Светла Николова (Агролинк) – Органично срещу монокултурно земеделие и опасности от ГМО индустрията – звукозапис

На 29 януари се състоя посещение на студенти културолози от курса Култура на бъдещето в сдружение Агролинк. Светла Николова от сдружението разясни на студентите какво е органично и какво монокултурно земеделие и какви са истинските опасности от ГМО индустрията и въвеждането й в България и в Европейския съюз. Чуйте звукозаписа от срещата:

Днес нашият дом е нашата планета, а цивилизацията ни е планетарна, а ако унищожим дома си като предшествалите ни цивилизации, ние вече няма къде да се преместим, защото не разполагаме с друга планета. Това ни поставя пред съдбовен избор – да се откажем от неустойчивостта на командните централизирани цивилизации и да се преоткрием в устойчивостта на органичните култури – само така ще можем да постигнем органична социална система, която да се развива устойчиво и да не позволи ентропията на цялата ни планета – нашия общ дом. Това е автентичната философия на идеите за устойчиво развитие.

Проектът за устойчиво развитие е замислен като своеобразен Ноев ковчег, като спасителен пояс на потъващото човечество.

Такава е връзката между новите научни парадигми и проектите и практиките на органично и самоподържащо се, т.е. устойчиво развитие.

Важна характеристика на органичните системи е многообразието и липсата на централен елемент на системата и на централизация, поради което тя постига самоорганизация.

Според холистичните теории в органичните системи липсва централизация – няма централен елемент, защото именно целостта на системата е нейният център, а не отделни елементи на системата – системата в цялото й многообразие в нейният цялостен сбор е центърът на системата.

Така например човешкият организъм няма център – всяка един елемент в него е жизненоважен, защото той е жив в неговата цялост от многообразни елементи, а не само чрез един централизиращ елемент. Човек не може да живее не само без мозък, но и без сърце, и без стомах, и без бели дробове и без бъбреци – всеки елемент е централен в органичните системи.

Теорията на катастрофите посочва, че при силни външни въздействия системата може да се разпадне не от естествената термодинамична еволюция, а под външен натиск, който разрушава структурата й.

Разцентрованите системи в крайна нестабилност и неустойчивост могат много лесно да бъдат разрушени от силни външни въздействия или значително да бъдат променени при много слаби въздействия

Органичната еволюция преодолява ентропията – живите системи вместо да изчезват като вършат работа, компенсират загубата на енергия като се рекомбинират, размножават се, усложняват се и се развиват

Това разбиране за органичната еволюция като преодоляване на ентропията е в основат ана философията на екологизма, включително на нулевия растеж и на устойчивото развитие.

Ако една система не е органична, то тя рано или късно стига до ентропия и загива

Например в земеделието монокултурното индустриално земеделие води до изчерпване на системата, огромни загуби на енергия, изчерпване на елементите и ресурсите й (изчезват видове, а почвата ерозира), неустойчивост на външни въздействия (в случая – плевели, вредители, природни катаклизми) и като завършек неустойчивост и непродуктивност на системата, която по силата на ентропията и на термодинамичната еволюция накрая умира напълно, без способност да се възстанови – почвата изчезва, организмите загиват, местността се опустинява.

Обратното на индустриалното монокултурно земеделие е органичното земеделие – то се подчинява не на термодинамичната, а на органичната еволюция и преодолява ентропията, тъй като функционира като сложна органична екосистема – многообразието и взаимодействието (синергията) на видовете, слабият разход на енергията и нейната възвръщаемост, възможността за постоянни рекомбинации и размножаване гарантират устойчивостта на системата на органичното земеделие, което е екологично, именно защото представлява органична екосистема.

Ето какво каза още в тази връзка д-р Светла Николова:

Най-големият и същностен проблем при ГМО земеделието е, че то изгражда една неорганична, еднообразна, монокултурна, до крайност проста, милитаристична, непрозрачна, недемократична, несамоподържаща се, тоталитарна и свръхиндустриализирана система, която изчерпва естествените ресурси, разрушава екологичните, икономическите и социалните системи и налага тотален глобален монополизъм на две-три самозабравили се и неконтролирани от никого мега корпорации

В тази връзка тук можете да чуете прекрасната презентация на студенти културолози за компанията Монсанто:

Допълнителна информация:

Пренасяне на гени от едни живи организми на други, може да заличи границите между видовете.

Единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа е царевичния хибрид на Монсанто МОН810, който е забранен в 6 страни – Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург и Германия[6], като в доста други има предпазни клаузи и забрани, а в Швейцария има наложен 5 годишен мораториум за отглеждането на всякакви ГМО. Единствената страна, която отглежда този хибрид е Испания

Директива 2001/18, която съдържа така наречената „предпазна клауза” (чл.23)[7]. Тя позволява на страните-членки на ЕС да „ограничат временно или да забранят използването и/или продажбата” на одобрени от ЕС ГМО, ако са налице доказателствени основания, за да се сметне, че ГМО (…) представлява риск за човешкото здраве и околната среда”.

След това биват приети и два Регламента – за проследяването и етикетирането на ГМО и такъв, който урежда процедурата по одобрение на ГМО храни за хора и животни. През последните няколко години ЕС лансира идеята за т.нар „съвместно съществуване” на ГМ и не-ГМ култури, което също среща съпротива от страните-членки, тъй като става заразяване на култури от конвенционалното земеделие с такива от ГМ.

Петата международна конференция за региони, свободни от ГМО под наслов „Храна и демокрация” [15], проведена в град Люцерн, Швейцария, от 24 до 25 април 2009 год., става ясно, че движението за обявяване на региони и територии, свободни от ГМО върви в положителна посока. 22 страни европейски членки и 6 не принадлежащи към ЕС са обявили свои територии за свободни от ГМО. Наблюдава се увеличение на регионите – те са над 260 през 2009г. Свободните от ГМО провинции, префектури и департаменти са се увеличили от 53 на 93, а общините са достигнали 4 567.

Петата европейска конференция за региони свободни от ГМО апелират към създаването на европейски мораториум за отглеждане на ГМО на територията на Европа[17]. Целта му е, да се промени европейското законодателство, да се предефинират възможните рискове, имайки предвид социо-икономическите условия; да се подкрпя земеделието без ГМО и биоразнообразието, както и да се подсигури хранителната независимост.

Мощта на технологията за генно модифициране е в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, но и много скъпо и на практика невъзможно. Нещо повече, никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба.

Допълнителните материали подготвиха Моника Кънева, Павлина Недева и Борислав Асенов, студенти от специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, стажанти към СГС-Щаестливеца.

Още по тнемата за гмо в България вижте тук:

Още за ГМО в България

Българската Православна Църква срещу ГМО – видео

Тропар “Всякое дихание”:

Призив срущу ГМО на български православни свещеници и на църковния хор на катедралния храм-паметник “Св. Александър Невски” и “Многая лета”:

и още :

Калин, ГМО, 2010-а

Долният текст е взет едно към едно от Фантазия, виртуалния дом на Калин Ненов. Ако имате въпроси – може да се свържете и направо с автора: kalin.nenov -в- gmail.com.
Пак имах разправия с майка ми (която чула някакви хора по някакво радио – или няколко някакви медии – и си създала впечатление, че си е създала [...]

ВИЖТЕ ОЩЕ :

Филим КИРИЛОВ (Тринога)

в СУ 2010

Перманентната агрикултура

– лекция на арх. Мартин МИКУШ

на открито в Балкана

 Тук можете да научите повече за кампанията, като и за проблема, свързан със свободното отглеждане на генно модифицирани насаждения: