргументи са липсата на дългосрочни тестове за безопасност, нови токсини[7], предразполагащи към неочаквани мутации, алергични реакции[8], силно понижени хранителни и вкусови качества, възникване на резистентни към антибиотици патогенни бактерии[9], странични ефекти и дори смърт при продължителна консумация[10].

Рискът за човека идва и от използваните хербициди при генно модифицираните култури. Двата основни хербицида са глифозат (какъвто е и Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат. Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Тези факти пораждат дълбоки съмнения относно свободната употреба на генно модифицирани организми в природни условия. Това би обусловило нарушаване на биоразнообразието и инцидентно опрашване на биологични с генно модифицирани култури. Не на токова мнение са влиятелните интернационални корпорации. Според тях, генно модифицираните култури са бъдещето на земеделието. Естествено безспорни са производителните качества на тези нови култури, но все още непълно доказани са качествените показатели на самите продукти. Самата мисъл от попадането на генетично променен организъм в храната на хората е плашеща сама по себе си. А генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо, защото се самовъзпроизвежда. Веднъж генно модифицирани организми внедрени в околната среда или получени от взаимодействие с не-модифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно[11].

Първите опити с генно модифицирани организми в България са правени през 1999 г. по официални данни. Тогава в страната навлизат компании като „Монсанто”, „Пионер” и „Новартис” и са засети близо 50 000 хектара култури за период от 5 години[12]. Именно тогава се въвежда прага от 1 % на генно модифицирани съставки в не-генно модифицираните хранителни продукти, тоест законно в страната могат да се произвеждат, продават и консумират храни със съдържание на изкуствено модифицирани храни по-малко от 0.9 %, което съдържание се проверява, изследва и анализира от Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ. Тук също е налице поредния абсурд – в храни, които са обозначени като биологични, е разрешено да има генно модифицирани субстанции. Освен това, в провежданите изследвания от 2004 г. насам са открити множество продукти, които значително надвишават допустимата граница на закона от 0.9 %, без да е отбелязано на етикетите. Редно е да отбележим търговските марки и техните продукти, които Националната лаборатория е открила с високо процентно съдържание на генетично изменени продукти – соева кайма „Витабел”, тостерен хляб „Златна Добруджа”, „Оликорн” на Олинеза, колбаси на мескомбинат „Кики”, траен колбас „Бургас” на Агролинк, шпек „Народен”, салам „Камчия”, вафли „Лачита”, мини вафли „Family”, хрупкава вафла „Кредо”, салам „Витамес” и соево брашно „Izzi”.

Много от тези продукти са масово известни и се употребяват без хората да подозират за вредното съдържание на изделието[13]. А това би трябвало да е означено на етикетите, но в България тази практика е непозната на ръководителите и след като няма кой да го изисква от висшите управленски равнища, няма да има и кой да го изпълнява. Типично за страната. По-интересен е случаят с животинските продукти, те не подлежат на етикетиране, но това не означава, че не съдържат ГМО, защото много от животните са се хранили с такава храна. В България като държава член на ЕС етикетирането е задължително и трябва да се осъществява от Министерството на здравеопазването. За пример във Франция етикирането е налице и започва не от 0.9%, а от 0.1%. Самият праг от 1% е легитимиран в Директива 2001/18 на Европейския съюз. Широката общественост в страната обаче не е запозната с ГМО, нещо повече дори самото съкращение и название не говорят нищо на повечето хора.

Първите дискусии за ГМО и дебати имаха висок отзвук през 2004 г. и 2005 г., когато беше приет закона за генно модифицираните организми. Направиха се множество интервюта в масмедиите, дори и няколко филма. Но това е напълно недостатъчно да послужи като информационна осведоменост за масовия потребител. Тук следва да си зададем въпроса, кой трябва да е отговорен за тази осведоменост? – Естествено процесът винаги е двустранен, но първостепенна роля в тази ситуация трябва да изиграят държавните институции. Масовият потребител не е способен сам да си осигури обективна и актуална информация за значението, ползите и вредите от употребата на генно модифицираните организми. От друга страна институциите не правят нищо за да информират хората. Нещо повече – дори се прикриват данни като отглеждането на генно модифицираната царевица на Монсанто с позволение на Министерството на земеделието и горите преди приемането на закона през 2004 г. Доказателство за това е осъждането на същото министерство по Закона за достъп до информация за укриване на данни за това какви площи и къде се отглеждат генно модифицирани растения в България. За разлика от България в Европейския съюз потребителите са далеч по-добре информирани и в резултат 70 % от тях не желаят да купуват генно модифицирани храни, защото всички знаят основни неща за тях.

Най-големите притеснения идват от въвеждането на генно модифицираните организми преди да са направени достатъчно тестове и анализи върху здравето на хората, околната среда, икономика, социалните и етичните последици. Резултатите от тези анализи са непредвидими в дългосрочен период. Досега научните изследвания и издадените публикации са достигнали значителен брой и обем, като повечето от тях доказват отрицателни ефекти за здравето. За пример служи издадената книга на американския учен JeffreyM. Smith озаглавена „Генетичната рулетка”, в която са събрани и обработени над 1000 научни публикации по проблема за генната модификация на организми. В нея авторът посочва шокиращи факти, които са сами по себе си анти-хуманинни[14].

Любопитен е случаят с популярния подсладител „аспартам”. Той се получава чрез генетично инженерна технология. Най-разпространеното му приложение е в безалкохолните напитки, захарните изделия, храните за диабетици и „Кока-Кола лайт”. Тези продукти се употребяват от потребителите всеки ден. Аспартамът е генетично модифицирана аминокиселина, за получаването на която е използвана бактерията „Е.coli”. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Идентифицирани са също така и невроденератични болести, рак и напълняване. Аспартамът е широко разпространен и в нашата страна под известното име „нутрасуит” като се отбелязва и със съкращението „Е951”. Други продукти в списъка с генно модифицирани храни в световен мащаб са шоколадовите изделия на компаниите Hereshley’s , Cadbury (Fruit&Nut), Mars (M&M, Snikers, Twix, MilkyWay), шоколадовата напитка Nesquik на компанията Nestle, ориз UncleBens (производител Mars), сухи подправки Kollogg’s , супи Campbell, сосове Knorr, чай Lipton, бисквити Parmalat, детски храни на компаниите Nestle и AbbotLabs (Similac) и много др. Колко обаче от нашите потребители са информирани за това?!

От изложените факти досега стигаме до извода, че ползите, които водят от употребата на генно модифицирани организми за земеделието са направо нищожни в сравнение с негативните последици, които имат върху развитието на естествените живи организми и върху естествената еволюция като цяло. Изкуствено се изменя пътя на еволюцията на организмите, а това е работа единствено на природата. Защото дори и най-малките, дори и едноклетъчните организми сами по себе си са изключително сложно устроени и всяка намеса в тяхното развитие е неконтролируема и с неизвестни изходи. Никой няма право да си играе на Бог и да променя естествения ход на еволюция на живите организми. Явно това не важи за постмодерните корпорации, които се разпореждат със здравето на милиони хора в световен мащаб, използвайки информационното затъмнение. Корпорации като „Монсанто”, „Дюпонт”, „Синджента”, „Байер” и „КропСайънс” притежават 35:% от световния пазар на семена и 59% от пазара на пестициди. Това е страшен контрол върху цялата верига от производството на семена до храната на нашата трапеза. Тези корпорации се интересуват от възможността за контрол върху фермерите, върху производството на химикали и най-вече върху главоломната и невероятна икономическа печалба. Затова е и желанието за комерсиализиране на генно модифицирани продукти, преди да са направени достатъчно проучвания за въздействието върху всички сфери на живота. Въпреки това в Европейския съюз редица страни са въвели национални забрани за различни сортове култури (царевица и рапица) и използват предпазни клаузи на Директива 2001/18. Такива страни са Австрия, Люксембург, Германия, Полша, Гърция, Унгария. Причините за прилагането на тези забрани е неубедеността на страните членки в предимствата и безопасността от използването на генно модифицираните организми. В Швейцария след референдум е в сила мораториум за 5 години до 2011 г. Тенденцията е непрекъснато увеличаване на броя на регионите свободни от ГМО или желаещи да установят такъв статут. Всяка страна има това право без Европейската комисия да се намесва в това решение.

В България от 2005 г. имаме един от най-рестриктивните закони относно ГМО в Европейския съюз. През пролетта на 2007 година имаше опит този закон да бъде либерализиран, но, за щастие, законопроектът не получи подкрепа от нито една парламентарна група. Политиката на ЕС относно този проблем е всеки случай да се разглежда поотделно. Въпреки информационната завеса и липсата на дебат обществото все пак принуди парламента да забрани със закон ГМО в България. Направените на второ четене промени обаче бяха полувинчати и въпреки активната съпротива на граждани и неправителствени организации. Народното събрание не позволи да се стигне до пълен мораториум над опасните генно модифицирани организми и храни. Контролът, който се осъществява в момента над тях у нас е под всякаква критика, за корупцията пък в ангажираните институции и тежката бюрокрация да не говорим. Но нека все пак да обясним за какво става въпрос, защо проблема е толкова сериозен и защо в повечето страни на ЕС генно модифицираните организми са силно ограничени и дори напълно забранени. В сила е и европейската позиция, всеки продукт да бъде етикетиран с изрично отбелязване на наличието на ГМО над 0.9%. Неспециалистите възприемат генетиката и инженерството като науки от бъдещето или някаква панацея, която ще ни направи безсмъртни, неостаряващи, живеещи в идеален свят без болести и проблеми и ще реши световния проблем с изхранването; създавайки нови и съвършени растения, животни, дори и хора! Това е идеализираната представа за тези модерни науки и ползата от тях, но нещата въобще не стоят така, колкото и да ги описват в медиите под контрол. В същото време генно модифицираните храни свободно се разпространяват на пазара и се използват в най-различни хранителни продукти, за които хората изобщо не подозират. А после се чудим и питаме защо умираме на по 50 години, новите поколения се израждат.

В същото време България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа и е ратифицирала концепцията на ООН за биологичното разнообразие през февруари 1996 г. Конвенцията подчертава, че опазването на биологичното разнообразие е обща грижа за човечеството и че държавите са отговорни за опазване на биологичното си разнообразие и за устойчивото използване на биологичните си ресурси. Отпадането на забраните и либерализирането на режима за отглеждане на ГМО в защитени територии противоречи на изискванията на Конвенцията и силно застрашава биоразнообразието в България. Невъзможно е да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми. Невъзможно е реализирането и на единствено правилната стратегия за България във връзка с обявения от правителството проект „Зелена България” за развитие на екологично чисто и биологично земеделие, опазване на околната среда и еко туризъм, ако освободим и допуснем използването на ГМО. Традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентоспособност. Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.

В тази връзка и във връзка със популярното изменение на закона за ГМО, трябва да отбележим, че Европейския съюз не изисква от България да либерализира използването на генетично модифицирани организми и по този начин да застраши националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво. А в момента в страната с внесените от правителството предложения за промени ще се либерализира законът за ГМО без да е осъществено широко обществено обсъждане, без независими научни доказателства за безвредността, без дългосрочен анализ на последиците за националните ни приоритети. По този начин сме на път да извършим престъпление към себе си, наследниците си и към цялата ни природа[15]. В крайна сметка Законът се променя още веднъж преди да бъде приет от Народното събрание под настиска на еко-защитниците.

С промените не се либерализират режимите за ГМО, а се хармонизират с правото на ЕС. Измененията касаят регулацията и актуализацията на процедурата за разрешаване. Най-проблемни в новия закон са три определени члена. Първият е този, който забранява издаване на разрешително за освобождаване на ГМО в съседство с поле с био-начин на производство. Следващия член, обект на разгорещени дискусии е този, който забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, исторически традиционни за страната. А последния член се отнася до забраната за освобождаване на ГМО в зоните на „Натура 2000”. Премахването на тези членове е въпрос на рестриктивна национална политика и на обществено морално и етично самосъзнание. Все пак безспорна е нуждата от ефективен, действащ, регулярен и всеобхватен контрол над продукти, допускани до българския пазар, за съдържанието им на ГМО, както и на адекватни санкции при нарушаване изискванията на етикетиране за продукти със съдържание на ГМО над 0,1% и за задължително етикетиране на всички животинско продукти от животни, хранени с фуражи, съдържащи ГМО.

В крайна сметка в началото на тази година (2010г.) Законът за генно модифицираните организми ще бъде приет със предложените поправки на второ четене през месец март и той ще установява реда за получаване на разрешително за отглеждане на ГМО, но в същото време ще действа и мораториум за отглеждането на всякакви генно модифицирани организми на територията на България за следващите пет години. Така ще се гарантира спазването на европейската директива по въпроса, която ни задължава да има ред, режим и правила, когато има заявление за използването на ГМО. В същото време, обаче, Европейската комисия не е изисквала от България да променя Закона за генно модифицираните организми, а само да се гарантира защита и сигурност при работата с ГМО в лабораторни условия, каквито в момента не са налице. Нека припомним, че официално уведомително писмо на Европейската комисия[16] беше основния повод да се въведат промени в закона. Основните забележки са насочени и към членове на директиви, които не са транспонирани и такива, които са непълно транспонирани, както и към двусмислено тълкуване на множество членове в закона. Остава да се чакаме и да видим какво ще стане след 5 години, когато ще изтече наложеният мораториум върху Закона за ГМО. Може би дотогава в България ще бъде изградена ефективна контролираща система, която да установява ясна и прозрачна процедура за производството и разпространението на продукти с генно модифицирани организми. И тогава ние, гражданите, потребителите ще имаме ясна представа, кои продукти съдържат ГМО и ще може всеки да направи своя избор дали да консумира или не.

Свободата в демократичното общество се корени имено в собствения избор, обоснован на ясна и обективна информация. Обществените институции са тези, които трябва да контролират и осигуряват информация за генно модифицираните организми. Това е общественият дълг на държавата към нейните граждани. Колкото до моралната гледна точка върху полевите опити и масова експлоатация на био инженерни модификации на организми, няма никакво съмнение, че са вредни и против природата. Някои биха определили това изказване като обусловено от емоционалното, а не от рационалното. Но какво всъщност означава рационално – да постигаш оправдани резултати на базата на поставени цели. Разликата в случая с генно модифицираните организми е, че те пряко и косвено ще засегнат всички живи същества на Земята. Ще изменят в различни степени всяка биологична система изкуствено.

До къде ще стигнем в тази посока? Използването на ГМО ще намали глада, болестите, кои знае, може би ще направи средната продължителност на живот на хората до 100 години. В същото време ще се размножаваме, ще унищожаваме вредните за нас видове и ще станем общество от хипер-консуматори без морални и етични граници. И клонинги – ще си отглеждаме клонинги за резервни органи. Точна така, ще можем да си осигурим дълъг живот, без болести, с множество лесно достъпни технологии, които ще правят живота ни по-лесен. Каква идилия! Какво всъщност целим? – Отговорът е много прост, масовото общество е системно манипулирано, нашите инстинкти все повече се притъпяват, а информираността ни намалява и всички ние сме подложени на процеса на глобализация, бавно и постепенно превръщайки се в роби на световните корпорации. Онези, които косвено и все по-пряко се разпореждат с начина на живот на хората, принуждават ги по един или друг начин, осъзнато и неосъзнато да следват правилата на мултинационалните компании, чиято единствена цел е високата икономическа печалба. Една такава компания няма никакви социални отговорности, макар и да претендира за обратното. Последиците от нейната инвазия ще се проявят най-добре в идните поколения, когато ще се отчетат реалните въздействия от използването на продуктите.

Генно модифицираните организми и храни, като такъв продукт на световна корпорация, са изключително актуални поради провежданите в последните години маркетингови стратегии и кампании за тяхното използване. Фактите за тяхното въздействие са все още нищожни и тепърва ще изпитаме влиянието им. Единствено сме убедени в едно – има граница, която не трябва да прекрачваме, това е границата на природата. А генното инженерство прави точно това и престъпвайки я нарушава естественото равновесие, необходимо за оцеляването на системата, която ни дава живот. За да изпълнят целите си, корпорациите занимаващи се с генно модифицирани организми изкуствено занижават интелектуалното ниво на потребителите, скривайки информация за въздействието на ГМО; така ставаме по-лесно контролирани и манипулирани. Изхода е един – информираност и правилен обективен избор, избор, който ще бъде воден от културното, природното и здравословното, от грижата за нас самите и за другите около нас. Ние избираме дали генно модифицираните организми ще бъдат част от нашия живот. Всяка форма на живот е уникална поначало, развивала се е милиони години в еволюцията и заслужава своята независимост и неприкосновеност.

От нас зависи!

Всичко за ГМО в Място за бъдеще:

Съдържание

1.  КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ: от Радосвета КРЪСТАНОВА и Петър КАНЕВ (СГС-Щастливеца)

2. ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ в НБУ: ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО: с Асен НЕНОВ и адв. Свилен ОВЧАРОВ, 2010 г

3. Светла НИКОЛОВА (Агролинк) –Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

4. Павлина НЕДЕВА, Борислав АСЕНОВ – ГМО: история, настояще, перспективи

5. Моника КЪНЕВА – България в контекста на европейското движение за територии, свободни от ГМО

6. Ивета ЦВЕТКОВА, Александра ЯНАКИЕВА –ГМО – поредната масова заблуда

7. Мариела СПАСОВА – За ползата и вредата от генно модифицираните организми

8. ДЕО и ВЛАДИ ВЪРГАЛА  – говорят на анти ГМО протест в София

9. Българската Православна Църква и хора й на анти ГМО протест в София

10. арх. Мартин МИКУШ за органичното земеделие – лекция в Балкана

11. Филип КИРИЛОВ (Тринога) за органичното земеделие – Дебат срещу ГМО в СУ

Използвана литература:

1.„ГМО – невидимата заплаха” – проект на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна (www.kompira.co.cc)

2.Изследване на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ – http://www.sriokoz.com/documents/temi/hrani/Internet%20…9.htm

3.„Отвореното писмо от родители и граждани до институциите на България, организирано от Българска национална асоциация на потребителите, Инициативен комитет на родители и граждани регистрирани в портал BG-MAMMA, “Агролинк”, „За земята”, Коалиция „За да остане природа в България”

4.Писмо от Европейската комисия – http://www.bnews.bg/pdf/pismoto_ot_EK.pdf

5.Статия „Внимание ГМО”, автор Олга Апостолова по данни на д-р Светла Николова – председател на сдружение „Агролинк”, издадено в „Дневник”, 2007 г.

6.Inose, T., and Murata, K. 1995. Enhanced accumulation of toxic compound in yeast cells having high glycolytic activity: a case study on the safety of genetically engineered yeast. International Journal of Food Science and Technology, Vol. 30, p. 141

7.Smith, Jefrrey M., Yes! Books, 2007. Genetic Roulette: The Documented Health Risks of Genetically Engineered Foods

8.Nordlee, J.D., Taylor, S.L., Townsend, J.A., Thomas, L.A. and Bush,, R.K., 1996. Identification of a Brazil nut Allergen in Transgenic Soybeans. New England Journal of Medicine, Vol. 334(11), p. 726.

9.New Scientist, January 30, 1999. Can we really stomach GM foods? Gut reaction.

10.Mayeno, A.N., and Gleich, G.J., 1994. Eosinophilia-myalgia syndrome and tryptophan production: a cautionary tale. TIBTECH, Vol. 12, p. 346

11.http://bulgaria.indymedia.org/article/36315

12.http://meto76.blog.bg/politika/2010/02/08/azpb-podkrepia-promenite-v-zakona-za-genno-modificiranite-or.488934

13.http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3882

14.http://truden.truden.com/1082.html

15.http://zazemiata.org/gmo/index.php?id=47

16.http://www.az-jenata.com/?page=article&aid=9537

17.http://www.banker.bg/?Issue=866&Section=71&NewsEntry=32843&NewsPortion=0

18.http://www.bulgaria-gateway.org/bg/gmo/docs/GMO-definitions.pdf

19.http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=25855

20.http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=471716

21.http://www.dnes.bg/obshtestvo/2007/11/22/iadem-kuchepypesh-ribodomat-i-ovcheiabylka.44068

22.http://www.ecovarna.info/pageDispatch.php?pid=100

23.http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2760931

24.http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2764911