+

Дебатът за ползата или вредата от генно модифицираните организми през последните години набира все по-голяма сила. От една страна са привържениците на прогреса, според които генно модифицираните техники имат своето неизменно и задължително присъствие в нашето общество, като част от предимствата на техническия напредък, а от друга страна са категоричните опоненти на ГМ-техниките, които настояват за тяхното ограничено разпространение, изключително при лабораторни условия и стриктен граждански контрол.

Настоящата курсова работа ще се опита да разгледа мащабността на темата, обобщавайки както хипотетичните и реалните тревоги, свързани с генно модифицираните организми, така и позицията, мерките и степента на развитие, които откриваме в България в полето на разглежданата проблематика. За целта ще бъдат представени тезите както на поддръжниците, така и на опонентите на технологиите, отнасящи се до генното инженерство и неговото разпространение.

Като начало вероятно е необходимо да определим същността на това, което разбираме под „генно модифицирани организми“ (или ГМО). Терминът е бил въведен за описание на организмите, чийто генетичен материал е модифициран по начин, който не се среща в природата при условия на естествено рекомбиниране. Генно модифицираните организми могат да бъдат микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез генетично инженерна технология (наричана още „биотехнология“ или „рекомбинантна ДНК-технология“). По своята същност тази технология представлява прехвърляне на точно определени гени от един организъм в друг, като двата организма може да не са от един и същи биологичен тип (например гени от бактерии, пренесени в растения, от растения в животни и обратното). Като резултат се получават организми с нови качества, които в по- голямата си част не могат да бъдат получени чрез естествено размножаване и стандартните техники на селекция.

Редица привърженици на технологиите, свързани с генната модификация, намират тяхното приложение в земеделието главно за създаване на устойчиви на болести, неприятели и хербициди растения, както и за подобряване на вкусовите и хранителните качества на продуктите. ГМ растения притежават агротехнологични характеристики, които намаляват производствените разходи и понижават цената на получените продукти. Според тях, създадените в последните години ГМ растения, чиито нови характеристики са насочени към подобряване на вкусовите им качества, хранителната им стойност, удължаване срока на годност и създаване на храни-ваксини и на нискоалергенни храни, отговарят по адекватен начин на изискванията на пазара. Пример за хранителен продукт с повишена хранителна стойност е т. нар. „Златен ориз“, разработен от международен екип от учени, който има повишено съдържание на витамин А.<източник?> Трансгенните микроорганизми представляват голям интерес за хранително-вкусовата индустрия. Те могат да се използват като стартерни култури или закваски в храни като сирене, кисело мляко, вино, хляб и месо или при процесите на ферментация за производството на ензими (напр. химозин, който се използва <П>в приготвянето на сирене и традиционно се съдържа в телешките стомаси), оцветители, органични киселини и др. Съществуват също така ГМ растения с изменен хранителен профил и подобрени възможности за съхранение.

Що се отнася до генетично модифицирани животни, резултатите, свързани с тях, отново биха намерили своето приложение, по думите на защитниците на ГМО, въпреки сериозна съпротива от професионалните асоциации и движенията за опазване на околната среда, както в САЩ, така и в Европа. По-новите изследвания (Нова Зеландия, 3 август 2001 г.<източник?>) с млякото при кравите например са насочени към разрушаване на гена, отговорен за бета-глобулина (който участва при синтеза на белтъци, предизвикващи алергии към млякото) или към въвеждане на човешки ген за белтък, съдържащ миелин, който, изолиран от млякото, може да се използва при лекуването на множествената склероза. Друг пример са сирената, произведени с използването на химозин, получен от трансгенни бактерии; те не се смятат за ГМ храна, тъй като трансгенният химозин по нищо не се отличава от този, получен от телешкия стомах.

Ако трябва да схематизираме предимства на генно модифицираните технологии, то нека ги отбележим по следния начин:

Растения и семена:

lвкусово и качествено подобрение

lнамаляват времето на тяхното<удължават издръжливостта им към?> изгниване

lподобряват устойчивостта към болести и вредители

lувеличават продукцията и хранителната стойност

lпродуктивно разнообразие и въвеждане на нови техники за тяхната поддръжка

Животни:

lувеличават продуктивността, устойчивостта и хранителната ефикасност

lпредоставят по-богата продукция на месо, мляко и яйца

lподобряват тяхното здраве и устойчивост към болести

Околна среда:

lсъхранение на соли, вода и енергия

lнамалява природното „изразходване“

l<намалява?>наличието на биохербициди и биоинсектициди

Общество:

lосигурява хранителната продуктивност за разрастващото се население на Земята.

Генно модифицираните технологии имат своето място в нашето общество, но безспорен е и фактът, че генното инженерство, като една нова технология, повдига редица въпроси относно неговото влияние върху човечеството. Опасенията се свързват основно с възможността за заличаване на границите между отделните видове, създадени вследствие на хилядолетната еволюция, както и с агресивното въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Така например генно изменените продукти, предлагани на пазара, представляват един своеобразен риск за индивида. Фактът, че са нови, с нови протеини, които никога преди това не сме консумирали, обуславя и невъзможността да се предвиди дали те ще са напълно безопасни, дали няма да предизвикат алергии или други хронични болести след 5 или 10 години. Вероятността да се появи силно токсична храна на пазара навярно е минимална, но никой не може да предвиди дългосрочните вредни последствия от генно изменените храни. Някои от тях са:

lАлергични реакции и реакции на имунната система към новите субстанции в генно изменените храни.

lГени, които придават устойчивост срещу антибиотици, могат да предадат тази устойчивост на хората и определени болести вече да не могат да се лекуват със същите антибиотици.

lНовите гени могат да повлияят на изявяването на други гени с непредвидими вторични последствия.

Не по-малко тревожни са и евентуалните последствия върху околната среда, поради факта, че генетичното замърсяване е необратимо. Веднъж пуснати в природата, генно изменените организми, като живи същества, способни на размножаване и свободно разпространение, остават там завинаги. Вероятни негативни последствия за околната среда могат да са:

lПолени от генно изменени растения могат да заразят диви видове.

lВредителите и причинителите на болести могат да развият устойчивост към новите организми.

lПочвените организми могат да пострадат. Например токсичната бактерия Bt остава в почвата с месеци, като влияе негативно на хранителните мрежи там.

lГенно изменени риби се отглеждат с цел да растат бързо и да стават възможно по-големи. Ако такива риби попаднат в дивата природа, лесно могат да надвият дивите видове.

lИзползват се много генно изменени бактерии и вируси, които, ако попаднат в дивата природа, могат да доведат до огромни последствия поради бързото си възпроизводство и способността си да мутират често.

Генно модифицираните организми са много агресивни – теунищожаватвсякакъв друг вид естествени насаждения и правятневъзможно в почвите да се садят други организми освен тях. Според мнозина това е постигнато умишлено от фирмите производители с конкретна цел – пълна зависимост на купувачи и селскостопански производители от една-единствена фирма или корпорация, произвеждаща даден ГМО. За целта в него са включени нарочно гени от бурени, репеи и др. агресивни насаждания и е подсилено въздействието им, така че ГМО агресивно да обхваща съседните ниви и насаждения и да не може да сезасажда нищо друго освен пак такъв ГМ продукт. Това е съвсем реална опасност, която може да доведе до сериозни кризи – социални, икономически, екологични.

По думите на Ивайло Попов от неправителствената организация „За Земята“, целта на големите мултинационални компании, занимаващи се с генно модифицирани организми, е да продават заедно със семената и съответните подходящи пестициди, които могат да доведат до редица здравословни проблеми – алергии и имунна недостатъчност, интоксикация на организма, която спира развитието на мозъчните клетки, аморфия на бъбреците, увеличаване на панкреаса и т.н. „Все още тези специфични организми, с които се правят опити, не са добре изследвани и се знае, че вредят на човека, но не се знае колко застрашаващи здравето могат да се окажат ГМ съставките“[1]. Според последни данни пет мултинационални компанни в шест държави по света произвеждат генно модифицирани храни, като „генните“ подобрения се осъществяват основна върху царевица, соя, маслодайна рапица и памук. Най- широко разпространение на такива храни има в САЩ – 54%, Аржентина – 18%, Бразилия – 11%, Канада – 6%, Индия – 4%, Китай – 3%.[2]

Що се отнася до България, въпреки информационната завеса и липсата на дебат относно ползата или вредата относно ГМО и ГМХ (генно модифицираните храни), както и отсъствието на каквито и да е данни за тяхното внасяне за периода 1990-2005, според решение, взето от Българския парламент през 2005 г., са забранени пет вида генно модифицирани продукти – памукът, лозата, царевицата и всички видове плодове и зеленчуци. Това обаче сякаш не е достатъчен повод за успокоение, тъй като според мнозина контролът, който се осъществява в момента над ГМО у нас, е под всякаква критика. Но нека все пак да обясним за какво става въпрос, защо нещата са толкова тревожни и защо в повечето страни на ЕС ГМО са силно ограничени, а в някои направо са забранени. Вече се обсъжда и създаването на зони в ЕС, свободни от ГМО. В сила е и европейската позиция всеки продукт да бъде етикетиран (с изрично отбелязано на етикета наличие на ГМО; това важи и за България!), щом съдържанието на ГМО в него надвишава 0,9%. Очаква се да излезе също директива на Европейската комисия за допустимите проценти модифицирани в семената организми.

По своята същност проблематиката на разглежданата тема вероятно трудно би намерила своето категорично решение, защото тя обхваща както екологични, така и социални и политически аспекти от съвременния свят. Свидетели сме на една изключително противоречива и същевременно критична проблематика, която поради липсата на по-мащабна информираност и гласност остава донякъде „застинала“ в пространството. Вероятно именно поради тази причина редица хора неспециалисти възприемат генетиката и генното инженерство като науки от бъдещето и като панацея, която би ни направила безсмъртни, неостаряващи, живеещи в идеален свят без болести и без проблеми (физически и психически); която ще реши световния проблем с изхранването, ще създаде нови и по-съвършени растения, животни и хора. Това е идеализираната представа за тези модерни науки и ползата от тях, но нещата сякаш не стоят така. Най-страшното е, че „генетичните чудовища“ отдавна не са във фантастичните романи и филми, а са реалност, създадена в научните лаборатории и нещо повече, те са вече сред нас. Става въпрос за растения, насекоми, животни и хора, изкуствено създадени и променени с помощта на генното инженерство (манипулации с генома и ДНК)<…и хора ли създадоха вече?! не трябва ли поне един цитиран източник тук, за да не звучи като чиста спекулация?>. Разчитането на човешкия геном през последните години е свързано с нови опасности, които незнайно защо у нас почти не се обсъждат и анализират. Това от своя страна днес внася смут относно циркулацията на ГМХ на пазара, като много често самите ние не знаем какво консумираме. Политиката на ЕС в тази област в момента е: всеки случай да се разглежда поотделно. Въпреки това, има четири държави, които на практика изобщо са забранили ГМО<кои?>, а както в тях, така и в много други набира скорост движението за територии, свободни от ГМО. В България до тази година има пет общини, които са се обявили за „Община, свободна от генно модифицирани организми“

– Кърджали, Ивайловград, Баните, Сатовча и Златарица<източник?>.

Руският академик Виктор Медиков например с тревога отбелязва <тавтология> масовото нахлуване на ГМО (предимно вносни) в Русия. Той цитира едно изследване на активисти от „Грийнпийс” от 2002 г., където се констатира, че нито един хранителен продукт от предлаганите на руския пазар и съдържащи ГМ съставки няма задължителна маркировка, която да информира за това. Все повече страни, дори и в Африка, отказват да приемат такива опасни за населението продукти и семена. Най-показателният случай е Замбия. Тази африканска страна, въпреки острата продоволствена криза, се е отказала от хуманитарната помощ на ООН, състояща се от генно модифицирано зърно. В Индия фермерите категорично отхвърлят примамливите предложения на транснационалните компании да внасят и засяват ГМ семена и растения. Освен другите негативи, здравият разум на хората им подсказа опасността да станат заложници на компаниите, предлагащи тези семена, което означава пълна зависимост от производителя, тъй като повечето ГМ растения са едногодишни и не дават семе за посев. За тревожното и несигурно откъм качество на предлаганите продукти положение у нас напомнят някои екологични организации и сдружения, според които ГМО и ГМХ се предлагат съвсем свободно по магазините, без разрешение, както и за липсата на обозначаване на техния състав в етикета, въпреки закона и разпоредбите.

„Съществуват и други начини за производството на храни, освен чрез методите на генното инженерство“, пояснява Светла Иванова, председател на сдружение „Агролинк“.<източник?> Първият е най-старият и широко известен начин –естественият растеж, за който човек е трупал опит през вековете от наблюденията си и отглеждането на различни култури. Вторият – конвенционалният, обаче не ебезвреден, защото е свързан с добавянето на минерални торове и пестициди в почвите, с което се цели по-висок добив от културите, а оттам – и увеличаване на продажбите на компаниите. Последствията от използването му са замърсяването на почвите и водите с химикали и намаляването на биоразнообразието в природата. Като алтернатива на този вид стопанство се прилага органичното земеделие, основаващо се на достиженията на човечеството и разработките на съвременната наука. От сдружението също така отбелязват, че е от огромна полза един регион да няма ГМ храни, като според тях туристите се привличат от чисти територии. „ …нашата идея е цяла България да бъде обявена за свободна от генно модифицирани организми.“<източник?>

Твърдението, че живеем във време на непрестанен технически прогрес, е банална истина. Но едва ли ще сбъркаме, ако добавим, че живеем във време, което се характеризира преди всичко с опити за масово убеждение, манипулация и изопачаване на истината. В своето ежедневие всеки от нас, доброволно или не, бива буквално залят от необятен поток от информация, в който някой винаги започва да ни просвещава, да ни убеждава в предимствата на „продукта от новото време“ и в неговата уникалност. До каква степен обаче сме запознати с действителното и същностно съдържание на продукта, който употребяваме и който присъства в нашето ежедневие? Липсата на достатъчно информация относно качеството и състава на продуктите, включително и относно ползата и вредата на ГМ технологиите, позволява на страха и несигурността от увреждащи здравето и околния свят техники на производство да изпълват съзнателното ни съществуване. В този ред на мисли, въпреки невъзможността понякога да определим кое в действителност е правилното, коя позиция е по-правдоподобна, това, което със сигурност бихме могли да направим, е да се информираме и интересуваме повече, особено когато става въпрос за нашето здраве и за света, в който живеем.

Всичко за ГМО в Място за бъдеще:

Съдържание

1.  КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ: от Радосвета КРЪСТАНОВА и Петър КАНЕВ (СГС-Щастливеца)

2. ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ в НБУ: ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО: с Асен НЕНОВ и адв. Свилен ОВЧАРОВ, 2010 г

3. Светла НИКОЛОВА (Агролинк) –Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

4. Павлина НЕДЕВА, Борислав АСЕНОВ – ГМО: история, настояще, перспективи

5. Моника КЪНЕВА – България в контекста на европейското движение за територии, свободни от ГМО

6. Ивета ЦВЕТКОВА, Александра ЯНАКИЕВА –ГМО – поредната масова заблуда

7. Мариела СПАСОВА – За ползата и вредата от генно модифицираните организми

8. ДЕО и ВЛАДИ ВЪРГАЛА  – говорят на анти ГМО протест в София

9. Българската Православна Църква и хора й на анти ГМО протест в София

10. арх. Мартин МИКУШ за органичното земеделие – лекция в Балкана

11. Филип КИРИЛОВ (Тринога) за органичното земеделие – Дебат срещу ГМО в СУ

Източници :

www.agrolink.org

www.bluelink.net

www.harmony2006.org

www.environment.gov.au

genomics.energy.gov

Лекционни и семинарни занятия по дисциплината „Място за бъдеще“

---

[2]По данни, изнесени на семинар „Храните на бъдещето“ в СУ „Св. Климент Охридски“<дата?>